„Бракът е сделка – казва мъдро милиардерът - а ти да си чувала да съм правил неуспешни сделки?” „Не, papa – изчуруликва щерката – и аз също не правя неуспешни сделки!” „Бракът е инвестиция, в която влагаш себе си и ако е успешна, получаваш през годините дивиденти като любов, щастие …Ако няма дивиденти – значи сделката е неуспешна!”   Браво на татето, разбира ги нещата от живота, не случайно е станал милиардер! А пък такова сбито и точно описание за брака май не бях чувала. А си е и вярно, нищо че е използвана бизнес терминология, която може да засегне нежните и романтични души. Все пак е казано хумористично и заслугата е на либретиста на „Херцогинята от Чикаго” - новата постановка на Музикален театър „Стефан Македонски”.  

Оперетата е от световноизвестния унгарски композитор Имре Калман, но за съжаление не е особено популярна. Създадена е през 20-те години на миналия век и има включване на модерните тогава фокстрот и чарлстон. Според мен доста интересно се е получило, защото не е типично за оперетния жанр. По-скоро е хибрид между оперета и мюзикъл. В основата на сюжета, който както се сещате е елементарен, е заплетена любовна история между принц и „бизнес-дама”, щерката на милиардера. Понеже либретото е в сатиричен стил, навлизането тогава на американската култура в Европа доста свежо е предадено. Естествено има happy-end на края, за да се успокоят страстите, което в случая доста бързо стана и без излишно тръшкане и сълзопролития.  

Оперетата е поставена в България за пръв път преди 70 години и сега са я изтупали от прахта, както се казва. И то добре са я изтупали, чудесни костюми и ефирни рокли за хора, балета, всичко лъска като златно петаче. В ролята на принцеската една голяма сладурана от новото попълнение на театъра. Пя и танцува чудесно, представи се по-добре от примата и заслужено обра най-много овации. Сигурно примата е позеленяла от яд, но под прожекторите не си пролича.   Това ми е третият пост за Музикалния театър. Предните два - "Мис Сайгон" и "Оперетата - за и против" ги попрочетоха доста хора, пък ако някой се е наканил и да иде, може да смятам, че “the task is completed”. Оперетата не ми е фаворит сред изкуствата, но атмосферата там е доста приятна и празнична, нищо че голяма част от публиката е от дами в твърде чаровна възраст. Но това е заслуга и на ръководството на тетъра – редовно дава намаления за подобни дами и господа, което е много хубаво – хем си спомнят младините, въодушевяват се, радват се на живота.  

Имаше и група ученичета, като ги видях на балкона, защото за там имаше билети в последния момент, отначало се ужасих, «сърбала съм» им веднъж попарата – то не бяха приказки през цялото време, хрускане на солети, хилеж, шушкане на целофан и т.н. Тези се падаха някъде зад нас и веднага започнах да замислям евакуация. Но ученичетата се оказаха чуждоземски, англоговорящи, не разбрах точно откъде, но се държаха съвсем възпитано. 

Обаче местата на балкона определено не струват, ако ходите – само партерът е вариант. На балкона човек трябва да проточва шия през повечето време, защото предната част на сцената не се вижда добре. И понеже не ни бяха нужни лебедови шии, след антракта се приземихме долу и можахме да видим танците в пълния им разгар и в цял ръст, а не както от балкона – без краченцата.   И накрая – на мен лично много ми хареса, а със сигурност не само на мен. Ако някой се «излъже» да отиде, не вярвам да съжалява.
А и да се върна на началото, внимавайте какви "сделки" правите и успех! :)))

съм ходила на оперета цяла вечност.Но помня,че винаги излизах от сабона с мисълта-беше страхотно, трябва пак...Наистина-трябва пак!

Онзи ден минах покрай Музикалния театър и си помислих, че трябва да отида на постановка някой път и ето- сега този пост! ;)))

на "великата депресия" и "арт деко", на елегантността и хедонистичния начин на живот, е малко известна в България.
Както отбелязваш - прилича на американския мюзикъл.
Обичам този композитор!

Точно се чудех - това пък защо го писах, на кой му пука ?!? Даже се чудех дали да не го delete на бърза ръка. :)
Но наистина излязохме с чудесно настроение от театъра, постановката е много приятна и различна от това, което съм гледала досега, а пък аз май съм им изгледала почти целия репероар. И като цяло забележки нямам. Някои постановки повече са ми харесали от други, но винаги съм си тръгвала с повишено настроение.

За Коледа бяха направили фантастичен концерт, там винаги гала-концертите им са много хубави. Не само защото после с тях ходят на турнета в Австрия и Германия.

А пък оперетата "Херцогинята от Чикаго" е малко известна не само в България. Преди да пусна поста направих няколко справки - оказва се че след премиерата през 1928 в Theater an der Wien, следват представления в Ню Джърси, Масачузетс и Спрингфилд. Но оперетата така и не достига до Бродуей и скоро е забравена за почти 70 години. През 1997 Lubo Opera Company я поставя в Ню Йорк, а сега се поставя за втори път и в София – точно седем десетилетия след като е играна в тогавашния Кооперативен театър.

Приятно ми беше да си поговоря на тази тема с хора, които явно също се интересуват. Този месец има още две представления - на 20-ти и на 27-ми - извънредно представление, поради големия интерес.
Приятно гледане! :)))

Милионер, в опит да се обясни на изгората си:
"Скъпа, просто нямам думи!"
Тя (в отговор на безсловесното обяднение в любов):
"Тогава да преминем към цифри".

anlov, сетих се за един друг виц - милионерът пита мацката - "Щеше ли да ме обичаш, ако не бях толкова богат?" (горкичкият иска да го обичат заради красивата му душа навярно, а не користно :)
Тя отговаря - "А ти щеше ли да ме обичаш, ако не бях толкова красива?" ?!?
Извод - всеки влага в една връзка това, което има :)))))))

си остават стари моми и ергени.

Так точно:)))

че и без това 90% от постовете все около тези теми се въртят - любов, любофф, либофф и накрая само - оф,оф,оф,.. :)))