Беше малък, вече порасна. Утре ще бъде абитуриентският му бал. “Нашето гардже най-хубавото” – знае си се, какво да обяснявам повече.

 

В майтaпа тука има и доза истина. За доказателство качвам една негова ранна снимка, по обясними причини не е актуална. Първо – за да се избегне масовата тийн- истерия на влюбени фенки, защото и на живо му са достатъчни. Второ – достатъчно е голям, ако иска сам да си прави блогове и да си качва снимки. И трето – ами просто ще ме линчува, ако разбере че съм го направила на своя глава.

 

  

 На тази снимка прилича на мен, особено в очите. Правила съм я с култовия за онези времена апарат “Смена 8”. Малко след тази снимка го лиших от русите му къдрици, защото и на мен ми омръзна разни лелки да му подвикват по улицата “Къде си тръгнала красавице?” И той отговаряше “На ябота”, защото още не можеше да търкаля “р”-то. Сега още минава за блондин, но дори тогава беше ясно, че този скандинавски цвят няма да се задържи дълго. Затова го оставих да вее коси две и половина години, а не защото съм си мечтала за момиче, пък щъркелът нещо объркал вързопите. J

 

 

Сега се сетих друго – вървим ние рамо до рамо към Мола, за да извършваме финансови транзакции, а не за да ми носи торбите от Пикадили, защото майките обикновено затова влачат синчетата си по Мола. Много рядко в последно време вървим нанякъде заедно и аз го поглеждам изотдолу, защото гони вече 1.90 м  и му казвам “За какво си си наклепал този гел по главата? Такова хубаво момче си, защо се кепазиш?” Той естествено ми казва, че така е фешън. Това и без него го знам, но ми е странна тази мода на “игличките” по главите и момчетата изглеждат като полу-плешиви като им се вижда кожата на главата. Пълна отврат, ако питате мен, но производителите на смазки, гелове, лакове и т.н. също имат челяд за хранене, та трябва да им се помогне.

 

После го поглеждам пак поумилостивена и му казвам “Знаеш ли, май единствения начин една жена да върви с хубаво момче до себе си е да си го роди!” Той ми познава чувството за хумор, затова се изхилва, показва се трапчинката на бузата му (само една е, недоокомплектована) каза нещо, което не помня и после добави :”Защо не вземеш да напишеш един пост на тази тема?”. “Защо не ?” – отговарям му аз, защото това беше преди около два месеца и беше най-ентусиазирания ми период от  пребиваването ми в блога. После се занимавах с други работи и сега покрай бала реших да го напиша.

 

Тук по-долу е един комикс. Негово произведение на десетина години като беше. Казала им учителката да нарисуват две-три рисунки за каквото си искат, за да се получи нещо като комикс. Нашето талантливо момче обаче е нарисувало както виждате двайсетина рисунчици и историята само си я е измислило. Как да не се гордее мама с него? J)) Мотото по-надолу е, но малко трудно се чете : "Любовта стига до седмото небе!"

 

 

 

ПОЖЕЛАВАМ  НА ВСИЧКИ АБИТУРИЕНТИ ДА СА ВЕСЕЛИ И ЩАСТЛИВИ! КАКТО И УСПЕХ НА ИЗПИТИТЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ЩЕ КАНДИДАТСТВАТ И УСПЕХ В НАЧИНАНИЕТО НА ТЕЗИ, КОИТО ЩЕ ЗАПОЧНАТ РАБОТА!

НА ДОБЪР ЧАС!

 

Много ти благодаря!

Успехи и на теб, където са ти необходими! :)

Много сладък пост! Да ти е жив и здрав! :)
Ама наистина е голям хубавец на снимката като невръстен ;)* Сигурно и сега така :))))

Поздрави....

Сега пак си е хубавец, но се е променил, естествено.
По-мъжествен е станал, което е нормално.

Много поздрави и на теб! :)))