Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2007 15:00 - CLOSED. OPEN! (Щ)
Автор: tera Категория: Изкуство   
Прочетен: 2894 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 17.03.2007 15:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Събота. Почивен ден. Не ми е до гости. Къде сте тръгнали да ми щъкате из блога? Няма нищо ново от сряда. Пък май и не сте оценили по достойнство това, което ви показах тогава, въпреки че вложих толкова труд да ги скенирам всички тези снимки от оная огромна книга. А вие даже не искате да ги погледнете. Гледайте си работата тогава. Като не разбирате от хубаво, хич не ми е до вас!

 

Шегувам се, разбира се. Сега, щом съм седнала да пиша, значи искам да ви кажа нещо. Това всъщност не е ново, а любимата ми тема за щастието. Ако сега ви минава през ум – тая пък за каква се мисли? Да не е гуру на щастието? Не и ли омръзна с това да се занимава и нас покрай нея? Ами не ми е омръзнало и няма никога да ми омръзне. Аз с това всеки божи ден се занимавам и имам намерение що са години напред все така да правя, до последния си час!

 

Забелязала съм , че най-занимателните мисли ми минават през главата събота или неделя сутрин преди да стана, докато още се протягам и мързелувам си мисля разни работи и се настройвам за един прекрасен уикенд. Мисля си примерно защо някои хора предпочитам да се въргалят в тинята на собственото си нещастие и когато видят, че на някой му е добре и се чувства щастлив, правят всичко възможно да го “приземят”.  Явно като го видят, че си пърха някъде на високо, им се иска да го дръпнат долу, да го овалят в калта, за да стане като тях или ако не могат да го стигнат просто да го опръскат с кал, за да му се присмеят след това – видя ли, не си толкова беличък и чистичък, както ти се ще – същия си мърляв като нас.

 

Много ви здраве! Не съм като вас и никога няма да бъда! Ще ви погледна отначало учудено, защото в първия момент няма да разбера защо сте го направили. Ами аз нищо не съм ви сторила, какво съм виновна, че съм щастлива? И в следващия момент както ми се хилите ехидно насреща, просто ще ви дойде изневиделица – дясно кроше точно по брадичката. А сега да те видя, вече твоят поглед е изненадан, даже невярващ – ама тя нали само за щастие говори, значи трябва да е мила, добричка, беззащитна. Sorry, не съм!  Никога не удрям  първа, но когато ме ударят не си обръщам другата буза.  Вярваща съм, но не чак дотам. Удрям веднага, силно, безмилостно и точно в целта. Само веднъж. Обикновено не се налага да удрям втори път, защото не им стиска да ми отговорят на първия удар. 

Имам наблюдения, че злите, злобни хора, на които целия свят им е крив, също са И страхливци. Мислят си, че като си бил добронамерен към тях в началото, все ще си такъв и няма да им отвърнеш по същия начин, като те ударят и засегнат. Другаде може и да минава този номер, но не и при мен. Отработила съм го и не удрям в празното. Даже вече рядко се налага да удрям, когато човек си знае цената и възможностите, не е необходимо да го заявява на целия свят. То си личи, явно има някакво излъчване, което казва – много съм мила и добра, когато и вие сте такива с мене, когато не сте – просто се сърдете на себе си. Все едно ми развързвате ръцете, когато се опитвате да се отнасяте зле с мен. Аз само това чакам, не знаете колко ме улеснявате. По-лесно е да си лош, отколкото добър, по-лесно е да се подиграваш, да нараняваш и да наскърбяваш. Защото ти се струва, че си господар на положението и тъпчеш другите под себе си.

 

Аз обаче не искам да съм лоша, толкова време ми струваше да се науча да съм добра, да съм мила и усмихната, за да виждам и вашата усмивка. Всъщност не се научих сама – случи ми се нещо, което ме научи, че животът е безценен дар, че всичките дреболии, които всеки ден ни дразнят са само прашинки във вселената, че трябва да се живее днес, а не да се гледа назад, че да си щастлив зависи само от теб и от никой друг. Никой не ти е виновен, ако си нещастен, това се дължи само на безпорядъка в главата ти, на обърканите приоритети, на злобата, завистта, подозренията, нежеланието да видиш доброто в хората около теб, а да търсиш само нещо лошо. А както се знае като упорито търсиш, няма начин да не намериш. Даже ти не си  го намерил, ами ти си го предизвикал това лошото. Повечето хора не са “само добри” или “само лоши”. От теб зависи от коя страна ще ти се покажат – от слънчевата или от “the dark side of the moon”.

 

Нещастните хора според мен са като хронично болните. А пък от хронично болните голяма част са болни, защото им се иска да са болни. Това си има своите предимства- не им се налага да мислят за нещо друго освен за собствената си болест, имат оправдание за вечно вкиснатото си настроение, карат здравите хора, едва ли не да се чувстват виновни за това и имат повод да издевателстват над тях като изискват постоянно грижи и внимание, защото те видите ли били болни. Не обобщавам, не всички са такива, но по-голямата част са. И това не е моя теория, а на Норбеков, но аз също смятам, че е вярна. Даже при Илф и Петров го има тоя лаф “Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се”.

