Слагам го в кавички, защото може и друг път да съм я мяркала, но не се бях загледала по-съсредоточено.

Последно гледах разни филмчета за Разлог и околностите, за Пловдив, Пазарджик, Панагюрище и накрая това, което ме провокира да напиша този пост – филм за Берлин.

Там съм била за малко, само за няколко часа и то по време на един „Love parade” доста отдавна. Тогава отидох не специално за парада, ами за да поразгледам, така че казах на приятелите, с които пътувахме от Брауншвайг, че на мен ми е достатъчен вече парада, който се състоеше от трамбоване по главните улици, съзерцание на платформите с участници и естествено поркане на бира от страна на всички участници и то на много бира! Доколкото знам след подобни шествия, общината в Берлин е давала сума пари, само да изчисти следите от парада. Но явно са преценили, че е по-добре хората да си изпуснат пАрата и после да им почистят, отколкото да не им дадат този шанс. Тогава видях и по-улиците доста шантаво облечени хора, защото иначе масовият германец/ка са доста консервативни откъм одеждите. Може и нещата да са се променили оттогава, но това беше преди десетина години все пак.

Тогава откъсвайки се от групата и със съвсем ограничено време за разглеждане се насочих към Александер Плац.  По време на парада вече бяхме минали по „Унтер дер линден” и бях видяла Брандербурдската врата, затова се насочих натам. На площада видях една катедрала, която в жегата ми се видя най-грозното нещо, което съм виждала през живота си! Огромна, тежка, мрачна – направо кошмарна! Сега във филмчето казаха, че била доста хубава, но аз не я видях като такава. Нямах време ни за музеи или повече разходки, така че Берлин трябва да си го доразгледам при ново ходене.

Обаче след това филмче ми дойде идеята за това как съм се почувствала в различни градове на Европа. Ограничавам се с Европа-та, въпреки че съм била и в Азия, и Африка, защото е малко трудно да сравняваш различни континенти и култури, затова нека да е само европейско сравнението.

За Берлин вече казах. Въпреки, че съм немска възпитаничка и си писах дипломната работа в Брауншвайг, там не се почувствах съвсем уютно. Това че немците ги набеждават за студени, хич не ме брига. Напротив, смятам че са много учтиви и любезни и съм се чувствала добре, но някак техният стил за развлечения, не ми е много на сърце. Всичко са си подредили по часовник и това е чудесно, но събиранията ми идат малко скучновати. Като бяхме в Брауншвайг се срещахме и с техни студенти, ходихме на разни формални и неформални сбирки и купони, и някак не можах да ги почувствам. Само те могат да си се веселят така. Не е упрек, просто е по-различно.

Примерно на мен доста повече ми харесва Бавария – Мюнхен, Инсбрук, Нюрнберг, отколкото Берлин и Франкфурт. Някак ми е по-цветно и интересно. Въпрос на вкус, може би.

За Лондон – там се почувствах прекрасно още първия път. Не мога да го обясня как и защо, просто се почувствах като у дома си. Много ми беше готино и уютно. Вторият път пак беше така,  явно ми допада самата атмосфера в града, въпреки безумното и лудо движение по улиците. Тези огромни автобуси криволичат по улиците и като видях семейство колоездачи, естествено оборудвани с каски, но все пак бяха мама, тате и 2 дечица, да карат пред автобусите направо се притесних за тях. Толкова шантаво ми се видя! Има и също мнго интересни неща за гледане, посещение, както и околностите – Уиндзър или пък Стоухедж и Бат, където ходихме. Последно бях там за сборната изложба на Леонардо в Националната галерия, която не случайно беше културното събитие за 2011 г. Има още много за гледане, да не изброявам, че няма да ми стигнат и два поста.

