Може и на някого да му прозвучи силно заглавието, но това което гледах вчера в Сатирата си беше наистина фиаско! Поне според мен, въпреки аплаузите накрая.

За да не сметне някой, че съм пристрастна, държа да отбележа, че предният му спектакъл, който гледах “Възгледите на един учител за народното творчество” ми хареса. Трудно се снабдихме с билети тогава, понеже беше доста нашумял спектакъл, пак в Сатирата го гледахме. Започва театрото – 10-15 минути пълна тъпня – споглеждаме се с приятелката ми, с която бяхме и се чудим къде сме попаднали. Народът хихика, ама на какво хихика сигурно и той не знае, но понеже за комедия е платил – дай да си избие парите. Слава богу, след тужния и измъчен увод стана интересното. И то доста интересно, затова като цяло, освен „антрето”, нямам забележки към спектакъла. Камен Донев е „синтетичен” актьор, ако мога така да се изразя – бива го и в танците, песните, импровизациите – прави шоу! Така че накрая и ние му ръкоплескАхме от сърце. Ако някой още не е гледал спектакъла, му го препоръчвам -  заслужава си след като изтърпи всъпителните 10 -15 минути.

Но да се върнем на вчерашния спектакъл "Характери" - нещо като премиера, там нещата са съвсем на обратно. Трябва да изтърпи човек близо 80-90 минути идиотии, за да може накрая за 10-15 минутки да се накефи. Ако някой пита – ами защо да търпи толкова много, отговорът е простичък. Първо, че пак няма билети за представлението  (да се чудиш защо, сигурно заради инерцията от това, за което споменах), второ – няма антракт, за да се изнижеш незабелязано и трето – положил си усилия да се снабдиш с билет с „връзки” едва ли не, пък и все се надяваш, че смешното и интересното предстоят. Ама само си се надяваш сума време, малко преди финала стават нещата по-занимателни – но както се казва „късно е либе за китка”.

Елементарна и дразнеща актьорска игра, която в повечето случаи се състои от крещене или фъфлене, от които почти нищо не се разбира. Плосък диалог, ако ми позволите тази елитарност да цитирам Флобер – „плосък като тротоар”. Той не говори за драматургията на Донев естествено, ако приемем че това е драматургия, но пък определението пасва идеално.

Имаше няколко интересни момента – с вмъкването на тангото, добре отрепетирано от двамата актьори, както и няколко вокални парчета. Новаторско е за нашата сцена – признавам му го.

Но като цяло този спектакъл по нищо не се доближава до „Творчеството”, може би и защото самият Камен Донев не участва, за да поразпали страстите. Това „произведение” сякаш лежи на старата му слава и по никой начин не я оправдава.

Сигурно има хора, които са го гледали вчера и им е допаднало, но или не са гледали предишното или този тип битовизъм и уличен жаргон им е достатъчен за веселбата. Не мисля, че псуването от сцената и крясъците са достатъчни, за да привлекат публиката в салона. Ако е само за това, защо човек да брои 16-18-20 лева? Може да си се качи на маршрутка или в метрото и горе-долу същото театро ще го получи само срещу левче, колкото струва билетчето. Ако пък е с карта, още по-евтинджос даже!

Нооо, ако решите да го гледате - ваша воля, но поне съм ви предупредила! :)))

ами аз ти вярвам - случват се и тези неща

хуморът е най-сложното изкуство

Хуморът е наистина сложно изкуство, но тук става дума за това да играеш на вълната на първосигналните инстинкти.
Сега след като го написах, много добре осъзнавам, че може някой да се хване точно за този коментар, а не за смисъла на постинга.

Другото, за което става дума е да се главозамаеш от успеха на една постановка и да мислиш, че оттук насетне снасяш "златни яйца"...
Не знам дали си ми чел един предишен постинг за театъра, но разликата между Нийл Саймън и Камен Донев е просто огромна. Поради простата причина, че първият умее да пише, а другият се учи и се пробва... :)

толкова се ядосвах,че няма билети...

хич не се ядосвай, направо си на далавера :)
Със спестените пари заведи дъщеря ти на пица примерно :)))