 

 Ами същото е и с нещастните. Ако се вземете в ръце и разберете, че щастието ви само от вас зависи, няма да ни заливате със зловонната тиня, която наричате своя душа. Случайно съм попадала в такива блогове – то там омраза, неволя, мизантропия на квадрат- ами като мразите всичко живо, кой очаквате вас да ви харесва, та камо ли да ви обича?  НИКОЙ, разбира се. Такива блогове ми приличат на пещери с едва процеждаща се светлинка, вървиш опипом в тъмното, а под краката то джвака черна, лепкава кал. Аз там повече няма да стъпя и ще ви помоля и вас от тези блогове да не идвате при мен да ми цапате. Веднъж чистих едни анонимни фекалии, а втория път някаква жълто-зелена слуз. Второто го зърнах на 8 март и заради празника не ми се занимаваше с чистене. На другия ден обаче сложих гумените ръкавици, за да не се изцапам и изхвърлих повърнатото. Даже персоната панически ми прати съобщение да пищи “Къде ми е повърнатото?!?” Ами няма го, изхвърлих го в канализацията да не ми усмърдява обстановката. Следващия път си повръщай в твоя си блог или още по-добре просто се задави с него. Грубо звучи, но в този случай няма как да съм мила.

 

И понеже мене с чистене на такива неща не ми се занимава, съм сложила модерация на коментарите. Знам, че е досадно като пратиш коментар да чакаш автора да го одобри и затова преди достъпът беше свободен, на за това трябва да се благодарите на тези два индивида.

 

Освен това разбрах, че имало и “законови” начини човек да реагира, ако го засегнат или обидят в блога. Подаваш “жалба до съда за обида” (в случая до администратора на блога) и на онзи отсреща му се случват някакви санкции за неприлично поведение – мъмрене, порицание или в краен случай изтриване барабар с целия му смрадлив блог.

 

Така че, ако това, което пиша не ви харесва, просто не идвайте тука, не ме занимавайте със злобата и омразата си, защото знаете че ще взема мерките, които вече описах.

 

Всичко това го пиша, за да покажа на моите приятели от “Клуба на щастливците”, особено на по-малките,  как ако някой иска да им скапе щастието и настроението да се борят за него и да не се отказват в никакъв случай. Докато свят светува ще има лоши,  зли, злобни и нещастни хора. Те не искат да са щастливи, но пък ние не трябва да им се оставяме и нас да ни направят като тях. Както виждате има достатъчно начини за противодействие и не само в блога, а навсякъде в живота. Правилата на играта са същите, само играчите са други. А клубът е нашата игра в по-голямата игра блога, която пък е част от най-голямата – живота.

 

Пожелавам ви да играете успешно и да бъдете щастливи! Знаете, че такива като нас са много и с всеки изминал ден се увеличават.

 

Приятен, весел и щастлив уикенд на вас и на всички, които ни симпатизират. Ако сте добронамерени, винаги сте добре дошли тука при нас. :)

 

Навън е прекрасен слънчев ден, порадвайте му се! Аз отивам!

image



Тагове:   open,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bambola - Толковa точно че ми спести няколко поста :))
17.03.2007 17:33

Приятна почивка

цитирай
2. injnina - Чудя се защо няма коментар досега?
17.03.2007 19:15
Прочетен е от достатъчно блогери и никой не е написал нищо! Сигурно са се уплашили от решителния тон и стабилната позиция на автора. Браво! Само така трябва да се оцелява- и цивилизовано, и с кроше , и както дойде.
И аз си слагам ръкавички като чистя! Ами важно е ! Да си западим нежни ръцете за тези, които искат да са щастливи.
Приятна вечер.
цитирай
3. tera - Здравейте, приятели!
19.03.2007 09:17
@bambola - надявам се и твоята почивка да е била приятна! Колкото до другото - в спестеното време, можеш да ни зарадваш с нещо интересно. Поздрави :)

@injnina - като виждаш преди тебе е имало коментар, но поради модерацията е бил в "листата на чакащите". Радвам се, че споделяш написаното, в крайна сметка не съм го писала заради себе си. Поздрави и на теб :)

@az1961 - радвам се пак да те видя, приятелко! Уикендът ми беше прекрасен, надявам се и твоя. Пожелавам не само на теб, но и на всички, лека и успешна седмица! Поздрави :)
цитирай
4. wildroses - Благодаря за пожеланието!
20.03.2007 21:26
Игра с удоволствие...в клуба! ;)))
цитирай
5. tera - wildroses,
05.04.2007 11:20
случайно влязох и видях, че не съм ти отговорила, скъпа:)

Естествено, че ще е с удоволствие, иначе за какво ни е ?!?

Приятен ден ти желая! :)))
цитирай
6. hinki - Харесва ми поста.
28.11.2007 15:24
"Ако ви ударят по едната буза, обърнете и другата."
Добре е, че Човекът не казва колко пъти. Ако ни ударят по другата буза, спокойно можем да им свалим главата. Така е по християнски.
цитирай
7. tera - :)
28.11.2007 15:28
Око за две, зъб за чене! - в по-нов вариант :)))
цитирай
8. anlov - "Момиче за един милион"
07.02.2008 16:25
...обаче с хепиенд.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tera
Категория: Други
Прочетен: 4648296
Постинги: 994
Коментари: 7469
Гласове: 18536
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031