Не само в София, а изобщо. Минавайки оттам се зареждам с енергия от самата обстановка, независимо дали е лете или зиме. Красивата сграда на Народния Театър, може би една от най-впечатляващите в София, пък и надминава според мен като въздействие и редица свои европейски „побратими” – опери и театри, да не ги изброявам. Самият площад пред него, градинката. Ако не знаете тя се е наричала Градската градина, а сградата на Галерията (СГХГ) е била Градското казино. Може би затова самата атмосфера наоколо е някак аристократична. Преди няколко месеца работех съвсем наблизо и ми беше много приятно всяка сутрин и вечер да минавам оттам. Освен това многото театри, галерии, Зала „България” ми бяха съвсем „под ръка”. Така че, все едно си „живеех” там, чувствах се прекрасно като вкъщи. Сега работя пак наблизо, но не ми е по маршрута, трябва специално да отида до там.

 

Всички снимки са с по-висока резолюция и може да ги увеличите с клик 

Затова пък сега го гледам това място малко с други очи , не ми е съвсем „даденост”, някак си повече го „уважавам”, защото не го минавам всеки ден транзит като „бърз влак”. Наскоро като минах се натъкнах на две изложби в самата градинка.

 

Едната е ретро-изложба за лицата на Стара София за периода 1878-1944 година. Разположена е от двете страни на фонтана.
Снимките не се получиха хубави, нямаше и начин снимах през стъкло, затова ще ви покажа само няколко мои по специално за ценителите на непреходната женска хубост и един линк за по-любознателните.

 

 

http://stara-sofia.blogspot.com/2009/07/blog-post_15.html

 

Г-ца Люба Йоцова - Мис България 1929, ако не се лъжа това е първата българска миска





Г-ца Рита Виолета в кабаре "Рокси бар" - 1941 г.





Г-ца Магда Сиклоси пак там, по имената съдя че май са внос от чужбина тези дами, което иде да покаже здравият български патриархален морал от онова време. Въпреки, че си е имало бардаци и прочее, както съм чела в разни спомени от време оно. Но май тогава все пак българки не са люлеели кълки по локалите :)

 

 

След черно-белите фотоси да надникнем при нещо по-цветно. Изложбата на Николай Дюлгеров /1901- 1982/, пак в градинката, но до сградата на Галерията. Малко информация за него - той  е сред творците, включени в историята на италианския футуризъм. Изявява се като архитект, художник, дизайнер, автор на реклами в градска среда. Дюлгеров е почетен жител на Торино – градът, в който осъществява по-голямата част от творческата си кариера.

 

Изложбата „Николай Дюлгеров. Множествената художествена идентичност”  е планирана през 2001 година, по случай сто годишнината от рождението на художника, а осъществяването й днес се свързва с отбелязването на 100 години от първия манифест на Футуризма, публикуван в Париж от Филипо Томазо Маринети.
След успешното представяне на изложбата в Рим през ноември - декември 2008 г., Auditorium Parco della Musica на Националната академия „Санта Чечилия” и в Торино през май – юни 2009, Castello del Valentino, днес Политехника на Торино, сега изложбата–обект е в София. Изложбатa ще продължи до 30 септември 2009г.

 

 

 

И накрая още един поглед към театъра в цялата му хубост

 

 

 

 

работя близо до театъра и много обичам да минавам от там , както казваш ти-зарежда ме.

В неделя се разходихме с приятелка там. Станало е много приятно. Беше пълно с любители-шахматисти, деца или просто с хора излезли да се поразходят. Само миризмата на пържена риба, от близките кафенета, малко разваляха идилията.

за стойностната и красиво поднесена информация!

наистина има неповторима атмосфера. Забравих музикантите - онези под дървото сещаш се, много е празнично там, това му е хубавото.

не съм я усетила тази миризма, може тогава да не са пържили риба. :) А, ти говориш за капанчето горе до Двореца сигурно. По принцип минавам откъм фонтаните, затова сигурно ми се губи момента с миризмата! :)))

благодаря!
Разгледай и линка, там има също интересни снимки. :)

много хубаво! Целият постинг. Само шахматистите си забравила, май ;-) Те придават особен колорит.

наистина ги забравих! :) Но те дотолкова са се слели с пейзажа, че даже не ги забелязвам. :)))

След като се поразходихме из градинката и позяпахме наоколо, имахме неблагоразумието да седнем на пейка, в близост до кафенетата, построени на мястото на бившия мавзолей...
Иначе си беше хубава разходка, даже някакви младоженци се мотаеха наблизо, снимаха се пред театъра.

това място излъчва спокойствие, дори когато е пълно с хора. Има някаква магия там :)

нощем и цъфналите дървета над заспалите пейки ми напомни една пролетна вечер за аристократичността на нашият град ...

Бях забравила гледката на лунна светлина. Добре, че ми напомни! :))

Благодаря, че ни го напомняш. Особено ми е приятно да се разхождам по Великден, когато голямата част от хората са се изнесли и по улиците е спокойно.

но дотолкова сме свикнали с тях, че не ги виждаме. Още повече, че много малко хора знаят нещо за града, в който живеят. За паметниците, за сградите, за архитектите, за църквите, за музеите, за галериите и т.н.
Учила съм екскурзоводство в гимназията и тогава установих, че нищо не съм знаела за града, в който съм родена. Но има хора, които цял живот си остават с незнанието! :)

И аз харесвам това място.

знаеш само колко ми липсва, че не минавам всеки ден от там!
Всяка моя сутрин беше празник и усмивка и целият ми ден - чудесен! Днес пак си мислих за това, но... "се ла ви"! :)