Била съм много пъти в Банско, даже и постове съм писала за там. За джаз фестивала знам много отдавна, но не съм проявявала голям интерес, въпреки че харесвам джаз. По телевизията съм засичала записи от фестивала, гледала съм по нещо и толкова. Причината е, че по телевизията човек няма как да почувства онази невероятна и празнична атмосфера на самия фестивал.

Посещението ни в Банско беше планирано, но решихме да го съчетаем и с посещение на фестивала. Получи се прекрасно! Бяхме на официалното откриване на 8 август, предната вечер са свирили млади групи, докато при нас вече се появи и „тежката артилерия“. Българското участие в началото беше много добро – Васил Петров и Биг Бенд Благоевград. Втората група нещо не ни грабна особено, а и не само нас. След като публиката предпочита да разговаря помежду си и слуша с половин ухо, значи нещата не са както трябва. Пианистът беше добър, но създаваше впеатление, че свири само за себе си. Някак под сурдинка. Но го изтърпяхме някак, защото си беше лежерно и не дразнеше.

Но после идва поне за мен голямата изненада на вечерта  - Леонид Пташка – Израел. Фамозен, виртуозен пианист, който още с първите акорди направо закова публиката и до края не я пусна. Много харизматичен, свири невериоятно и прави страхотен контакт с публиката. Каза ни да пеем с него и ние съответно веднага откликнахме. Голям купон стана! Пълна еуфория и настроение на макс.

Оказа се, че бил един от 100-те най-добри джазови музиканти. Изобщо нивото на феста е много високо, защото вече са набрали и 18 годишен опит, разбрахме от организаторите. Съжалявам, че чак сега попаднахме там, но все пак надявам се и занапред да има доста фестове, които с удоволствие ще посетим.

Накрая една група от 60-те години на миналия век,  Mungo Jerry, Великобритания. Мисля, че доста хора ги знаят, много яки, въпреки че сигурно са минали седемдесетака. Правят голям купон, а гласа на солиста Ray Dorset май не е мръднал с годините. Раздават се на сцената и вдигнаха публиката на крака да танцува и пее. Тома Спространов, когато ги представяше, каза, че докато публиката им ръкопляска, ще свирят. Така на един концерт свирили до 4 сутринта! Понеже се бяхме закотвили на феста от 7 часа вечерта, вече към 12.30 след полунощ решихме че ни е достатъчно и потеглихме под съпровода на поредното парче на Mungo Jerry.  Банско беше пълно с хора по улиците и заведенията, атмосферата беше много празнична и завладяваща.

Приииска ми се догодина пак да отида и то за повече време, поне 2-3 вечери. Фестивалът продължава и сега до утре 13 август, ако имате възможност непременно го посетете. Купонът си заслужава!

Давам линк към официалния сайт на фестивала и няколко клипа. Но все пак е важна емоцията, а на запис това не се усеща винаги, затова трябва да се види на живо!

 
Enjoy! :)

http://www.banskojazzfest.com/bg/

пропуснах..., а жалко!

Поздрави!

Но пък компенсирах с джаз фестивала. :)
Моцартовите празници ще започнат от утре, но понеже концепцията е една и съща през годините, започна да ми става скучновато.
Затова в Банско ми беше по-интересно, за догодина съм замислила по-дълъг престой, пък ще видим.
Variety is the spice of life!

Изпълнителите винаги са били добре подбирани, включително и новите състави, в това число и по-неопитните.Те носят чара на новото.
Но ентусиазма от завладяващата музика се изпарява след като се блъскаш в храстите за да зърнеш актьорите и те ръгнат с лакът в хълбока, ако опиташ да танцуваш в тълпата извън пълния с пейки дансинг.
Любителите на джаза и Банско от България и цяла Европа нямат запазени места на пейките. Посетителите са хиляди, а площада е зает от пейки и трибуна и събира само няколко стотици. Останалите слушат отдалеч, без да виждат кой е на сцената..
Не се получава празник на джаза, а нещо като безплатен концерт в малка зала за отбрани. Сцената е разположена крайно неподходящо и заедно с пейките превръща огромния площад в камерна зала. Няма простор за свободното проявление на радостта.Само с едно преместване на сцената на отсрещния край на площада и купонът BanskoJazzFest щеше да пълен.
На концерта на Джеймс Картър, седмици преди това, трибуната беше поставена точно там, сервизните палатки и големия камък, не пречеха на гледката, нямаше пейки и хиляди танцуваха на площада, пред изпълнителите и по околните пространства, защото от всеки кът на центъра на Банско можеше да се видят изпълнителите - беше истински купон. Никой не се чувстваше изтласкан или маловажен.
Официалната публика, естествено, е доволна, но тези, заради които са разходвани средствата на общината и спонсорите - любителите на джаза и туристите - се чувстват пренебрегнати, а пренебрегнатите си тръгват по-рано и рядко идват втори път.

По-тъпото в случая е, че половината пейки са заградени за ВИП-ове уж някакви и спонсори и там имаше празни пейки, докато хората зад въжето се гъчкаха един връз друг.
Ние отидохме малко преди 7 часа и успяхме да си намерим места. При положение, че концертите са към 5 часа на вечер, мисля че е добре да има места.
Пренебрежението, както казах, идва от това, че се пази половината място за привилегирована публика и там останаха празни пейки, което е дразнещо.