Езерото до хижа "Мусала"





Тук вече сме на върха





Ами това е връхната точка! Ура-ура-ура! :)))





Това е новата обсерватория





Паметният знак





Гледка отгоре

.
.
.

Слагам го в кавички, защото де факто за никакво покоряване не става дума. Който не е тръгнал, той не го е покорил!

Изкачването не е съвсем лесно, но не е и много трудно. Особено си зависи от времето, през което катерите.

Най-гадната ситуация е напичащо августовско слънце!

Ами точно нея улучихме, въпреки че прогнозата беше - облачно. Не бяха сбъркали чак толкова, защото стана облачно, но чак когато се връщахме от върха.

Когато се изкачвахме обаче - имахме всички "екстри": напичащо, все пак не бих казала палещо, но все пак достатъчно знойно слънце, което те кара да слагаш шапка, тъмни очила, даже и шалове. Нищо, че преди това си се намазал яко със слънцезащитни мазила. Много мразя шапки, защото все едно съм захлупена и ме задушават, очила също недолюбвам, че ми изкривяват действителността, но се примирих с всичките тези дивотии.

Както и да е, тези работи ги пиша, ако някой рече да се катери, да се подготви със слънцезащитен крем, шапка, очила, може и шал като бонус! :)

Изобщо не се шегувам! Слънцето там е много силно и ако нямате предварителен тен, даже не се разхождайте по потници или къси ръкави. Ще разберете как сте изгорели след като се върнете, но ще е твърде късно!

Всъщност този пост освен тези чисто практически напътствия, в които малко се поувлякох, но според мен са си супер важни, го пиша поради една съвсем различна причина. Която е следната:

Там - по пътя за Мусала и обратно попадате в средата на много готини, позитивни, добронамерни и чудесни хора!

Не говоря само за нашата група, която беше от около 40 души. Говоря за всичките тези хора, които срещнахме и се разминахме по пътя до там и на връщане.

Между другото, ако не сте ходили там, може и да ви изненадам - по пътя за Мусала и обратно е толкова оживено, все едно сте по "Витошка" в София.

Освен това всичките тези хора са адски готини! По последната отсечка след заслона, когато вече катерехме със "сетни" сили, защото жегата ни беше изпила силиците, всички които срещнахме ни казваха: "Айде, още малко остана! Само още 10 минути!"

Запознаваш се ходом с много хора, всъщност си говорите, до имена не се и стига, защото няма смисъл, това са си мимолетни срещи. Но се радвате заедно на преживяването, снимате се, смеете се... изобщо е едно прекрасно преживяване.

Тази "екстремност" - пак в кавички, защото не е кой знае колко екстремно, но пък си е тръпка, обединява хората по начин, по който една политическа кауза не може да обедини. Защото те са там заедно в едно изпитание - на дух, издръжливост, каквото щете.
 И това ги обединява.

За мен тази атмосфера беше най-ценното от това преживяване, не нося книжка за 100-те обекта, за да си слагам печати. Имам такава някъде, но ми се струва тъпо да обикаляш забележителности само, за да си сложиш печат. Аз отивам да ги разгледам, печата ми е последната грижа!

За всички тези, които имаха търпението да прочетат всичко това - малко снимки за разтуха!:)

Приятно гледане!





Това е съвсем в началото, все още сме в Боровец, станцията на лифта за Ястребец



Много обичам карти, които онагледяват маршрута, затова редовно редовно ги снимам



Както се сещате, долу има кафененце, че и хотелче



Това е по първата отсечка - до хижа "Мусала"



Тук вече сме до хижата или по-скоро до една нова хижа или хотел, която все още е в строеж на това място



Тази готина кучка с оранжева панделка беше една от най-дейните планинарки този ден. Изкъпа се в езерото, изкатери се до върха, изобщо ни съпътстваше през цялото време барабар с оранжевата си джуфка! Голяма сладурана :)




Поглед към хижата от доста стръмния път нагоре...




Това поседнало момченце беше от една друга компания и все викаше: "Мамо, мамо! Нали съм много бърз!"
Тук все пак е малко седнал да си почине, бързачето. :)




Разни гледки...







Това е заслонът, откъдето се "атакува" върха




Вече го атакуваме





Атаката свърши със снимките по-нагоре в поста, обясних защо :)






Съжалявам, че за пореден път се получи мешавица от снимки, качвах ги хронологически, за да обясня и пътя за катеренето, за хората които не са били там.

Но снимките в един момент започнаха да се лепват отгоре, така че хронологията се загуби по трасето. :)

Ами това е положението! :)))

П.П. После сложих и малко коментари към снимките, за да не са хората съвсем капо, предвид обърквацията.

Надявам се повече хора след този пост да имат желание да го направят.

Лично аз питам мои колеги дали са го правили и ако ми кажат "Не", им казвам - "Защо не, давай, сега е моментът!" :)

Наистина е чудесно преживяване и няма смисъл да го отлагате, ако не сте го правили. Пък, ако сте - има още сума върхове за катерене! :)

Vie ste izkachili musla ot stranata na Samokov -ot drugata strana e po trudno izkachvaneto nqma gi tezi ekstri i kato stignesh kazana i poemesh po patekata za varhat nqkade okolo chas blizo nqma voda i ne ste li si vzeli , chak gore na varhat a tam edna mineralna e dosata , pojelavam ti dogodina ot tazi strana da go izkachish ako sme jivi i zdravi i az shtego kacha otnovo

Благодаря за коментара. Качвах се организирано с група, мисля че това е популярният маршрут. От другата страна, щом казваш, сигурно е по-трудно, но все пак не е ли по-важно да го изкачиш? Има хора, които не се наемат ни от едната, ни от другата страна. :)
Постът ми е за тях - да се наканят да го направят. А за по-трудната страна. ще го мислим допълнително.
Поздрави!

не е като чарк по "Царя", но е по-приятно от катеренето до Вихрен ... :)

Но и него сума народ го е изкатерил, да не са извънземни? :)

ти препоръчвам и една "разходка" до Мальовица, но не хижата ....:)