Чак сега го разбрах - като гледах записа на Куийн, който сложих в един пост преди малко. Тази масова истерия по време на концертите. Ами оперирана съм от емоции по рождение навярно, затова чак сега го разбрах какво е. Лудостта на публиката си е форма на съпричастност, довеждаща до създаването на едно малко сплотено семейство или общество. Хората изразяват едни и същи емоции и това ги обединява. Както и крясъците по време на футболен мач. Винаги съм се чудила защо крещят, мислех само че си изливат чувствата, с които иначе биха пребили благоверните, сготвили скапана манджа... А пък то какво се оказа  -  чувство за семейственост и общност... Може и да е е това...

Фреди Меркюри е виновен за тези ми асоциации, пък него няма как да го съдим вече... Но той си беше велик, жалко че угасна по този начин...Но пак си е велик, защото хората  ще го помнят и ще го пеят, в това не се съмнявам.... А и тази асоциация, която ми навя с неговото изпълнение, доказва само колко е велик, защото кара хората да се сетят за неща, които не съм им хрумвали преди...

Добре де, има и нещо друго, старо и почти забравено. Бях купила касети, синът ми беше съвсем малък - нямаше и две години, слушаше ги тези касети. Явно музиката му беше харесала, защото искаше пак да чуе "Фредю Меркюри" , както го казваше на неговия си бебешки език. И после Фреди го нямаше... не съм му го обяснявала, нямаше да го разбере... просто искаше да го слуша ... тогава.... както и сега ... може би ...