Аз не пиша за любов. Пиша само за нещата, сътворени с любов. Така че за какво ми е да се набърквам в територия, която не е под моята “юрисдикция”? Специалисти по любовта дал Господ, колкото щеш, с лопата да ги ринеш, навсякъде…Имам намерението само да осветля един пренебрегван аспект в тази връзка.

Каква е любовта – твърде многолика- майчина, бащина, любов към родителите, към човека до теб, към  природата, животните, родината ако щете, към самия живот, парите, колите и т.н. Колкото искате любов, навсякъде бъка от любов.

Не мислете, че съм тръгнала да се подигравам с любовта и хората, които я изпитват. Опазил ме Господ. Това е свято чувство, има прекрасни и непреходни стихове в световната лирика, достойни за преклонение и възхищение, които ни карат да тръпнем, независимо на каква възраст ги четем и те ще останат след нас, когато ние вече ще сме прах и т.н…

Аз обаче мисля да се съсредоточа само върху един любовен аспект, най-любопитният – тази между двама души, това е най-експлоатираната тема за чувства, откакто свят светува и затова смятам да дам и моя скромен личен принос.

Строго “научно” любовта, за която се пише се дели на два вида – споделена и несподелена. Първата е интересна само до известно време, после писва на широката публика. Ами накъде повече да се споделя??? Докато втората е значително по-благотворна. То са там страдания, страсти, копнежи, всеки път все по-нови и многообразни. Можеш да си щастлив по един-единствен начин, но можеш да си нещастен по хиляди начини. Прилича на първите редове на “Ана Каренина” – “Всички щастливи семейства си приличат, но всяко нещастно семейство е нещастно по-своему.” Ами щом класикът го е казал, можем ли да спорим с него?

И сега стигаме до “гвоздеят” на програмата – “жреците” и “жриците” на несподелената любов. Можем да ги наречем и “робите” или “черноработниците” на любовта, но това е въпрос само на терминология.  Това са хората, които страдат перманентно от разкъсващи ги несподелени чувства. Как пък не се намери поне едно живо същество на този свят, което най-накрая да откликне на тези изгарящи душата чувства?  Ами отговорът е, че такова същество просто няма, не се е родило и няма да се роди! Тези хора си мечтаят за душевно “сношение” с мечтите си, с някакви техни въображаеми музи/”музове”, с нещо което витае над стратосферата, небето, звездите, луните, в космоса, в някоя друга галактика може би, или нещо отвъд тези галактики, дето не го знам как се нарича даже. На тях хората наоколо просто не са им интересни, много са земни, ходят на два крака, вместо да пърхат в простора. Е, как може такова нещо да ги вдъхнови?

Всъщност аз не съм особено загрижена за тези жреци/жрици на любовта. Тяхна си работа, техен си избор, да си страдат колкото им душа иска! По-интересни са ми техните “музи” – защото те все пак се вдъхновяват от някакви люде наоколо, перифразират ги, идеализират ги – и Оооп! – муза! На първо четене въпросната муза/муз би следвало да са поласкани, че са вдъхновили толкова изпепеляващи чувства и страсти. Ами има защо – да се чувстват толкова специални, едва ли не богоизбрани, си е най-малкото ласкателно. Обаче те не се усещат, че са само една мъничка част от вдъхновителите на “жреците” или “жриците” на любовта. Защото последните се нуждаят от непрекъснато вдъхновение и “обектите на любовта” се сменят твърде често. Накратко – нито си пръв, нито ще си последен. Та накрая стигнахме до тези въпросни капани, които ги написах в заглавието. Просто няма начин нормален човек, било то мъж или жена, да отговори на супер високите изисквания на хората, непрекъснато жаждащи любов. Защото на тях им трябват насреща ангели, картини, икони, планети, вселени и всичко друго, но не и нормални, обикновени хора. Те не са им интересни, защото те сами за себе си  са си напълно себедостатъчни, особено в компанията на съответната им муза в женски или мъжки род респективно. Така че просто не се бъркайте там, където е забъркана муза. При всички случаи ще сте излишния в тройката.

Ами и на мене ми се е случвало и какво правя в такива случаи- Мръсна газ и далеч от свърталището на музите. Обратно в реалния свят! Озърташ се – природа, слънце, поемаш дълбоко въздух и calm down. Животът е прекрасен, след като здрав и читав си се отървал оттам!

На истински влюбените с пожелания за споделена и щастлива любов. С човека до тях!