.
.
.


Няма да крия, че горните реплики бяха по мой адрес от една жена, на която се опитах да помогна. Не ги качвам тук, за да се фукам с това. От прекалено много време съм тук, за да си правя подобна "реклама". Не е необходимо.

Идеята ми е за това, че би могъл всеки от нас да помогне на човек в нужда, независимо каква и по какъв повод. И преди съм го правила, но понеже разговорът се състоя вчера, тази случка ми е още прясна в съзнанието.

Срещнах се с госпожата по съвсем различен казус, но тя като видя фирмата към която работя, реши че съм най-подходящия човек да си сподели проблемите. Първо да кажа, че проблемите й не са пряко свързани с нашата фирма, по-скоро опосредствено. Има проблеми с една държавна институция и пр. и т.н., това са си частни неща и не мога да ги споделям. Тук вече се намесва и името на нашата фирма и аз честно казано не съм пряко в ресор, който я касае. Но не ми идва някак да й кажа - нямам нищо общо с това. Изслушвам я внимателно, една възрастна, объркана жена, загубила съпруга си и целият й свят се е сринал...
Разбрах от обърканите й обяснения за какво става дума и й казах: "Добре, ще проверя и независимо какъв е отговорът, ЩЕ ВИ СЕ ОБАДЯ!"

Нарочно го пиша с главни букви, защото много хора казват тази последна реплика, без никакво намерение да си изпълнят обещението. Не говоря за свалки естествено, ами за сериозни неща. Тази реплика дотолкова се е изтъркала, че звучи като в оня виц: "Ти върви, аз ша дода!" Демек никогиш!

Но при мен не е така, обещала съм - ще го направя.

Не съм нарушавала никакви правила за придобиване на информация, които при нас са изключително строги, просто стигнах до човека, който може да даде на госпожата нужната информация и необходимите обяснения.

Обадих й се, както бях обещала, казах й до къде съм стигнала и какво тя трябва да направи оттук насетне, тя ми благодари и каза думите, които съм сложила за заглавие на поста. Това е! Казах й също, че ако има нужда от нещо друго по въпроса, пак да ме потърси. Днес не го е направила, надявам се казусът да е разрешен.

Това го пиша и по съвсем друга причина. Отношението към възрастните хора в България е просто ужасно! И не преувеличавам никак!!!

Моите родители се справят учудващо добре, предвид поблемите и годините им. Майка ми е изключително оправен и жеизнен човек, да я поживи Господ! Баща ми, след претърпяното счупване, загуби голяма част от подвижността и  жизнеността си.
Обаче срещат доста големи проблеми по институциите, особено баща ми, защото вече му е трудно не само да е подвижен, ами и достатъчно точен и конкретен, когато ходи по институции. Връщат го за разни глупости и е просто необяснимо как тези хора по гишетата виждат един доста безпомощен човек и не желаят да му окажат пълно съдействие, ами му казват две приказки и му казват пак да отиде!!!!!!!
Не му казват, че примерно някои от нещата могат после да се свършат от друго лице - майка ми или аз, а просто го връщат! Това не мога да го проумея - пълната липса на съдействие към старите, болни и инвалидизирани хора. Няма човещина, това е - няма какво да го шикалкавим, ясно е!

Сега ще дам само един пример от Германия, може и да съм писала някъде за него, но не пречи пак да го спомена, защото характеризира една съвсем друга култура:

Бях на практика във Франкфурт със стипендия на DAAD и по този случай квартирата ми беше в едно от сателитните градчета до Франкфурт, защото иначе там наемите са супер високи. Имах навик да се прибирам понякога доста късно, когато автобуси до моето градче вече нямаше, а имаше "sammel taxi", което ще рече таксита, които посред нощите прибират окъснелите пътници от S-bahn-a и ги карат по местоживеене. Само да спомена, че сумата за тази услуга беше тогава съвсем символична - като имаш карта за градския транспорт, доплащаш за таксито по1,50 евро за возията. Направо си е без пари.

