Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2018 19:25 - "Джагфар тарихы" като извор за българската история
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 10345 Коментари: 17 Гласове:
4

Последна промяна: 06.11.2019 23:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Доказателства за достоверността на летописния сборник

image
 

Това е една работа - изследване на българския професор Васил Ат. Василев за която самият аз не знаех с почти нищо с подробности до миналата година. Намерението му е за похвала, а съдействието на проф. Г.Бакалов и Ив.Илчев за което също нищо не знаех - още повече. Макар че самият Ф. Нурутдинов в предговора към том 1 и в предговора към том 3, отлично е защитил достоверността на сборника, още повече, че над 50% от историческите източници по света са преписи а в Русия - всичките, но тях никой не ги оспорва...
Тук става дума за една малка книжка, издание на СУ"Климент Охридски". Предназначена явно за студенти.
Той се е произнесъл обаче само за том 1, който беше преведен на български и частично за статииите от по-старо време приложени към него. Затова работата му в случая е непълна, понякога допуска неточности, цитира множество други автори, които са ползвали непълни данни и погрешни разсъждения и т.н. Още повече, че най-много сведения за Дунавска България има именно в том 3...
Всъщност те още не са разбрали какво е това "национален българо-арабски шрифт", което не е нищо друго освен "прабългарски" език записан с арабска азбука... Още не са разбрали, че ако Черна България за някое време е ималa за "сюзерен" хазарската орда, то Волжка България никога не е имала някаква зависимост от нея. Още не са разбрали, че Волжа България става съюзница-васал на монголите и че татарите от Златната орда после никога не са я завладяли напълно а от 1436 година тя става отново напълно независима страна...  Аз нямам време, място и задача тук да правя подробен разбор на книжката и да хваля или отхвърлям едно или друго от нея а искам сaмо да запозная читателите на блога с факта, че има и български учени, които отдавна са се отнесли сериозно и съвестно към този източник за българската история, с който аз ви занимавам тук от години.


И така, без да преразказвам историята на този сборник и епопеята по отпечатването му първо да цитирам част откровенията на самия професор а после да ви запозная и с няколка извадки от неговата работа:
  "... Признавам, че и аз пристъпих към този труд със свръхдоза "парти при" - казва Василев -, но подробното ми запознаване с текста, историческата логика и най-вече многобройните справки, които направих със съответните писмени източници и научна литература, показаха, че като цяло сборникът, чийто хронологичен обхват е от дълбока древност до XIV-XV век, е един изключително ценен автентичен извор за историята на древните българи, неотстъпващ по надежност на летописната литература от епохата. Поместените в него летописи съдържат редица неизвестни на историческата наука факти, които внасят съществени допълнения и корекции в досегашните ни знания за важни събития от многовековната история на древните българи.

Един от основните аргументи на специалистите, изразяващи съмнение или дори отричащи достоверността на поместените в сборника летописи, е неясният произход на езика на оригинала. Той не е намерен и както бе казано(едно че е скрит или унищожен и друго , че никой не го е търсил.. б.а), ние разполагаме само с руския превод на неговите части. Съставителят на сборника(не съставителя а спасителя на части от него... , б.а.) съобщава, че оригиналът бил "на националният българо-арабски шрифт", и мисля, че в това съобщение няма нищо неестествено. Авторите на летописити са били българи и съвсем нормално е те да са писали на тогавашния език на волжките българи(и тогавашния и сегашния са диалекти на едно и също...б.а.) и да са използвали арабицата, която е официална писменост във Волжка България след приемането на исляма през 60-те години на IX век.
(..)

Но колкото и важен да е езикът на сборника(по него може да се съди за времето, по което е създаден, дали не се касае за някакъв фалшификат или по-късни добавки и прерадактирания и пр.), решаващо за установяването на достоверността на изложените факти и събития е неговото съдържание.
По всичко личи, че авторите на въпросните летописи са разполагали с надежни източници и това не е случайно.
(...)

През XI-XIII в. Волжка България постигнала истински разцвет. Благодарение на превъзходното си въоръжение и организация цели два века волжките българи успешно отбивали непрекъснатите атаки на руските князе(почти точно обратното е - в продължение на три века руските княжества плащали данък на българите и ако ги нападали то е за да се освободят от тяхната зависимост, в резултат имало кантранападения, смяна на князе и т.н., б.а.).
Волжка България се славела с производството на изключително ефикасно и модерно за времето си въоръжение, превъзхождащо това на азиатските номади и русите(и?, заради това ли непревъзхождащия ще напада постоянно превъзхождащия, както по инерция се твърди по-горе...?!).

image

В началото на XI в. старите лъкове били заменени с много по-мощни, а през XIII в., волжките българи изобретили специални запалителни снаряди, назовавани в Киевска Русия "шерешири", или "бесерменски(български) огън".
През XIV в. макар и подчинени на татарите(?! б.а.), българските оръжейни майстори между първите в света започнали производството на артилерийски оръдия(как пък ние като подчинени на турците сме го пропуснали това занимание...).
Успоредно с модернизирането на въоръжението вървяло и усъвършенстването на организацията на войската и на бойната тактика. И никак не е случаен фактът, че когато през XIV в. московските князе предприели мащабно преустройство на своята конница, то без колебание използвали българския образец( и наемници, б.а.) - и тук обаче,  България все така си седи завладяна от татарите за Василев...  