За Париж – там бях един август и си спомням, че като минавах през така наречените „Градини на Тюйлери”, въпреки напеклото слъце, си повтарях – „Аз пак ще дойда, пак ще дойда...”. И ще го направя със сигурност, но нека мине малко време, а има и други доста интересни обекти за гледане.  Париж ми хареса, въпреки голямото търчане през Лувъра и според мен почти безсмисленото катерене до 3 ниво на Айфеловата кула.  От второ до трето ниво имаше безумна опашка и чакане, а пък и от 3-то ниво не видях кой знае колко повече от 2-ро. Най-интересно е според мен първо ниво, заради табелите по които можеш прекрасно да се ориентираш какво има насреща и да разпознаеш сградите. Но пък прекрасните Люксембургски градини, Гран Опера, Елисейските полета, Монмартър и пр. ... Малко е „криминален” Париж по вечерно време с всичките тези арабели наоколо и веднъж се попритесних в метрото от наличната компания. За сравнение – никога в Германия не съм се притеснявала за сигурността си, но в Париж беше малко странно, меко казано.

Оставям настрана Монт Сен Мишел и замъците по Лоара, защото те изискват специално внимание и определено си заслужава да се видят.

За Рим – доста добре го разгледахме, въпреки че бяхме там само за 5 дни. Но в общи линии придобихме едно цялостно впечатление. Много впечатляващ град, там ми е любим Foro Romano. Вече бяхме изръшкали Ватикана със Свети Петър и Сикстинската капела, вила Боргезе, една камара прекрасни църкви – Мойсей на Микеладжело беше в една от тях, Колизеума, и пр. както се полага, но Foro Romano си е като музей на открито и хем се кефиш, че си на теферич, хем си разглеждаш.  Един минус обаче – римляните и по-точно римлянките не са много любезни. Явно им е писнало от туристическа „паплач”, но все пак тези хора носят доста голям приход за техния БВП и може  да се съобразяват с това.

За Мадрид – вмъквам го след Рим след последната реплика. Там също са дръпнати и грубяни, не всички разбира се, има много мили и любезни хора, но като цяло се създава подобно впечатление. Особено около гара Аточа, откъдето искахме да заминем до Толедо. Пълна лудница на самата гара, никакви насочващи табели и обозначения. Нелюбезни служители в техния Customer Service, както сами са ги го кръстили, но никакъв “сървис” не видях! Мисля си, че английският им не е особено добър и затова са такива, но понеже поназнайвам малко испански – резултатът не беше по-добър. В крайна сметка успяхме да отидем до Толедо, но с автобус, защото на Аточа нямаше билети до обяд. Освен това на някои от машините за билети не можеше да се плаща кеш, ами само с някакви техни си карти. Изобщо – пълна бъркотия! На автогарата се справихме перфектно и успяхме да видим Толедо, където е една от най-прекрасните катедрали в Европа, а също и много творби на Ел Греко, който ми е любим художник. Къща-музей не е истинска, а и те не тврдят нещо подобно, но има много хубава сбирка от негови картини. Според мен обаче – черешката на тортата е църквата „Сан Тома”, където е „Погребението на граф Оргас” – нещо изключително впечатляващо за ценителите на изобразителното изкуство. Не бива да се пропуска!

Иначе Мадрид – впечатляващ, особено Прадо с една от най-големите художествени колекции в Европа, също Музеят Рейна София с „Герника” на Пикасо и временна изложба на Салвадор Дали, точно когато бяхме там и още продължава, Тисен–Борнемиса и пр., както и Пласа дел Сол, където забавлението не спира, независимо от часа на деня или нощта, както и тържественият парад пред Кралския дворец, по случай 1 май, който беше за нас една приятна изненада, прекрасният парк Ретиро и още много...

Сега след Мадрид ще вмъкна Валенсия,  а за други интересни места по Европа – примерно Будапеща, Виена, Прага, Любляна, Загреб, Флоренция, Болоня, Залцбург, Монако, Ница  и др.  май ще трябва друг пост, че стана твърде дълго...

Валенсия – една изключителна красавица със страхотно съчетание на старо и ново. За новото вече писах пост и ще дам линк. За старото – една прекрасна катедрала със „Светия Граал” в нея (така казват, но дали е така...), прекрасен музей на порцелана, както и много приятен площад пред кметството, също и много други неща за разглеждане. Освен това – много мили и любезни хора. Явно тук си живеят доста по-спокойно от Мадрид и не се отяждат на всеки турист.  Много ми хареса, прекрасни плажове и атмосфера, пак бих отишла с удоволствие.

За сега толкова, лека вечер... J