В първата част вече слязохме в Магурата и сега продължаваме с пещерняческите ни занимания. Стигнахме и до втората изненада, която се случи в Тронната зала. Понеже сме голяма група първопристигналите са заели позиции на една площадка по нависоко, останалите са се наредили по пътеката а пък понеже нали бях много заета с „Дида и Велизар“ завършвам групата и се озовавам едва ли не „ в кадър“ на импровизираната сцена. Затова снимките са ми от една ръка разстояние почти. Даже и клипче заснех, ще му дам и на него право на глас по-долу.

Така че няма какво да обяснявам – гледайте и слушайте. След изпълнението продължаваме обиколките по пещерата, гледаме, снимаме…. И изведнъж пак музика и един прекрасен дует се носи някъде отгоре. Поглеждаме – на нещо като пещерен балкон са певците, изпълнението е чудесно, акустиката – също.  След това започва друго изпълнение този път от хора и певците като процеси минават покрай нас. Чудесно хрумване – така и ние се почувствахме като част от представлението.

Тази изненада се случва в залата на Падналия бор. Това ми го обясни момичето, чието задължение беше да контролира опашката на групата, където се бях озовала и да следи някой да не се залута по галериите. Залата е наречена така на един огромен паднал сталактит. Опитах се да го снимам, но не става ясно, че е „паднал бор“.

Сега едно лирично отклонение за самата пещера. Ако не сте я посещавали е крайно време да запълните този пропуск. За галерията с рисунките се плаща допълнително 6 лева, но не трябва да се пропуска. При нас всичко влизаше в цената на билета от 60 лева, но иначе излиза към 12 лева за всичко, а пък и беседата сигурно е по-подробна. Ние минахме с кратката версия, защото нашата цел беше музиката на Вагнер, което пък се получи фантастично. Даже си мисля, че не е лошо да пускат музика в пещерата от време на време. Питах момичето дали се правят концерти в Тронната зала, както бях чувала. Преди се били правели, свирила Видинската филхармония. Последният бил през 2011г., но достъпът бил строго ограничен за местни и национални величия, дето пък много им разбират куфелниците от класическа музика и филхармонии, ама хайде холан… Ходят протоколно, колкото да не ги сметнат за прости. Е не са всички такива, разбира се, но болшинството са, за съжаление. Та както казва бай Оруел „Всички сме равни, но някои са по-равни.“  Повече информация за пещерата тук.

След прекрасното изпълнение идва наш ред да се изкатерим по това стълбище и о, чудо! изведнъж усещам  топлинка, идваща отвън. Нашето посещение в царството на Хадес приключи! Точно това си помислих там, защото имах чувството, че през изминалите повече от два часа сме били в някаква паралелна вселена, някакво усещане за призрачност, за приказност, за нещо, което едва ли друг път ще ти се случи, нещо което няма досег с реалността, която се появи сега като топлинен полъх, после като светлина и накрая като слънце и то августовски жежко. Примигвам с очи, точно все едно съм се събудила току-що, с къдрава крачка се отправям към наредените столчета, където сядам, за да видя последната част от приключението Магура. Излизат познатите костюмирани персонажи, но кой знае защо сега не ми се виждат толкова смешни като в началото. По-скоро са ми приятелски симпатични, нищо че малко нелепо изглеждат върху асфалта, но са ми мили.  Изпяха ария от Залеза на боговете и им ръкопляскахме от все сърце. Но това не беше всичко – чакахме валкириите. Това ми е любимата опера от тетралогията, нея специално я гледах и втори път и яздещите и пеещи валкюри са ми най-любими. Започва музиката и те пристигат триумфално на електрически триколки, които карат майсторски. Много им се зарадвах, прекрасни млади певици с фигури на балерини се носят вихрено под музиката на Вагнер, качени на тези джаджи и размахващи копия. Голям кеф! И тях ги снимах на клипче – не можах да пропусна такова шоу.

И накрая – изба Магура ни кани на дегустация върху едни бъчви вместо маси с гледка към Рабишкото езеро. Чудесен завършек на също толкова чудесното представление. Това го казвам съвсем сериозно, въпреки забележките ми в началото. Крайното впечатление е за добре свършена професионална работа, за талантливи и самоотвержени изпълнители, за умело съчетание на тази красива пещера с една не по-малко красива музика. И даже сега като пиша почувствах, че това е била кулминацията на фестивала. Тогава не ми дойде на ум, защото престояха още две изпълнения и бяхме в очакване, но сега го осъзнах. Пък и беше доста запълнена програмата, за да се занимавам с генерални изводи.


























Това е една от ценителките, която празнуваше рожден ден, тук иска явно да покаже, че е много яка мадама...














Сцената на балкона, за която споменах и съм качила и клип






Това се нарича "драперия", отвътре е куха и можеда се свири на нея, което ни демонстрира и този младеж




Друг поглед към "драперията"




А това е нещо много впечатляващо - "ориенталски град" с минарета, джамии и каквото друго ви хрумне



"Тополата"





















Вече сме излезли от царството на Хадес навън на въздух







Рабишкото езеро



А сега се насладете на клиповете, които са любителски, но все пак дават макар и бегла представа за представлението.