Доказателство за достоверноста на тези данни са сведенията на арабски автори за износа от Волжка България на особено качественни мечове, а също съдържащите се в древния руски летописен сборник "Повесть временных лет" признания на руски военачалници, воювали с българи. Арабският пътешественик Ибн-Даста(около 30-те години на X в.) отбелязва кратко: 
"Имат брони и пълно въоръжение."
Оправдавайки своюя неуспех срещу българите при похода си от 895 г., киевският княз Владимир признава, че "обутите в ботуши български воини се показали по-воинственни и силни от цървуланковците", вербувани в из районите на Русия. Друг руски княз от XII в. казвал: "Доспехите са отлични и ако българите биха ни ги продавали, аз бих им давал за тях и повече въшливи мужици."

В книгата си "Вести за времената" арабският автор Ал Масуди(първата половина на X в.) с възхищение пише:
"Един български конник измежду тези, приели исляма, заедно с техния цар надвиват над сто и дори двеста конници от неверниците". Друг негов колега и съотечесвеник Ал Мухтали, който през 982 г. посетил Волжкка България, добавя:
"От Болгар излизат 20 000 конници. Те се сражават с всяка войска, колкото и голяма да е тя, и я побеждават".
Владеенето на стратегическия търговски път по Волга носело огромни приходи за хазната, а също оживен стопански и културен обмен с близки и далечни страни.
(...)

В столицата Биляр още през 1008 г., т.е. едновременно с първият университет в Болоня, и много преди най-старите и престижните европейски университети(Кембридж - 1209, Париж - 1215, Лисабон - 1290, Прага - 1348 и др.) бил основан "Дом на науките"( Университет). В него изучавали история, география, езикознание, етика, висша математика, и др.
(...)

Освен това съществувал иняколко обществени библиотеки, разполагащи с богат и разнообразен книжен фонд. Оформил се значителен слой от високообразовани специалисти в най-различни области на живота. Един от летописците на Джагфар например владеел четири чужди езика: юдейски, арабски, славянски(руски) и германски. Още от X в. волжките българи имали своя писана история "Булгар тарихы" с автор Хаджи Омар. През втората половина на XI в. тя била преписана и допълнена от Якуб ибн Номан(Нугман). Вероятно това е историята, която казва, че прочел пр ипосещението си в страната през 1135 г. арабският пътешественик Абу Хамид.
(...)

Положително той(архива на царете) се е водел от най-старо време, тъй като преди въвеждането на арабицата съществувала руническа писменост. По заповед на кан Угир Айдар(805-855) секретарят му мулла Шамс започнал, а неговият син Микаил Бащу, който го наследил на секретарския пост, довършил "превеждането на официалните книжа от старите български знаци "куниг"(писмо върху кожа, б.а.) на арабицата". 

В Черна България обаче продължили да ползват и куниг.
Днес отричаното до неотдавна наличие на руническа писменост у българите е доказано от специалиститете, което потвърждава достоверността на писаното в Историята на Джагфар по въпроса.  
При монголо-татарското нашествие, държавният архив бил укрит в Североизточен Кавказ спомоща на вайнахите(потомци на бурджаните) от Чечено-Игушетия, които според летописеца "винаги били съюзници на Булгарската държава и участвали във всички кавказки походи на булгарите".
Засега архивът не е намерен, но са оцелели отделни документи, доказващи, че такъв архив е същесвувал.
Запазени са руско-българските договори от 985, 1006 г, и първата третина на XIII в. Първият от тях завършва с българската клетва "Този договор ще бъде нарушен само когато камъкът изплува на повърхността, а хмелът започне да потъва". Известно е още писмото на кан Алмъш(Алмиш, Алмуш, Алмас) до Багдатския халиф с молба да изпрати свои официални пратеници във Волжка българия за присъединяването и към ислямския свят.
(...)

image

От "Джагфар тарихы" научаваме, че емигрирайки, последният сеид-эмир Шейх Гали носел със себе си държавната хазна и богата дворцова библиотека. Когато придружаващите го верни хора му обърнали внимание, че претоварените коне са изчерпали силите си и за да продължат, е необходимо да бъде облекчен товарът им, сеидът им наредил да закопаят златото, а книгите да останат. Обяснявайки постъпката си си наонемелите от изненада свои спътници, той заявил:
"Хазната е необходима за държавата, а сега държавата е престанала да съществува, за какво ни е златото? Сега на хората по-важни ще бъдат книгите, от които те ще могат да чепят сили за съхраняване на своите обичаи и за възстановяване на държавата"(хазната я ползвали после за образование, въстания и т.н., като вземали оттам толкова колкото им трябва. б.а.).

От казаното за културата и грижливото водене на летопис за държавните дела следва изводът, че авторите на включените в Историята на Джагфар летописи са имали възможност да се запознаят с недошли до нас автентични документи и исторически съчинения, което ги прави напълно надежден исторически извор.
Авторът на най-големия летопис в сборника Гази Барадж сам посочва четири исторически съчинения на български автори преди него, а също и "документи от архива на сеида Джагфар". "

   

Извади От стр.6 до стр 12, т.е. от Предговора на това изследване.    


