Блогът на tera :: Сигурно съм изчадие някакво. . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.07.2010 23:24 - Сигурно съм изчадие някакво...

Прочетен: 1842 Коментари: 6 Гласове:

Току-що надзърнах в един пост, където едно бебе засукало за пръв път майчино мляко и колко било страхотно. Сигурно всички майки са на това мнение.

Моят спомен обаче е по-различен. Да, роди ми се бебчето - най-красивото на света естествено, има си хас. Качиха ме горе в отделението - бях раждала близо 9 часа, сложиха ме на системи, пуснаха ми "райски газ" и в един момент не знаех на кой свят се намирам. Събудих се и казах на "личния ми акушер-гинеколог", защото ме уредиха с връзки, за да не раждам на "общо основание" - та му казвам "Ходи ми се до тоалетната", защото усетих напън някакъв. Ама той нали печен веднага се усети за какво става дума и юруууш в родилната зала, защото преди това си бях в "чакалнята".

Там родих някак си - нямам спомен, освен че си нацапах нощницата и ми се караха. Дадоха ми друга - с разни финтифлюшки и дантелки, за която после ме питаха дали не съм си я донесла от вкъщи. Явно съм била много гиздава родилка! :)

Да се върнем горе в отделението - вече родила, не яла от предния ден и забравена едва ли не от Господа! Гладна съм, жадна съм, посреднощ е, бебето още не беше при мен, излязох по коридора и там нямаше жива душа! Всичко живо спи, а мене сън не ме лови от нерви и от глад! Върнах се в стаята - гледам над леглото някакви копчета. Викам си - като аз не спя, още някой няма да спи също! И започнах да ги натискам.

Уау, изненада - копчетата работели! Не мо"е да бъде!

Долетяха разни сънени сестри да ме питат какво става?! Ами на вас нали ви се плаща да сте нощна смяна оланколу, какво се сърдите сега? Ами гладна съм, жадна съм и се чудя как изобщо още съм жива при това положение!

Не помня какво ми отвърнаха, но определено не ми дадоха нищо за ядене. На другия ден се промъкна "през блокадата" една моя приятелка, с която бяхме заедно два етажа по-долу и ми донесе торбата с провизиите. Та благодарение на това не погинах от глад в Майчин дом.

Това са ми спомените от раждането, а не някакви захаросани умилителни и пр.

Синът ми е е едно прекрасно, умно и красиво момче и си заслужаваше напълно всички тези усилия, но да славословя акта на раждането - сори, без мен :)))

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Нормални ли са българите?

Путин на байк при рокерите!

Коментари

1. benra - много си
28.07.2010 11:01

си наред даже
Аз помня как след като раждах три дена и ту ми се караха,че не раждам, ту -че бързам да раждам(родих три седмици преди термина), та след като родих ми донесоха веднага бебето.И по едно време то почна да хълца, ама аз де съм виждала новородени и не знам дали трябва да хълца и се притесних.излизам в коридора-ни сестра ни помен от сестра , а бебето все така хълца.Мина половин час-то хълца и накрая го взех и барабар с бебони в сестринската стая.Там като ме видяха, като нададоха един вой-малееее

цитирай

2. tera - И аз си мисля, че съм си наред, но... :)
28.07.2010 19:31

Изобщо това не е лесна работа. Но като се замислиш, най-хубавото нещо на този свят са малките деца!

цитирай

3. furiika - и аз раждах 3 дни
29.07.2010 09:27

направих ги луди:))))))))

цитирай

4. tera - Ха-ха :)
29.07.2010 15:26

Пак не можеш да ме биеш в резултата :)
Аз го раждах сина ми на два пъти, описанато е сполучливото раждане. 2 дни преди това ме държаха в "чакалнята" на системи, но явно не му е бил дошъл момента! :))

цитирай

5. анонимен - Толково хубаво ги разказваш,
29.07.2010 19:06

просто умирам от смях, но си голям инат с тая ливада. Повече няма да ти се моля!!!Правя каквото си знам.

цитирай

6. tera - Видях какво си направил, не е лошо
29.07.2010 23:20

Всъщност ми е все тая - но очите ми са не само големи, но и лешникови. Иначе зеленото казват ми отива... Както и всичко останало! :)))

цитирай

Вашето мнение

За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.

Търсене

За този блог