Това си е точната дума – голям воаяж, голямо нещо! По-добре не ходете до Корфу преди да са построили магистралата до Игуменица. Оня лаф за трите дена път с камили на живо ще ви се сбъдне. Айде да не са три, но направо пет ще ви се видят! С популярна информация няма да ви занимавам, който иска да влезе в нета и да се чопли там. Всичко си пише черно на бяло. И картинки има.

Ще ви осветля в някои аспекти на дейността на българските туроператори и капаните, които дебнат наивните туристи решили да потрошат пара за чужбински разходки. Има какво да се види на Корфу, стига да не си прекалено бесен, че са те извозили фирмаджиите, които масово организират там почивки и други подобни. В нашия случай до последно не можаха да ми кажат името на хотела, в който ще се настаним. После се оказа, че им били отменили резервацията за предния хотел и те в последния момент резервирали друг, за който само били чували някакви отзиви. И това, че са успели да го направят като голям героизъм го изтъкваше нашата гидка. А пък аз си мисля, че по-добре щеше да е money back!

Хотелът не беше лош, но се оказа на Мачу Пикчу в царевичака. По-точно се намираше под двореца „Ахилеос”, което е на близо десетина километра от Керкира. И пита се в задачата с какво може да се занимавате след вечеря в хотелчето, освен сладка дрямка? В ресторанта току-що сте вечеряли и едва ли ще ви се кисне цяла вечер там, при това 3-4 вечери. Ами това да не е пансион за благородни девици, та да си лягаме в 8-9 часа!!! И спретнахме бунт естествено. Ние сме били дошли на почивка и не се предвиждали вечерни развлечения. Ами да ми бяхте казали преди да съм си дала парите, че съм тръгнала на почивка, защото аз си мислех, че отивам на екскурзия и като пише в програмата „Свободно време” значи има къде да се развличам на свобода – дали ще се разхождам или ще седя по таверните, дали ще обикалям магазини или музеи – моя си работа. Но за тази цел трябва все пак да съм сред цивилизацията, където ги има тези неща, а не на върха на някакъв хълм и никакъв превоз по вечерно време.

След неприятни препирни с екскурзоводката, която беше помъкнала половината си рода, за която се сещате, че едва ли нещо е платила се стигна до консенсус – след вечеря, който иска се качва на автобуса и обратно в градчето да се развлича. Така вече се ядва, но защо трябва всичко с голям зор да става ?!?

След вечерята с приповдигнато настроение, че сме извоювали някаква победа се отправяме за градчето. Там пък за наша изненада се натъкнахме на австрийски духов оркестър, който изнесе концерт на открито е една железна „беседка” на централния площад. Много разнообразна програма изпълниха – от Щраус до „Хелоу, Доли!”. Трябваше на Корфу да ида да послушам австрийци да ми свирят духова музика - животът е пълен с изненади. Понеже по същото време на острова са били още доста мои приятели, но с други фирми и в други хотели и там не се видяхме, после питах една от тях дали са били на концерта. „Ние не бяхме в градчето.” – ми отговори тя. Нямаше време да я разпитвам с какво са се занимавали по вечерно време в техния хотел, който сигурно също е бил на някой върхар, но при случай ще я поразпитам. На ферибота говорихме с други нашенци, които пък ходели до ресторанта с лифт. „Много екстремно” – отбелязах аз. „Особено като спре лифта става супер” – беше отговорът. И имали за компания по стаите гъсеници и други пълзящи.

Да не си помислите само, че съжалявам, че съм ходила на Корфу? Няма такова нещо. Пътуването беше доста и изморително, фирмата измислена и непрофесионална, но определено не съжалявам. Това бяха негативите, дълго стана писанието, затова за позитивите по-добре поразгледайте в Интернет, защото от моите красиви снимки, които си ги гледам с удоволствие само долната се качи безпроблемно на сървъра, другите нещо йок! Снимките горе не са мои, но пък трябваше малко цвят да сложа в писанието. Долу се вижда фериботът, който пътува от Игуменица до Корфу, но както ви посъветвах още в началото по-добре изчакайте магистралата да ви заведе до там, за да се насладите повече на воаяжа :)))