Има още примери и доказателства, споменати са географските имена, митовете и народното творчество, сравнителен анализ на титли и звания и др. Ползването на многобройна чужда научна литература. И благодарности към вече покойния проф.Георги Бакалов, рецензент на книгата.   Следват няколко глави със спорно и дори погрешно съдържание понякога, тъй като автора трудно се отдръпва от догмите срещу които на практика въстава, но хвала и за този първи геройски опит! 

Те имат следните заглавия: -

- Откога българите са в Европа .
- Аварското нашествие - Кан Кубрат е живял, а не управлявал 60 години
- Разпадането на Стара Велика България
- Черна България - третата ранносредновековна българска държава - Владетелите на Черна България
- Отделянето на Киевска русия от Черна България
- Укрепване на Волжка България - Краят на Черна България
- Завладяването на Волжка българия от монголите
- Преселението на Аспаруховите българи - Походите на Киевският княз Светослав в Дунавска България
- Прародина и етническа принадлежност на древните българи - Цивилизационно равнище на древните българи
- Митове, легенди, предания  


От всички тези глави ще ви запозная дословно само с една, може би най-кратката:

  Походите на киевският княз Светослав в Дунавска България  

Свидетелство за достоверност на разглеждания летописен сборник е текстът за походите на киевският княз Светослав в Хазария и Дуновска българия. Летописецът го нарича Борис(това е българското му име, б.а.), но изложените факти не оставят съмнение, че това е Светослав( анчийското му, славянско име, б.а.).
Посочените от летописеца събития и датировката им са абсолютно точни: превземането от Барис на Хин(Саркел, Белая Вежа) през 965 г., грабителският му поход в Североизточен Кавказ през 966 г., където се сблъскал и с българите-бурджани, нахлуването му през 967 г. в Дунавска България, където надеждите му за лесна победа и богата плячка не се оправдали, връщането му в Киев през 972 г.
Събитията и тяхната датировка съвпадат напълно със сведенията на "Повесть временных лет", ромейските източници и установеното в научната литература по въпроса. Особено картинно са представени пленяването и краят на военолюбивия княз, попаднал в плен на печенегите.
"В 972 г. - четем в историята на Джагфар - Кура хан( стар съюзник на Симеон, б.а.) причакал връщащият се от Улаг-Булгар(Дунавска българия) Барис и свършил с него".
На молбата на Барис за пощада печенежкият вожд отговорил:
"Троята глава няма да ми добави богатство и аз охотно бих ти подарил живота, ако ти наистина го ценеше. Но ти сам си я оцени по-ниско от медовината, с която ми плащаше за безопасно преминаване през моите владения. Така че нека твоята глава послужи като чаша за това питие за назидание на всички преколено горди и лекомислени."
Този епизад е отразен почти по същия начин и в древните руски летописи.

image
 
Достоверността на Историята на Джагфар доказват и страниците, посветени на печенегите. Летописецът ги нарича "баджанаци" - така ги наричат и арабските, и ромейските средновековни автори. Пишейки за народите и страните в Източна Европа, Ибрахим ал Ифакли споменава специално страната "Ал-Баджанакия", граничеща с българите. В научната литература по въпроса е доказано, че опустошителното нахлуване на печенегите и установяването им в Северното Черноморие е станало в края на IX в., а както виждаме в историята на Джагфар по повод преселването на Алмъс във Волжка България, това събитие е датирано 894 г.  

******

  Заключението на проф. Васил Ат.Василев  

В заключение ще подчертая убеждението си, че нашата историческа наука се е сдобила с един превъзходен домашен извор, който хвърля ярка светлина върху важни проблеми от историята на древните българи и допринася за решаването на редица(някои от които посочих) спорни въпроси от историческото минало.
ВСЯКАКВИ ЗАБЕЛЕЖКИ И СЪМНЕНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕЗИКА, АВТОРСТВОТО, НАЧИНА, ПО КОЙТО СБОРНИКЪТ Е ДОШЪЛ ДО НАС, И ПР. БЛЕДНЕЯТ ПРЕД НЕОСПОРИМИЯТ ФАКТ, ЧЕ С НЕЗНАЧИТЕЛНИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ ИЗЛОЖЕНИТЕ В НЕГО ФАКТИ, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ ПРИТЕЖАВАТ БЕЗСПОРНА ДОСТОВЕРНОСТ. Мисля, че е крайно време историческата колегия да преодолее скепсиса си относно достоверността на историята на Джагфар и тя да влезе в интензивен научен оборот. Сигурно има колеги, които не споделят изразеното тук мнение, и ще е добре, ако те изразят в писмена форма своите възражения. От това историческата наука само може да спечели.

image
     


"Джагфар тарихы" като извор за българската история, София, 2007, Университетско изд. "Св.Климент Охридски", проф. Васил Ат. Василев  



