Понякога живота е много тежък,и точно когато не очвакваш се случват едно след друго,хубави неща.
Това което аз съм забелязъл е,че когато си в 'най-долна' ситуация,след това и най-малкото нещо го оценяваш и те радва.Може би самия живот иска от нас да минаваме и през тестове,може би това ни дава усещането ,че сме живи.
Както и да е,нещо и аз не съм в настроение ....

Най-тежко е като имаш здравословен проблем ти или някой твой близък. Другото - кучета го яли, пари се печелят, мамка им. :)
Преди доста години получих фациалис - едната половина от лицето ми все едно се парализира. Беше като маска, не можех да си вдигам веждата, да си мърдам половината уста, пълен потрес. Спомням ли, че веднъж се гледах в огледалото, сълзи се стичаха по каменната половина на лицето ми и си мислех: "Боже мой, ще бъда ли отново пак същата?"
Е, излекувах се благодарение на една много кадърна лекарка от Исул, защото моята лекарка ми беше объркала лечението и вместо да ставам по -добре, ставах по-зле. Не знам каква сила ми подшушна в съботата да отидем точно до Исул и да попадна на лекарката, която ме излекува. Сигурно нещо свише ... :)))

А колкото за хубавите неща... , абе там нещо при мен не идват на конвейр едно след друго, ама нейсе. Обикновено хубавите неща сама си ги създавам, примерно много обичам да пътувам и много обичам да ходя на балети, концерти, такива работи. Сега му намерих хватката на културния туризъм и ги съчетавам. Където ходя - и айде и в Операта. Била съм във Фракфуртската опера, там гледах модерен балет на Уйлям Форсайт, после във Виенската опера, после в Англйската национална опера (да не се бърка с Ковънт гардън, която е кралската опера), после в Миланската скала.
Сега съм намислила Арена ди Верона и Гран Опера в Париж. Ще видим кога ще ги оправя и тях.

То целият живот си е тест според мен, само че не отговаряш пред друг, а пред себе си. А верните отговори са, когато си щастлив, иначе - ОПИТАЙТЕ ПАК! :)))

Че какво си правила чак у Сливен, при това месец и половина?
Не ми отговаряй, няма нужда.
Между другото, в оная бивша резиденция ( наричат я "Алпийският дом" ) правеха най-доброто кафе, което някога съм пил. Дано да си имала късмета да го пробваш :)))

Работех като "Корпус за бързо реагиране" (майтапя се, по-скоро ходех "to fix the things", което май е същото :))) към една чуждестранна фирма. Доста добри пари получавах и не ми пукаше дали съм в Сливен или някъде другаде - фирмата ми плащаше и ресторантите даже.
Но не съм много по кафето и не си спомням там кафе да съм пила. Вечеряла съм, май добре готвеха, но за кафе спомен нямам. :)

Ех, жалко - кафето им бе неповторимо.
Истинска арабика направена с истинска италианска машина за кафе - бе просто неповторимо. Щом още го помня, почти 20 години след това... :)

И да бях пила, пак нямаше да разбера, че е неповторимо :))) Просто не си падам по кафе. Само си спомням едно кафе, което пих в Унгария през миналия век, по време на първото ми излизане в чужбина като ученичка, защото ни взеха сума пари за два гълтока кафе.
Е, това е вече незабравимо! :)))

Добре, че си сложила табела отдолу...защото нали знаеш. Аз съм твърд привърженик на евтаназията. Никой не бива да изпитва нечовешки болки в името на абсолютни глупости.

Къде прочете за нечовешки болки, идея си нямам.
Сигурно имаш предвид душевните, знам ли...
Иначе идеите ти за евтаназията май нямат много общо с поста ми се струва.