Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2013 21:55 - За силата на социалните контакти...
Автор: tera Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2036 Коментари: 4 Гласове:
12

Последна промяна: 07.11.2013 23:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg






На живо обаче, не говорим за виртуалности :)

Става дума за баща ми, който претърпя едно изключително неприятно счупване на тазобедрената става миналата година, от което oстана инвалид.

Писах за това и особено за ужасяващата система на българското здравеопазване.

Ако някой се интересува, може да дам линкове после.

Въпросът е, че този изключително жизнен и подвижен човек, който си изкарваше поне половин година на морето в течение на последните 20 години, след като се пенсионира, се оказа прикован почти на легло и с невъзможност да ходи някъде, освен в най-близкия периметър да си купи вестник или да напазарува елементарни неща.

Всичката останала работа по пазаруване и всякакви битовизми легна на плещите на майка ми, една фина женица с по-малко от 50 кг., но с неуморен дух! Шапка й свалям отвсъкъде!!!

Естествено, че и аз помагам в цялата тази задача, но тя е човекът, който е поел голямата част от този товар. И това не е само за битовизмите, а най- вече като дух и присъствие! Всичко, с каквото мога да помогна го правя, но тук става въпрос за една ежедневна грижа, в която друг не може да я отмени.

Даже й бях предложила в началото, когато баща ми беше много зле, да наемем жена да й помага. Тя отказа, че не искала някой друг да й се мотае наоколо. Проверих и за хоспис, но се оказа, че там хората се чувстват много по-зле, отколкото вкъщи. Все едно някой иска да се отървe от тях.

Така изкарахме една година...

Баща ми, като се обадя и го питам: "Как си, татко?" редовно ми отговаряше: "Мъча се, но ...  както са казали китайците "Животът е мъка, но сладка мъка..."

Направо ми писна от този цитат и от китайците....

После обаче напоследък (и тук вече преко сили стигаме до същината на поста), като го запитам "Как си татко?" и той ми отговаря: "ЕКСТРА"!

И каква е разликата - съвсем елементарно, Уотсън! :)

След близо година време той решава да предприеме едно доста сложно за неговите нови възможности пътешествие - да отиде до Борисовата градина и да се види с приятелите си шахматисти, които се събират там.

Да поясня, те не се събират на Ариана, а някъде по-навътре в градината, не знам къде точно. Но той трябва да слезе от тролея след Орлов мост, да прекоси градината, за да отиде на мястото, а после на връщане да слезе в подлеза, да го премине и после  да изкачи стълбището, защото там няма асансьор...

Това при неговите възможности в момента си е цял подвиг и за това упражнение му трябват часове!

Но той го прави и беше много възторжен, когато беше успял първият път да отиде и да ги види. Все едно беше озарен! Събрали се около него - питали го защо толкова мног време го е нямало. Междувременно една част от агитката са се споминали, но другите казват оптимистично: "Добре, че ние сме още тук." И така...

Сега пак продължава да ходи и явно това много го окрилява. Радвам му се, разбира се. Нека се чувства добре в средата си, защото като си беше само вкъщи упорито тормозеше майка ми, а и мен опосредствено, въпреки всичките ни усилия да му угодим.

Така че - определено социалните контакти имат голяма роля за индивида.

И който смята, че си е самодостатъчен и може да бъде щастлив сам по себе си - просто да го  .... хм, няма да го напиша тук, защото постът е за баща ми, но се надявам да се разбира какво имам предвид. :)

Лека вечер и благодаря, ако сте изчели всичко това! :)





Гласувай:
12



1. paciencia - Радвам се за баща ти!
07.11.2013 22:24
Представям си каква радост е изпитал след като е пристигнал там, при приятелите си въпреки трудностите. Радост от една малка победа над ограниченията, които поставя болестта. А това да срещнеш стари приятели- направо велико!
Явно всички се нуждаем от контакти, от споделяне. Поздрави!
цитирай
2. tera - Благодаря за коментара :)
07.11.2013 22:43
Моите родители живеят в центъра на София и да се отиде до Борисовата градина при нормални обстоятелства си е фасулска работа. Но в неговия случай е все едно да обиколи София по околовръстното, при това пешком!

Трябвало му е година време да се реши на такова околосветско!
И наистина е радващо, че го прави и има сили и упроритост за това.
Много хора просто се предават - лежат си в креватите и угасват бавно..

Неговият хъс е наистина впечтляващ!

И не случайно го поствам това тука - нека разни хора, които хленчат и подсмърчат малко да се въодушевят за живот! Това си е пример, достоен за подражание! Като жажда за живот, въпреки ограниченията, чисто физически.
Поздрави!
цитирай
3. анонимен - Ти не четеш моите постинги, защото ...
08.11.2013 12:50
Ти не четеш моите постинги, защото политически не сме си симпатични, но скоро пуснах един в смисъла на твоя постинг - "Самотно щастие няма".
Браво за високия дух на баща ти! За здравеопазването няма да оварям дума, че ще ми станете "сайде" демократи.
цитирай
4. tera - В този блог най-малко от политика се интересувам...
08.11.2013 14:56
Говоря, каквото мисля, а всеки разбира, както му изнася. За едни съм комунистка, за други - антикомунистка, Иди го раАзбери... :)
За здравеопазването съм писала нарочен пост, но явно и ти не си го чел, поради "партийни различия".
Да, баща ми се оказа голям инат по отношение на несгодите, не им се дава и туй то! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tera
Категория: Други
Прочетен: 4648044
Постинги: 994
Коментари: 7469
Гласове: 18536
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031