Гласувай:
6



1. nkf - "Джагфар тарихи" (туй ...
11.02.2018 15:25
"Джагфар тарихи" (туй на кой точно "български" диалект е) не може да бъде никакъв извор за българската история, а още по-малко "безспорен извор", по простата причина, че е един доказан фалшификат. Фалшификат, който обслужва конкретни, ясни интереси на конкретни и пределно ясни държави и доктрини - панславизъм и пантюркизъм. В този смисъл е ясно защо доказаният агент на ДС/КГБ Бакалов и комунистическата издънка Илчев са се заели с тоя фалшификат.
цитирай
2. atil - nkf, туй " Джaгфaр тaрихы&...
11.02.2018 15:48
nkf, туй " Джaгфaр тaрихы" не е нa никaкъв диaлект a нa бългaрски неслaвянски език, присъщ и нa нaшите предци до 9-10 век.
Буквaлно ознaчaвa - "Книгaтa нa Джaгфaр". Но стaвa думa зa книгa - исторически сборник. A нa Джaгфaр, зaщото той плaтил и зaповядaл дa се събере и издaде този сборник в крaя нa 17 век.
Не е никaкaкъв фaлшификaт a още по-мaлко докaзaн, зaщото никоя aкaдемия комунистическa или некомунистическa не е докaзaлa досегa и едно фaлшиво нещо тaм.
Докaто множество извори в нaучно обръщение сa пълни с глупости и измислици...
Пaнслaвизъм и пaнюркизъм имa в клеветническите ви лъжливи крaтуни, или нa друго място, но не и в този сборник "Джaгфaр тaрихы".
Инaче лично aз нямaше дa преведa и едно изречение от тaм.
цитирай
3. atil - Понеже този екземляр nkf, и още един ...
11.02.2018 20:24
Понеже този екземляр nkf, и още един се засилиха да заливат тук с коментари пълни с клевети и измислици, като че не им стрига лудницата в която превърнаха този сайт, реших и аз като коментар да припомня за какво става въпрос. Защото те нямат понятие от сборника, горния текст не го коментират и четат, но си имат гнусни пропагандни клишета за всяка употреба. И подстрекавани от един фалшификатор, който обича да пише теории и наукообразни сурогати и се вре навсякъде, няма да се спрат ако почна да им пускам глупостите цяла неделя... Манията и натрапчивите мисли са досадно нещо особено при по-ограничените хора.
......
И така за СБОРНИКА:
"..."Джагфар Тарихи"("Историята на Джагфар") - това е единственния известен досега сборник с исторически летописи, достигнал до нас. Както и при много други български източници, и този е със сложна и трагична история.
Сборника е бил съставен и написан през 1680 год. по заповед на вожда на българското освободително движение - сеида Джагфар - от секретаря на неговата канцелария Иман в източната част на Булгария - Башкортостан. По всичко изглежда,че сеида е разчитал този труд да повдигне патриотичния дух, за каузата на освободителната борба.
Бахши Иман( съдейки по името - башкортски българин) блестящо се справил със своята задача, като включил в сборника най-ценните български летописи : "Гази Барадж тарихи" (1229-1246г.) на емира Гази -Барадж , "Праведния път, или Благочестивите деяния на българските шейхове" ( 1483 г) на Мохамед-Амин , " Казан тарихи" ( 1551 г.) на Мохамедьяра Бу - Юргана , " Шейх-Гали китаби" (1605 г.) на Иш Мохамеда и няколко други.
Очевидно сборника е изиграл своята роля - през 1681 г. на сеид Джагфар му се удало да вдигне в Булгария освободително въстание с цел възтановяването на българската държава. Но след поражението под Мензелинск в 1683 г. той отстъпил навътре в Башкортостан, където бил хванат от изменилите му феодали и предаден на руските власти. По нататъшната съдба на този изявен български деец на освободителната борба е неизвестна...

https://boianimen/2017/06/blog-post_23.html
цитирай
4. atil - По-нататък: ". . . Неизв...
11.02.2018 20:25
По-нататък:
"...Неизвестна е за нас и съдбата на бахши Имана и оригинала на неговия великолепен сборник ( подобно на историята на отец Паисия...б.а.).
Но затова пък знаем, как изчезват даже много популярни книги и от по-ново време. Така например, от 16 век до нас е достигнал единственния препис на съчинението на Мохамед-Гали "Късса и Юсуф", но и той загадъчно изчезнал в началото на 20-те години на 20 - ти век.

Що се отнася до "Джагфар Тарихи", то единственно известният ни препис на този сборник, написан през 19 век на "булгар-тюрки", се оказва в началото на 20 - ти век в казахстанския град Петропавловск( Кизил Яр по булгарски).

По какъв начин?

Кизил Яр от старо време е бил един от центровете на българската култура. През 19 - ти век тук от Булгария се преселили доста българи, които от незапомнени времена поддържали тесни връзки с Казахстан. Освен това през Кизил Яр минавал печално известният Сибирски път, по който заминали на каторга и много българи. А през гражданската война през Кизил Яр се евакуирали всички опозиционни на болшевиките сили, и сред тях - видните дейци на българското национално движение( Гаяз Исхаки и др.). Не е изключено, че именно някой от тях да е оставил на съхранение в Кизил Яр безценния препис на сборника "Джагфар Тарихи". Не ни е известно, при кого е бил на съхранение този препис( Известно е, но Нурутдинов в ония години нарочно е написал така.После лично си призна - човека и семейството не са били случайни! Тук пак се намесва Провидението - както не е случайно, че точно на мене ми се намери време и мощен американски компютър да изкарам по приличен начин на бял свят част от този сборник на славянобългарски...б.а.), но през 1939 г. моят вуйчо Ибрахим Мохамед-Каримович Нигматулин ( 1916 - 1941 г) записал на няколко тетрадки на руски език неговият текст. Причината за това ми обясни майка ми - Рашида Каримовна Нурутдинова - сестрата на И.М.-К.Нигматулин.
https://boianimen.blogspot/2017/06/blog-post_23.html
цитирай
5. atil - По-нататък: ". . . А текс...
11.02.2018 20:26
По-нататък:
"...А текстовете на руски език не подлежали на унищожение и никой не им обърнал внимание. Тъй като сътрудниците на НКВД работели "строго по инструкции", както се казва - благодарим и за това...
През 1941 г., в надвечерието на Великата Отечественна война, И.М.-К. Нигматулин служел в Прибалтика в пограничния град Лида, и загинал скоро след началото на войната.
Моята незабравима баба Латифа, така и не повярвала в известието за гибелта на сина си, и грижливо пазела всички негови книги и тетрадки. През 1966 г. когато се готвех да се записвам в университета, тя за пръв път отвори един малък чувал и ми предаде всичко каквото е останало от вуйчо ми. В 14 или 15 тетрадки с дребен почерк на руски език бяха изложени текстовете на споменатите български произведения.
Оттогава при всяко идване при нея преписвах от тетрадките на вуйчо големи откъси... През 1976 г. Латифа-аби умря . Съгласно завещанието и аз взех архива на вуйчо при себе си в Казан.

