Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2016 21:40 - Опера на върховете
Автор: tera Категория: Музика   
Прочетен: 1440 Коментари: 6 Гласове:
10

Последна промяна: 10.08.2016 23:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     


             Този нов фестивал се проведе в Белоградчик между 5 и 7 август. Разбрах случайно за него навреме и мигом се задействах с резервации в хотели в Белоградчик и закупуване на билети.  Отидох за билети още първия ден, когато ги пуснаха - през обедната почивка. Касиерката ми показва една съвсем опоскана схема и аз питам: „Е кога успяхте за два часа да ги продадете?“, на което тя отговори, че голяма част от билетите предварително са изкупени от агенции.  Както и да е – все пак успях да купя и за трите представления в Крепостта плюс това в Магурата. Всъщност намерението да отидем дойде именно от представлението в Магурата, защото ставаше дума за музика на Вагнер, а пък ние сме изявени вагнерианци. Освен това си спомних за изкуствената пещера в Линдерхоф построена специално, за да слуша там крaл Лудвиг II музиката на Вагнер. Тогава това ми се стори доста шантаво, но за момента още не бях вагнерианка. Била съм отдавна в Магурата, но си спомням, че са ни казвали за концерти, изнасяни в Тронната зала. Така че всички фактори говореха за наложителността на нашето посещение в Белоградчик.

 

 

 

Там също доста отдавна не бях ходила, последният път беше някаква командировка и нямах представа, че градът сега е толкова западнал. Няма свестни места да похапне човек навън, дори няма и свестни места да си купи свястна храна. В магазините има някакви стоки, но всичко изглежда така, че направо да му се отяде на човек. А храната, която хапнахме навън по заведения имаше доста странен вкус и пак добре, че не ни се случиха стомашни проблеми. Дотук с прозата, сега отиваме при изкуството.

 

 

 

Първото представление, което гледахме е „Тоска“. Не мога да кажа, че ми е любима опера, но съм я гледала няколко пъти, веднъж даже в Лондон – в Английската национална опера (да не се бърка с Ковънт Гардън – това е Кралската опера, там гледах друго представление). В Лондон представлението беше с доста модерна трактовка по отношение на сценографията, но аз харесвам такива неща, а и пяха хубаво – така че ми е останал приятен спомен. Което обаче не мога да кажа за белоградчишката Тоска – някои от певците почти не се чуваха, други, ако все пак се чуваха – бяха заглушавани от непрекъснатото дърдорене на публиката.  Всъщност публиката се оказа най-големият проблем на този фестивал. Както разбрахме по-късно, за пръв път там се случва Опера и естествено хората си нямат идея как трябва да се държат. Мислят си сигурно, че са на кино с пеене и коментират през цялото време какво се случва на сцената. Примерно загорелият Скарпия си сваля ризата и веднага се чува коментар „Съблече се…“  Честно казано не виждам и смисъл от подобен натурализъм на сцената, но може пък режисьорът да е разчитал така да поразпали белоградчишката публика. Нямам идея дали Скарпия се съблича на сцената на Софийска опера сега, но преди като съм гледала операта, нямаше подобни волности. Да оставим това настрана обаче, не беше там проблемът, думата ми беше за дърдоренето, което беше адски досадно. Зад мен майка разказваше на дъщеричката либретото, отпред седянката постоянно коментираше случващото си – това си беше нещо като мегдан-опера или стъргало-опера…

Но на другия ден, когато бяхме пред Магурата и очаквахме започването на Вагнеровото представление, чух коментар „Уникална Тоска!“ от един местен ценител, който все пак нещо е успял да чуе в шумотевицата. Когато започна една от най-забележителните арии на Тоска в трето действие, някой отзад започна гръмко да отваря целофанен пакет с идея да си похапне, понеже двата антракта не са му били достатъчниза тази цел… Но рибата изби една пишман репортерка, не стана ясно от коя телевизия, но мисля, че все пак не беше от БНТ. Те за толкова години трябва да са се понаучили как се правят репортажи. Тази девойка се изтипосва отзад  на последния ред по време на спектакъла и започва с репортажа си, като идеята е на заден план да върви на живо представлението за автентичност. Осветяват я с някакъв прожектор и тя започва да си говори със силен глас, без изобщо да й пука, че някои хора се опитват да гледат и слушат опера и то при доста трудни условия, както вече стана ясно. В първия момент сме като гръмнати и точно се каня да вляза „в ефир“ и да й обясня, че трябва да млъкне и да се разкара, защото съм достатъчно изнервена от останалите „нещатни репортери“, които не млъкват наоколо, един човек, явно по-изнервен и от мен с възглас: „А Вие коя сте, за да си позволявате да…“ сложи край на злополучния репортаж. Криво-ляво, успяхме да добутаме „Тоска“ до края без повече ексцесии…

 

 

 

