..мисля си, че съвсем точно си го казала:
"че е най-важното в този живот, който е доста кратък, е да си Човек и то добър..."
Поздрави и хубав ден!

Върнах се вчера от чужбина и ми е трудно да преодолея тази междукултурна бариера...
Аз съм си българка и се гордея с това, но защо ли в чужбина се чувствам по-добре отколкото тук? Едната причина е, че съм турист и ходя за кеф, но пък съм била там и за повече време и пак ми беше гот - всичко наоколо спретнато, подредено, даже няма за какво да се коркаш :)))

Всичко което правиш, трябва да е такова, че да го одобри твоя морал. Ако си в хармония със себе си, значи постъпваш правилно. Самоуважението е критерият за нашите постъпки.

Хората не оценяват като им правиш добро. Повече оценяват като ги спичаш и ги караш да се страхуват. Не случайно филмите трилър и хорър имат такъв успех.
За съжаление по нашите ширини доброта=глупота.
Ами и за това няма и добрина, понятието просто е девалвирало...

че често ми се е налагало да ходя в чужбина и то по-често в развити държави. Разликата не само в стандарта, но и в манталитета е огромна - всъщност, това са две твърде взаимосвързани неща. Не знам откъде всичко започва - то е като приказката с кокошката и яйцето.
Факт е обаче, че в момента, в който слизам на летище София, вече не ми се продължава нататък...

аз ходя в чужбина със собствени пари и си карам кефа. Отивам, за да разглеждам и да се потопя в атмосферата.
Много ме зарежда и се чувствам прекрасно като съм там. Като се върна, веднага започвам да правя планове зе следващото пътешествие. Кръговратът на живота...

мисля, че много добре те разбирам...
бях в италия... и наистина е така, както казваш..
все още съм в шок..
как успяват хората да живеят спокойно.. да се усмихват.. да се радват на всичко..
не знам дали при нас е проблемът.. може би...
но истината е, че наистина там всичко е подредено някак си.. чисто...
няма завистливи погледи.. няма злоба.. поне на пръв поглед..
няма укори...
поне там дето аз бях... :)
може би и ние ще станем такива един ден.. и ще живеем в чиста и подредена държава, без озлобление ...

Изобщо не грешиш, най-важното е да успееш да останеш добър човек въпреки всички изпитания и разочарования.

в Италия специално не ми се видяха много усмихнати и любезни, пък и не е много чисто, но все пак е по-добре от тука.
Хората живеят доста по-спокойно или поне така изглежда.

поне се опитвам :)

"най-важното в този живот, който е доста кратък, е да си Човек и то добър..."
Но има много какво да се желае още у нас по въпроса....прекалено озлобени, намръщени и негативно настроени са всички наоколо......но има и външни обстоятелства за това, не смяташ ли.....Да, важно е желанието на всеки, но.....
Надявам се постепенно нещата да се променят към по-добро!

т.е. от народопсихологията и начина на мислене.
Темата е дълга и широка... :)))

бях в малко градче, в северна Италия, в Алпите..
може би,щото са в планината, там хората са други... не знам...
поне на мен така ми се видя...
и беше невероятно чисто и поддържано навсякъде..
и хората любезни.. и всеки те поздравява...

Северна Италия и Алпите са си по-друга работа. Там са като австрийците или немците. За по-южните части говоря, там са си мърляви, неособено любезни - южняшки манталитет :)