В началото на 80-те години написах писмо до Академиятя на науките на СССР, в което предложих да ми окажат материална помощ за издаването на текстовете от "Джагфар Тарихи", но получих издевателски отговор. Тогава реших да напиша и издам поне конспект на тези текстове, на трите писменни паметника. Затова пренесох тетрадките и част от своите записки на вилата на баща ми където работех. Но скоро всички тетрадки и някои мои преписки бяха похитени а вилата разбита. Оцеляха преписките ,които съхранявах при себе си. Те съдържат примерно половина от текстовете изложени в руския текст на сборника, а в по-голямата си част са текстовете на "Шан кизи дастани" и " Барадж дастани".
https://boianimen.blogspot/2017/06/blog-post_23.html
цитирай
6. atil - И завършваме: ". . . Оцеляла ...
11.02.2018 20:27
И завършваме:
"...Оцеляла след толкова изпитания част от сборника "Джагфар Тарихи" спасена от преписа на руски език на И.М.-К Нигматулин, и се предлага на вниманието на читателя. В това изложение датите бяха приведени по новия стил. Читателя ще намери в него маса от сведения за миналото на българите, техните предци и съседи и , надявам се, ще спомене с добро нашите летописци и И.М.-К. Нигматулин, спасил техните съчинения за потомците.
И накрая искам да кажа, че този труд нямаше да види бял свят без огромната помощ на моите родители Г.-Т.Н. Нурутдинов и Р.К. Нурутдинова, редактора на вестника "Болгар-иле" Р.Ш. Шарипов и секретаря на клуба "Булгар ал Джадид" Р.Х. Ахметзярова, Ф.Х.Ахметзярова и Р.Х. Кадиров, на които съм безкрайно благодарен.


Д.Т., т.1, изд. г.Оренбург, 1993 г. стр. 5-7

Ф.Нурутдинов
https://boianimen.blogspot/2017/06/blog-post_23.html
цитирай
7. atil - За степента на достоверност в съ...
11.02.2018 20:28
За степента на достоверност в съобщенията от сборника "Джагфар тарихи" - Фаргат Нурутдинов

Съдбата на ръкописа е драматична и в общи линии е такава:
Първоначално явно се е съхранявал в канцеларията на вожда на нацинало-свободителното въстание на волжките българи от 1681-1684 г. сеида Джагфар. А след разгрома на въстаниците е скрит от сподвижниците на вожда или е попаднал в ръцете на участниците в наказателните акции("служилых татар").
Сред най-ранните владелци на сборника в самия него в дописаните записки се споменати семейството Культаси или Культари( Бахши Иман.Джагфар тарихи, т.2, Оренбург,1994,стр.125,133,141-142 и др.).
На границата на 18-19 век, както свидетелстват записките дописвани към основния текст, владелци на ръкописа стават семейството крешени(кръстени, православни булгари) Карашевых, живеещи в гр.Казан.(Една от записките на Карашевых е датирана от 1837 г. - Бахши Иман.Джагфар тарихи,т.1, Оренбург,1994г.,стр.387).
За крешените, както свидетелства Каюм Насыри-Булгари, старинните булгарски книги били също толкова свещенни, колкото и за мюсюлманите. Той разказва, че при един крешен имало три съндъка старинни булгарски книги(виж Каюм Насыри. Избраные произведения. Казань. 1977, стр.67)
https://boianimen.blogspot/2017/06/blog-post_23.html
цитирай
8. atil - По-нататък: ". . . В средата ...
11.02.2018 20:30
По-нататък:
"...В средата на 19 век ръкописа на сборника, както се вижда става става собственост на Казанската община на волжките българи-ваисовци(Наричани така по фамилията на ръководителя на тази община Багаутдин Ваисов).
Аз си правя такива заключения във връзка с тези данни.
Първо, по това време само булгарите -ваисовци активно събирали старинни булгарски книги и създали в Казан своя библиотека. Тази библиотека била разгромена в 1884 г. от руските власти( Д.Минуллин. Из истории татарского просвещения. - Татарстан, М. 7-8,1995, стр.30)
Второ, преразказа на откъса от сборника - известията на владелеца на сборника Ахметзяна Культаси за джурите(дружинницете) на булгарския цар Алтънбек Алан - бил публикуван в статията "Потомки булгар"( Красная Татария, 22 июня,1927 г.) като легенда на булгарите-ваисовци. В същата статия се говори за това, че много ваисовски документи са изгорели по време на пожара в селото Кудаш през 1887г. Очевидно е че ваисовците са успели да спасят ръкописа "Джагфар тарихи" и през 1884 година и през 1887 г.
Трето, моят дядо по майчина линия - Байрам-Гали Нигматулин - също е бил ваисовец, пратен на каторга в Сибир в края на 19 век и оказал се в края на краищата в град Кызыл Яр-Петропавловск(Казахстан). Възможно е, някой от неговите другари-ваисовци(тогава били заточени около 300 семейства на булгари-ваисовци), или той самия да е изнесъл ръкописа "Джагфар Тарихи" от Казанска губерния в Петропавловск. Син на Байрам-Гали бил Мухаммед-Карим(1883-1961г.) - моят дядо, а сина на Мухаммед-Карима , Ибрахим е моят вуйчо.

