Минавам редовно през тази галерия, на път ми е. Така и днес, излизайки през обедната почивка зървам нещо ново. "Я, да надзърна" - си казвам и още с влизането ме очаква изненада. Твърде непривични картини, дори и за моето обръгнала око. Говоря за модерно изкуство – гледала съм такива работи по света в тази област, че даже и аз съм се чудила – това аджеба изкуство ли е. Много са ми любопитни всякакви експерименти с формата, харесва и различни видове авангардни инсталации – имаше една много интересна изложба на турски художници наскоро на Шипка 6, които представяха точно такъв вид „синтетично изкуство” да го нарека. Но понякога има неща, които ме изненадват.  

Да се върна на днешната изложба в зала „Средец” на Министерство на културата на художника Михалис Гарудис, който представя 24 картини, обединени в 3 цикъла - "Маслинови дръвчета", "Морски свят" и "Композиции с гвоздеи".Експозицията е посветена на 40 години творческа дейност на известния художник. По-рано Михалис Гарудис е отбелязал този юбилей с две свои изложби в Атина и Солун, роден е на 20 януари 1940 г. в Дидимотико - Гърция. През 1965 г. завършва Националната художествена академия в София, специалност "Живопис" при проф. Илия Петров. Днес Михалис Гарудис живее и твори в Солун.


  Това беше фактологията, която по-късно научих, да се върна на първоначалното си впечатление. Отначало виждам наковани гвоздеи – първата картина до вратата. Оглеждам залата и нещо в атмосферата ме впечатлява. Имам чувството, че върху снимки са налепени други предмети – миди, дървета, плат и т.н. Приличат ми на колажи в първия момент, приближавам се и тогава се изненадвам – не са никакви колажи върху снимки, всичко е нарисувано с маслени бои. Но създава едно впечатление за фотографска точност. Но не това е най-интересното, а майсторското вплитане в тези рисувани „снимки” на истински предмети. Имаш чувството, че гледаш пъзел. Не знаеш примерно кое от въжетата е рисувано и кое е истинско, кои миди са нарисувани и дали лимонът между залепените миди не е истински. Тази игра на реалното и нереалното наистина майсторски е пресъздадена. Самата идея ми се видя много интересна и въздействието е впечатляващо. Поне за мен, може би защото харесвам такива неща, надявам се не само аз.

„Много обичам България, имам много приятели тук. В моя цикъл „Маслинови дръвчета” съм нарисувал мартеничка, вързана в корена им, за да се роди плод на върха”, казва Михалис Гарудис. Тази мартеничка, която виждате е истинска.  

...както и дървото вдясно

... гвоздеите също, но най-истински ми се вижда самият художник, превъпътил в платната си своята собствена уникална идея, която го прави по-различен от всички  други. Дори ако приемем, че не е най-уникалната идея на света, то начинът по който я осъществява е наистина такъв.

интересно, с удоволствие бих разгледала тази изложба!
Благодаря!

продължава до 14 декември в зала "Средец". Нали я знаеш къде е - на Стамболийски преди Света Неделя. Там са големите платна, а разбрах, че има и още една негова изложба в момента - в галерия "Арте" - на Раковски 183 - след Френската гимназия. Нея още не съм я видяла - там били представени по-малки творби, които може човек да си закупи, ако желае. Тя ще продължи до 20 декември.

Приятно гледане, ако се наканиш да отидеш! :)))

впечатлих, гледах по бнт анонс за изложбата, запомних една композиция с въже, което ми изглеждаше залепено за картината, така релефно и с обем беше нарисувано

( съвсем малко бяла завист изпитвам към софийските жители само заради големите възможности за духовни софри ;)

в същото време и нарисувано. Може да си видяла истинското :) Точно за това говоря - получава се нещо като оптическа измама.

Ако си пуснеш търсачка можеш да намериш линк към негови картини. Нарочно не съм дала такъв - по-добре хората на живо да я видят, ако искат. На снимка го няма усещането за което говоря.
Приятна вечер! :)))