Не обичам високопарните и „напудрени” изрази, но определението „пиршество за сетивата” най-добре изразява това, което видях снощи в зала 1 на НДК. Страхотно! Superbe! Perfect! Prima! – всички възклицaния, които ви идват наум на всякакви езици могат спокойно да се отнесат за това невероятно събитие. Гостуването на Холандския балет (Nederlands Dans Theater- правописът е холандски, а не развален английски :) беше едно изключително преживяване за цялата публика, която седеше затаила дъх, потопила се в това, което се случваше на сцената. Три балета – „Восъчни криле”, „Говори за себе си” и „Катран и пера” бяха представени с оригиналната хореография на Иржи Килиан, определян от критиците като „вторият Морис Бежар”, Пол Лайтфут и Сол Леон.

  

Трудно е да се пише за балет, защото това е изкуство, което трябва да се възприема директно, но тук ще се опитам накратко да ви опиша невероятната атмосфера в залата, защото спектакълът беше изпълнен с изключително оригинални артистични решения. Затова ще ви покажа и снимки от брошурата, за да придобиете поне бегла представа за изяществото и красотата на този изключителен спектакъл.

 

Да започем от първият балет „Восъчни криле”. Танцуващите са облечени изцяло в черни трика от шията до глезените, декорът се състои от едно дърво обърнато и висящо върху сцената, осветлението играе също ролята на декор, поради невероятната игра на светлината. Имаш чувството, че актьорите не стъпват по сцената, с грациозни и плавни движения все едно се плъзгат във въздуха. Декорът се вижда на долната снимка.

 

 

„Говори за себе си” е съвсем различно от първото. Актьорите са в бели къси трика и приличат на оживели статуи, атлетични тела, познати ни сякаш от античните скулптури. Невероятно съчетание на музиката от пиано, която се носи от сцената с някакъв натрапчив електронен звук, който се появява и изчезва, вибрирайки във въздуха. Изведнъж ромолене на дъжд, на фона на стелещ се бял дим в дъното на сцената. Привиквайки със звука скоро осъзнаваш, че действително на сцената се лее дъжд и това не е зрителна измaма. 



Виждаш, че актьорите танцуват в локви вода и хвърчат пръски около тях. Е, такова нещо не бях виждала на сцена досега! Сетих се за песента ”I’m singing in the rain”и сцената от известния мюзикъл, тука определено също беше „dancing in the rain”. Направо изумително, търсеното въздействие е постигнато перфектно. Хората са онемели и гледат невярващо, това което се случва надминава и най-смелите им очаквания.

 

 

Дълъг антракт. Трябва време да се подсуши подгизналата сцена, въпреки че технически сигурно са взети необходимите мерки, процедурата трябва да е многократно отиграна, все пак представлението се играе от  1999 година.

Трета част „Катран и пера”. Завесата се вдига и пред очите ни се появява роял, издигнат на три метра над земята, заедно с пианистката японка – Тамоко Мукаяма.

 

По едно време разпалвайки се в импровизациите си, тя даже става да свири права – и такова нещо не бях виждала. Единственият декор е едно огромно бяло безформено нещо вдясно на сцената и светлината идва само от него. Това е някаква странна метафора, защото когато го наближават балерините, то започва да ръмжи и лае страховито. Шок за публиката в първия момент. После вече свикнахме.Танцът не мога да го коментирам, само ще кажа това, което ми хрумна в онзи момент – „поезия изваяна с тяло”. 

Танцува в един момент „същество” с 3 глави, шест крака и ръце, три тела преплитащи се и преливащи се сякаш едно в друго. Тук мога да използвам един термин от фигурното пързаляне, извинете за прозаичното отклонение, но имаше невероятни „поддръжки”. Даже самият спектакъл напомняше на моменти феерия върху лед, само че без леда. Плавни, летящи движения, грациозни и стремителни, на моменти контрапункт от резки, отсечени жестове...

 

Завесата пада. Бурни аплодисменти. Протоколните кошници с цветя от когото трябва. Но ние не бързаме да си ходим, публиката за нейна чест не се втурна панически към изходите, какъвто си и е обичая. Възнаградихме актьорите за невероятното изживяване с аплаузи и одобрителни викове. Това е всъщност тяхната награда. Надявам се да сме ги направили толкова щастливи, колкото и те нас!

 

благодарности за описанията!
Дори само заглавията на подбраните изпълнения "говорят" много...Представям си фини движения и бляскавата, блестяща атмосфера..Прекрасни снимки си подбрала за визуализация на емоциите върху сцената..и във въздуха :)))))))))
Лека и спокойна!

е заслужавало да се види...
Благодаря, че сподели :).

Как ми се иска и аз да можех да го гледам, ето това е предимството да си жител на столицата - имаш възможността да се наслаждаваш на такива неща...

прекрасно, благодаря ти за поста. Накара ме да ти завиждам, че си ги видяла :)

Страшно ме е яд, че пропуснах да видя тази прелест на живо!

Начинът обаче, по който разказваш видяното, ме кара да съпреживявам.

Благодаря!

Извинете, че късно ги пускам, но през уикенда бях off line. Много се радвам,че има тук и други хора, които обичат балета, защото това е любимото ми изкуство. За съжаление обаче познавам само един мъж, който обича балет и той е италианец.

Но залата беше пълна с изцяло разнородна публика, което много ме зарадва. Надявам се,че не са отишли само от снобария. Между другото нашият си балет също има много хубави постановки. Гледах преди време и "Большой Театр" и спокойно мога да заявя, че нашите не им отстъпват. С тази разлика, че на представленията на Большой в НДК е пълно с народ, докато в Операта не е баш така. Именно за тази снобария говоря - друго си е да кажеш, че си гледал Большой, а пък нашите кучета ги яли, дето има една дума.

За любителите на танца искам да препоръчам един спектакъл в НАТФИЗ - това е дипломната работа на първия випуск от една нова специалност - "Танцов тетър" - името нещо ми се губи, че беше нещо засукано - "Под севернoто сияние" или нещо подобно, но е доста интересно направено.

Приятно гледане, ако решите да го посетите. Поздрави :)))