По такъв начин, ръкописа през 19 век изминава следния път: от дома на Карашевых в библиотеката на ваисовци в Казан(до погрома в 1884 г.), оттам в ръцете на ваисовеца спасил ръкописа и до заточенеца установил се в Петропавлоск(от края на 19 век).
https://boianimen/2017/06/blog-post_23.html
цитирай
9. atil - По-нататък: По такъв начин, р...
11.02.2018 20:33
По-нататък:
По такъв начин, ръкописа през 19 век изминава следния път: от дома на Карашевых в библиотеката на ваисовци в Казан(до погрома в 1884 г.), оттам в ръцете на ваисовеца спасил ръкописа и до заточенеца установил се в Петропавлоск(от края на 19 век).
Както виждаме, ръкописа дълго време се е намирал в ръцете, отначало на крешени, а после на ваисовци, всички те живеещи доста изолирано от руснаците и татарите, и това обяснява това, че той не станал в края на 19 и началото на 20 век достояние на науката.
А след 1930-те години, когато се разгърнала масова кампания по унищожението на арабографичната литература в СССР(започнала още в края на 1920-те години), моят вуйчо Ибрахим Нигматулин(1916-1941) направил препис на текста от ръкописа на руски език - несъмненно заради спасението на сборника.
За тези времена така пише Народния поет на Дегестан Расул Гамзатов:
"...бяха години, когато арабския език го обявиха за буржуазна отживелица. Пострадаха хора, които четяха и пишеха по арабски, пострадаха и книгите, събирани с голям труд..."(Р.Гамзатов.Мой Дегестан.М. 1972.стр.415)
През 1939 година работниците на НКВД в Петропавловск, получили "сигнал"(донос) за това, че в семейство Нигматулини се пазят старинни ръкописи. И извикали вуйчо ми "за справка"(на беседа). Но според семейната памет никой не си спомнил за такива ръкописи. В семейство Нигматулини, през 30-те години за ръкописа не знаели нищо ... И, И.Нигматулин - след "даване на показания" го пуснали. Това свидетелства за това, че чекистите или вече са намерили "непозволения ръкопис", или повярвали в неговата гибел(пазителите са могли да го закопаят, унищожат и др.).
През 1941 г. И.Нигматулин обаче пропаднал без вест по време на Великата отечествена война. Записа на текста от ръкописа на сборника, направен от него, тайно от всички, се пазел до това време(заедно с другите вещи на вуйчо) от неговата майка - моята баба Латифа, когато тя за първи път ми показа архива през 1966 год.
https://boianimen.blogspot/2017/06/blog-post_23.html
цитирай
10. atil - По-нататък: ". . . В този ...
11.02.2018 20:35
По-нататък:
"...В този архив, в една връзка бяха обикновенни ученически тетрадки с текстовете на "Джагфар тарихи", поемата на Микаил-Шамси Бащу "Шан Кызы дастан(882 г.) и сказанията "Барадж дастан"(15 век) на руски език През 1976 г. Латифа - апа почина, и, съгласно нейното завещание, архива на И.Нигматулин беше предададен на мен.