На другия ден росни-пресни отиваме на представлението в Магурата сутринта в 11 часа. Пред входа има разположени столчета, публиката се състои от около 70 човека, защото по-голяма група трудно ще се придвижва компактно из пещерата, защото концепцията включва изпълнения на няколко места в пещерата. Отпред слънцето започва да напича и не ми е ясно какво точно ще се случва там. Пламен Карталов открива с няколко встъпителни слова и започва сцена от Рейнско злато с появата и на двамата гиганти. Всичко персонажи изглеждат комично с костюмите сутрин под напеклото августовско слънце, но гигантите са върхът на абсурда! Нещо което изглежда ОК на сцената в сумрачна зала, тук е пълен абсурд. Освен това започнаха и да се маризят с бухалките в шубрака, което беше просто неописуем майтап. „В сравнение с това, „Тоска“ вчера си беше шедьовър!“ – заявявам след като приключи сцената пред входа и започнахме да слизаме в пещерата. Вътре музика се чува, обаче тъмно като в рог, как не се претрепа някой на слизане не знам! Иначе бяхме „обезопасени“ с достатъчно водачи и придружвачи. По-нататък е по-добре осветено, влизаме в ритъм и започваме обиколката. Момчетата от пещерата паралелно ни изнасят и нещо като беседа за пещерата, водят ни по галериите, показват ни и скалните рисунки. Тези рисунки не помня да съм ги виждала преди, освен в букварите, може когато съм била, да не са били открити за посетители. Разгледахме ги, наснимахме ги, снимах и един паметен надпис от съвременните първобитни хора, увековечили се на стените в галерията с рисунките – ДИДА И ВЕЛИЗАР“ – да се помнят имената им во веки веков! Амин!

 

 

 

След като приключихме с рисунките, продължаваме нататък и се чуват звуци, предвещаващи някоя от изненадите, които ни обещаха. А ни обещаха много изненади! За първата пред входа вече споменах, наистина адски ме изненада тази бутафория! Но оттук насетне изненадите са само приятни. Изобщо историята върви във възходяща градация и става все по-позитивна, както сами ще се убедите.

 

 

 

Понеже се получи дълго повествованието, ще продължим нататък в следващата част, а сега малко снимки за онагледяване. Без критики за снимките, моля, снимани са по здрач със zoom, колкото, толкова.

Приятно гледане! :)

 

 

 

 image


image



image


image




image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


image






Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. toshkotodorov1967 - Много забавен разказ. Благодаря ...
11.08.2016 00:15
Много забавен разказ. Благодаря ти, Тера, че ни направи съпричастни с твоите прживявания. Да, обикновено на такива мероприятия организацията куца, което пък се отразява негативно на всички ония, колкото и да са те, дошли да прекарат няколко часа в една обстановка, която да ги откъсне от ежедневието. Жалко все пак.....
цитирай
2. blakcpredator - Егоист си ти tera
11.08.2016 01:02
Егоист си ти tera, Не можа ли да пуснеш инфото тук преди това, a ;)
цитирай
3. tera - @1
11.08.2016 09:36
Да, имаше пропуски, но в крайна сметка останахме много доволни. Защо ли - ще трябва да прочетеш следващата част, ще я пусна тези дни. :)
Поздрави!

цитирай
4. tera - @2
11.08.2016 09:39
Изобщо не съм егоист, след като съм отделила от драгоценното си време да пиша и качвам снимки, за да дам на уважаемата аудитория инфо от първа ръка.

Нямаше смисъл да давам преди това анонс, защото билетите се бяха свършили за ден-два. Както писах по-горе два часа след пускането им, бяха останали много малко места. И места по хотелите в Белоградчик нямаше, та за какво да бия тупАна, м?!? :)
цитирай
5. wonder - Винаги ми е интересно да те чета! ...
11.08.2016 10:32
Винаги ми е интересно да те чета! Смях се с глас на съвременните първобитни хора /илюстрирали са дори връзката си с фреска в скалата/, като едновременно се възмутих на недопустимата простотия да чегърташ на място като Магурата. :)))
За да съпреживееш класическа опера си трябва сериозна култура.
Дано да има репете догодина, че да се насладим повече хора.
цитирай
6. tera - @5
11.08.2016 11:06
Благодаря за интереса. Казаха, че ще поставят началото на нова традиция, така че може и да има "repetez encore une foi". :)
Лично аз много си падам по нови неща, затова и доста хазартно веднага се отправих за Белоградчик, без да си давам сметка, че няма да протече по мед и масло. Но, честно казано нямах идея, че публиката ще е проблем No1, а не организацията.
Но и това го преживяхме... Този проблем е с цялата публика в България, а не само на този фестивал. Преди време и пост писах, но очевидно не е хванал дикиш.

http://tera.blog/izkustvo/2013/03/22/izkliuchitelno-prostata-bylgarska-publika.1067120

За мен най-културната публика е тази в Лисабон. Миналата година бях там на концерт в една фондация, публиката изобщо не шукна през цялото време! Истинска наслада е да слушаш музика в компанията на толкова много хора, а същевременно да можеш да й се отдадеш изцяло без нечие свистящо шушукане да те връща постоянно към реалността. :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tera
Категория: Други
Прочетен: 3193267
Постинги: 918
Коментари: 7108
Гласове: 17513
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930