Такаааа.... На 2-3 пъти по тези нощни воаяжи се засичах с един сляп дядка, който винаги чакаше на едно и също кьоше, откъдето го прибирахме примерно към 12 посред нощ. Дядката беше винаги сам, никой не чакаше с него. Таксито спираше, шофьорът слизаше и водеше под ръка дядката до таксито. Настаняваше го да седне. Дядката вадеше шепа монети и шофьорът си взимаше от тях въпросните 1, 50 евро, които после показваше на седящите наоколо колко пари е взел, отиваше си на мястото и потегляше. Това, както казах, ставаше посред нощ в абсолютно спокойствие.

Само си представям как един български маршруткаджия би обслужил по този начин незрящ човек за нема и 3 лева, равностойност на 1.50 евро. Сигурно щеше първо да го напсува къде е тръгнал посред нощ, после да чака някой от пътниците да слезе да му помогне, после пак да ги напсува че много се моткат и накрая след като го свали да продължи да го псува и на другия ден, като разкаже на всичките си колеги какъв луд дедик му се е натресъл посред нощ, да е"а неговата мама!

Е те това са разликите, прилики НЕМА!

между маршруткаджиите и държавните и общинските чиновници...
А ако има разлики, те са в полза на маршруткаджиите...

мъдро изказване, ако се зачетем между редовете...

А в пряк смисъл - как мислите, имат ли шанс възрастните хора в България да получат едно нормално обслужване, когато се опитват да си свършат някаква работа по институциите?

Работата ми налага често да съм в триъгълника ние-чиновника-клиента, често възрастен.
Не вярвам, нямат шанс. Чиновникът би трябвало да е в услуга по дифолт. За това получава заплата. На практика, кафе-автомата е по-коректен и любезен...
Отдавна пращам жените в тези груби мисии, щото аха да наритам автоматите...

Възрастните хора не чуват, бавно загряват и трябва много да им се повтаря, така ли?

Със сигурност да. И като одъртееш ще си същия, ако не и по-зле. Защото се оказва, че симптомите се задълбочават при следващите поколения, предвид развитието на технологиите . :) Тъй казват докторята, де...

Аз като видя възрастен човек, нуждаещ се от помощ, винаги ще му помогна, защото са понякога безпомощни като деца. Гледат те с едни такива големи питащи очи, все едно си дедо Господ. Как да не им помогнеш?!? И през улици ги превеждам, и до къщи ги водя, едни такива благи бабки, как да им откажеш? Виж с бесни дедици не съм се занимавала, там работата е сигурно доста по-сложна. Слава богу не ми се е налагало, освен с баща ми, който все пак се държи на положение.

Наличието на емпатия към другите се развива от детска възраст и се възпитава, посредством училище, университет, вътрешнофирмена политика, книги. Много промени трябва да се случат, за да имаме по-често случки като тези от немско.

Вчера купих череши от пазарчето до Свети Седмочисленици, където знам че са гадняри и все гледат да те преметнат, но ми се приядоха череши. Преди да купя една дебелана ме увещава любезно - "Пробвайте, много са хубави. Последните за сезона са.."
Пробвах - добри бяха, купих половин кило. Загреба с шепи от задния край, както обикновено правят, сипа ми ги, платих. После като подминах си викам, я да видя какво ми е сложила. Поне десетина череши не ставаха за нищо, които бяха горе-долу една трета от всички. Върнах се - казвам й, че тези не стават, да ми даде други, като зина оная дебелана, колко евтино ги продавала, не ми била таксувала торбичката и т.н. После ми върна парите с порой от ругатни. Както се сещаш, не й останах длъжна и стана батална сцена. Казах й "А преди да ми вземеш парите, колко беше любезна..."
Това е практиката и затова не купувам от пазари, в много редки случаи го правя.

Та за какво говорим? За прост, невъзпитан народ, чиято философия е да те прекара на дребно! Защото все за дребни тарикатлъци мисли, затова до никъде не сме го докарали тези 20 и кусур години псевдодемокрация.

Промените не се случват, а хората ги правят, ерго - случки като тази от немско няма да се случат тука поне не през този век... :(