В края на 1970-те години като аспирант на ИЯЛИ КФАН СССР, използвах данни от "Джагфар тарихи" в своята дисертация,и, освен това, направих няколко съобщения за този паметник на събранието на аспирантите и целия колектив на института. Но ръководството на института ми забрани да използвам данни от "Джагфар тарихи". Затова в началото на 1980-те години написах писмо до АН на СССР с молба да ми се даде възможност да публикувам "Джагфар тарихи". Скоро след това, през 1982 г. "неизвестни извършители" разбиха вилата на баща ми Г.-Х.Н. Нурутдинов в селището Обсерватория, но похитиха от там единственно тетрадките с текста на сборника. За това , че аз живея и съхранявам тетрадките на вуйчо на вилата( баща ми беше тежко болен и се налагаше да му помагам) беше известно на много хора. Запази се само част от текста на "Джагфар тарихи", тази , която успях да препиша , и няколко мои статии, в които се използваха сведения от сборника( тези материали за щастие се намираха в Казан). По-голямата част от тези оцелели материали ми се удаде да подготвя в 1990-1993 г. за издаване, което се осъществи през 1994 г. в гр.Оренбург в един двутомник(виж Бахши Иман.Джагфар тарихи, т.1-2, Оренбург, 1994).
https://boianimen.blogspot/2017/06/blog-post_23.html
цитирай
11. atil - Продължаваме: ". . . Но още ...
11.02.2018 20:36
Продължаваме:
"...Но още преди това, през 1989-1990 г. предоставих текста на сборника и свързаните с него паметници("Шан кызы дастаны", "Барадж дастаны") на учените и другите деятели на културата. През 1991 г. в Турция и Украйна беше публикуван текста на поемата"Шан кызы дастаны" от Микаил-Шамси Башту, през 1991-1992 г.в Оренбург - текста на сказанието "Барадж дастаны". Редица турски, украински и казански учени още през 1990-1991 г. въведоха данните в научно обръщение. От казанските учени първи направиха това доктора по архитектура Н.Х.Халилов(виж Н.Халилов.Архитектура мечетей Казани. Казань. 1991г. - и многочислени статии), професора от Казанската държавна архитектурно-строителна академия И.Н.Агишева(виж И.Н.Агишева. Възникновение города Казани и развитии ее до 1552 г.- Татарстан.М. 11-12,1995 и др. статии), доцента от катедрата по отечествена история в Казанския държавен педагогически университет О.Л. Малышева(виж О.Л. Малышева. В эру язычества. - Татарстан.М. 11-12, 1995г- - и др. статии) и др.

Както виждаме, текста на сборника "Джагфар тарихи" никога не е бил тайна за учените от това време, когато го донесох от Петропавловск в Казан.
Но, както често става, намериха се и лица, съмняващи се в достовернстта на "Джагфар тарихи". Ето ги и тези "скептици" :
Б.Ф. Султанбеков(специалист в областта на марксистко -ленинската философия), М.И.Ахметзянов, Х.Ю. Миннегулов, Н.Г.Юзеев и тримата филолози-ординоведи(татаристи), М.А.Усманов(ординовед-белетрист), А.Г.Мухамадеев(нумизмат-белетрист), Д.И.Исхаков(етнограф - ординовед), Р.Г. Фахрутдинов(археолог-ординовед).
Обаче, "Джагфар тарихи" е български източник(булгарски), и неговото изучаване изисква, естествено, специална подготовка в областта на българознанието(булгароведение - наука, изучаваща историята и културата на булгарите), а "скептиците" - всичките до един са ординовци( учени изучаващи историята на племената в Монголската империя и нейните улуси- орди).
https://boianimen.blogspot/2017/06/blog-post_23.html
цитирай
12. atil - И: ". . . Разликата между ...
11.02.2018 20:38
И:
"...Разликата между булгароведението и ординоведението - е не по-малка, отколкото разликата между булгарския и монголския език.
Без да са както виждаме, специалисти, "скептиците" - без всякакъв анализ на данните от "Джагфар тарихи" по гуляйджийски гръмко и на широко обявиха този сборник...за подделка, фалшификат... Такова безцеремонно отношение с историческия източник предизвика рязко осъждане от всички добросъвестни видни учени. Така, академик И.Р.Тагиров отбеляза:

"Един от спорните проблеми се явява въпроса за произхода на тюркските народи...Тук имаме много загадки...В последно време се изнесоха доста материали водещи по пътя към разгадката. В този случай имам в предвид това, което ни е известно като творение на Шамси-Бащу..., "Джагфар тарихи"("Джагфаровата история"). В нашата наука има тенденция за еднозначно отричане на тези произведения от гледна точка на тяхната достоверност и обективност. Струва ми се, че не трябва всичко да се отрича още от прага, тъй като такива прекрасни паметници не могат да възникнат на празно място и още повече във вид на съвременна фалшификация. Ако това са фалшификации , то кои са техните гениални творци? Тях никой не може да ги посочи ".
(И.Р.Тагиров.Наука и суверинитет Татарстана. - "Абу Гали Сина". Татарстан.№ 9-10,1995 г-,стр.8).
https://boianimen.blogspot/2017/06/blog-post_23.html
цитирай
13. atil - Към това ще добавим, че самото тъ...
11.02.2018 20:39
Към това ще добавим, че самото търсене("скептиците") на някакви "непогрешими" исторически източници е абсурдно, тъй като такива в природата просто няма. Всички източници, всички летописи в някаква степен са субективни, и този или друг факт се установява на основата на сравнителния анализ. От най-различни и независими исторически източници. Във всеки източник, във всеки летопис има грешки и други неточности. Независимо от това историците използват такива източници. Да припомним, че още в XIX в. руските учени "скептици" обявиха за недостоверни "Повесть временых лет" и "Рускую правду" - главните източници за историята на Русия. Само че тези произведения и до сега си остават основни руски източници(А.М.Сахаров.Историография истории СССР.М. 1978,стр.108). А колко пъти учените "скептици" обявяваха за фалшификат "Слово о полку Игореве"?! И какво от това? Това произведение си остава фундамент в руската литература.

