Бях на един прекрасен концерт тази вечер, с който няма да ви занимавам, защото тук хората много-много от концерти не се интересуват.

След това, разделяйки се с компанията, отивам до трамвая, виждам го че се готви да завие от Дондуков и си казвам - ега ти късмета, точно на време!
Да поясня, идеята за таксита откакато въведоха "пушките" на въоръжение ми е твърде противна. Няколко пъти вече се разправям с разни юнаци, как са ми надули сметката докато съм погледнала през прозореца или съм се начервисала на огледалцето. Резултатът е винаги в моя полза, но ми струва доста нерви, затова "бакшишите" гледам да ги игнорирам.

И така, трамваят завива, обаче спира нейде на ма*ната си. Затичвам се, което не е много лесна работа на 10 см токове, но чепиците ми са квалитетни и издържат на напъна. Нарочно тичам така, че да ме вижда ватманът в огледалото. Това обаче нищо не значи, може и да се направи че не ме вижда и да се изкефи точно под носа ми да хлопне вратите и "Адио, Рио!" образно казано.

В този момент виждам един човек , който заобикаля отзад трамвая и се качва, ама много бааааавно-бааааавно, все едно на забавен каданс. После продължава да се пошматква на първото стъпало, докато аз набирам скорост. И така стигам до вратата, мяткам се вътре и той ми казва "Аз нарочно го задържах". Оказва се към 25 годишен младеж, малко странен на вид. "Благодаря, забелязах" - отвръщам му и минавам напред в полупразната мотриса.Отзад чувам гласа му "За една красива жена си заслужава да направиш жертва!"

Все едно не съм чула, вече съм достатъчно напред. Да, ама нееее... Виждам в стъклото пред мен как "спасителят" ми минава мотрисата напред. Е, сега остава да седне зад мен и да ми досажда.... язък му за героизма!...

Слава богу, настанява се на седалките вляво и иска да си говорим. Казва " Аз съм за една спирка, но защо да ходя пеш?" Дотук добре, значи няма да се впусне в дълги словоизлияния. Обяснява ми каква му е статегията - "Като видя, че някой тича, качвам се на първото стъпало, за да не може да затвори вратата. Иначе няма как да тръгне. Веднага ще я подпра с рамо." Питам го дали и преди го е правил. "Да - казва - много пъти. За жени си заслужава жертвата, мъжете ги подбегвам"

Трамваят спира на Халите и той слиза, мотае се наоколо, после се приближава до прозореца, за да го видя и ми праща въздушна целувка. Разсмях се и му помахах сдържано като английската кралица.

Ами не ми изтрябвало пак да рипне в мотрисата, я! :))))

Обаче се запитах, колко хора биха го направили? Колко даже задържат врата на асансьора, след като много добре чуват, че някой върви зад тях?

Не казвам, че младежът беше луд, просто малко центровката му куцаше, но какво от това? Той си постъпи съвсем адекватно, за да помогне на някого, когото не познава. Иначе какво - щях да гледам след заминаващия трамвай, да псувам ватмана и да ми се скапят впечатленията от прекрасния концерт.

Просто се питам, колко хора са способни на такива малки жестова и другото по-важно е - как са оценявани те. Случвало ми се е да предлагам на разни хора, жени все пак , да ми се подслонят под чадъра, ако вали .(мъжете не знам как биха го приели :)  Или пък да помогна на някого да пресече улицата и разни други дреболии, ако мога да помогна го правя.

Толкова ли е трудно? Тука четох един пост - Стига на омразата! Става дума за едно виртуално пространство, от което де факто за момента не зависи твърде много. Тук сме по собствена воля и желание.

Докато от живия живот няма как да избягаш, поне докато си жив. :)

Той е наоколо през цялото време и първо там трябва да бъдеш човек! Поне така си мисля...

Мисля,че всички трябва да сме внимателни и джентълмени(дори и към мъжете)

концерти не се интересуват. Недостойни ли Ви се струваме? Повечето хора тук се интересуват от човешките неща, от малките истини, могат, примерно, да нямат възможност да ходят на концерти, времената не са леки. Не сте права, съжалявам, но показването на превъзходство по този начин не Ви прави чест.

тъй мисля и аз :)

в случая се казва "де го чукаш, де се пука" :)
Постът е за съвсем друго нещо, концерта го споменах между другото. Защо не вземете отношение по същество?

Май не сте ми чели постовете, иначе щяхте да разберете че го казах с чувство за хумор. Имам твърде много постове за изкуство и мога много добре да преценя какъв е интересът към концертите.
Между другото четохте ли постовете за Орлин Анастасов и за Ян Тиерсен? Малко преди този са, вижте колко души са ги прочели и нека обсъдим интереса тогава.
За сравнение - клюките и скандалите се радват на далеч по-голям интерес.
Хич и не съм тръгнала да показвам превъзходство, грешно Ви е впечатлението.
Лек ден! :)

така ми прозвуча. Все пок, важното е от тук да се зареждаме с положително енергия, не да се натоварваме. Може би не прецених правилно и сбърках, подавам ръка и моля за извинение!

и във виртуалното и в живия живот сме такива, каквито сме.
А, когато срещниш хора като твоя младеж и момчето, за което пуснах пост днес, не можеш да направиш нищо друго, освен да се усмихнеш широко и от сърце.

не съм се засегнала, просто обясних как стоят неща.
Приемам ръката и пак заповядай! :)

ми накратко - готини сме! :)))
Да, развесели ме вчера младежът, но пък и аз го увековечих в пост, квит сме! :)
Сега ще дойда да видя за какво момче говориш.

сме, сме-)))

Видях и момчето, браво на него!

Тоя номер и аз съм го правил и слава богу нищо ми няма:)))

Ама ти ли беше това вчера? :)))
Шегувам се.
Не съм искала да обиждам човека, заглавието е хиперболизирано,но си беше леко странен.
Но пък един познат психиатър рече, че на 90% от хората спокойно може да им сложи диагноза "невроза", така че... почти всички са/сме у кюпа! :)))

... да не кажа сваляч. Имам такъв приятел, не пропуска кавалерски жест, но винаги с една идея напред.

:)

Поздрави за поста и за младежа,
важно е въпреки "дали" "или" да запазим човешкото в себе си...

Лека вечер :)

Много ми хареса постинга ти. Няма да го коментирам, " Нещо центровката му куцаше" ме изкефи, трябва да не губим чувството си за хумор, без него сме за мустака.
Ами така е, като направиш някое дребно добринко на непознат, те смятат за леко изперкал.

не съм казала, че е леко изперкал, защото ми е задържал вратата на трамвая :)
По-скоро, заради продължението ... :)))