А ето какво пишат казанските учени, които вече са изследвали характера и степента на достоверност на сведенията от сборника "Джагфар тарихи".
Н.Х.Халилов, пристъпвайки към анализ на сведенията от "Джагфар тарихи", отбелязва:
"Един от най-загадъчните и интригуващи източици...е все още непубликувания ръкописен сборник с булгарски летописи..."Историята на Джагфар", списъка, който се намира като лична собственост при историка Ф.Г.Нурутдинов и се подготвя от него за публикация. Там се съдържат достатъчно много сведения за мечетите(джамии) и другите постройки в градовете на Булгария..., които владелеца любезно ми предостави за ползване в настоящата работа...Тези сведения се нуждаят от най-сериозно изучаване и анализ и до тяхното потвърждаване от археологически или други материали могат да се считат за легендарни. Подобно публикуване на легендарни сведения се е приемало от изследователите на миналото нееднократно. Сред тях може да се посочат работите на П.Е.Зорински, Н.Ф.Катанов, Ш.Марджани, К.Насыри, и др.„(Н.Халилов.Указ.соч.,стр.8)
цитирай
14. atil - В своите по-късни работи Н. Х. Ха...
11.02.2018 20:40
В своите по-късни работи Н.Х. Халилов неведнъж отбелязва, че последните открития на археолозите и архитектите, потвърждават данните от сборника "Джагфар тарихи". Например, извода на специалистите за възникването на Соборной мечети г.Болгара в 1230-1260г. Н.Х.Халилов пише:
"Не се разминава с приведената датировка и сведенията, дадени от "Джагфар тарихи"(Н.Х.Халилов. Главная мечеть Золотой орды? - Татарстан,№ 7-8,1995 г., стр.80).

Говорейки за изследванията на същата Съборна мечет, Н.Х.Халилов подчертава:
"Съгласно изследванията на С.Айдаров, в края на 13 век зданието било капитално престроено, "Джагфар тарихи" потвърждава: "при емира Мухамед-Алам(1293-1307) на храма бяха придадени съвременни форми и той получил названието "Исмаилдан Джами"(на същата стр.80) - и т.н.

И.Н.Атишева, вече от няколко години ползваща данни от "Джагфар тарихи" при реконструкцията на облика на съвремения Казан, дава такова заключение за този източник:
"Сборника с летописи "Джагфар тарихи" дава ярка и цветиста картина за възникването и развитието на нашия град, бита и културата на гражданите. Много моменти от историята на Казан, особеностите на неговия пространственно-планировъчен ред и архитектура. Описанията в сборника, се потвърждават от известните летописни, иконографски и архивни материали, данните от историко-археологическите, градостроителните и архитектурните изследвания, данните от геоморфологията на града и неговите околности"(И.Н.Агишева.Указ.соч.,стр.62).
цитирай
15. atil - Край на темата за достоверността. ...
11.02.2018 20:43
Край на темата за достоверността. По-нататък думата имат учените а не идиотите и фалшификаторите:
"...Самия сборник е достатъчно сложно съчининие. Бахши Иман, както се вижда и от един бегъл прочит на текста, е обединил в единен труд, твърде различни по стил, научно ниво и степен на достоверност - булгарски летописи от IX - XVI в. За това , че всички те са му били под ръка, да се съмняваме не се налага: най-големия руски публицист от XVI век поп Иван Глазатый, работил през 1564-1565 г. с булгарски летописи при написването на "Казанской истории"(Този труд го наричат още"История о Казанском царстве" и "Казанским летописцем") пише:
" За основаването на Казанското царство - в кое време и как възникнало то - не намерих аз в летописите руски, но малко видях в казанските"(Казанская история - За землю русскую. Челябинск., 1991 г.,стр.150).
Това известие напълно помита предположенията на някои историци за гибелта на всички булгарски летописи по време на щурма на Казан от войските на Иван IV през 1552 г.


Бахши Иман, Джагфар тарихы(История Джагфара)

Том третий. Тираж 500 экз. стр. 6-15 ) Редакция вестника "Болгар иле", 1997 г.
https://boianimen.blogspot/2017/06/blog-post_23.html
цитирай
16. atil - Един от трaдиционните лъжци и кл...
13.02.2018 20:00
Един от трaдиционните лъжци и клеветници тук
нa сaйтa се възмущaвa зaщо съм изтрил сумa ти "коментaри". Aз в техните блогове отдaвнa не коментирaм, нито пък четa. Зaрaди тaкивa съм мислил дaли вообще дa не спрa коментaрите тук. Но нямa дa го нaпрaвя. Зaрaди нормaлните и свестните.
цитирай
17. atil - „Историята е най-добрият учител, който има най-лошите ученици.“ ****IYI****
14.02.2018 09:05
Те, любителите и професионалистите по пропагандата на фантазиите и лъжите през цялото време по болшевишки прехвърлят от своите болни глави върху здравите. И понеже или не знаят какво говорят или го правят нарочно - нито могат да кажат нещо конкретно, нито пък да обяснят нещо на хората. Точно по тези въпроси - произход , име, култура, та и като цяло минало-настояще и бъдеще на българския народ. Това е някакъв фашизоидно-комунистически и джендърски псевдонаучен маразъм и социопатия. Каквото и да им обясниш или кажеш, покажеш - това за тях няма значение. Затова изкарах тук отдавна и накратко, отговорите на най-шибаните им откачени въпроси. Въпреки това малцина са тия, които нещо са прихванали от мойте изблици на безплатна любов, патриотизъм и човеколюбие. Но пък това нещо в подобрен вариант ще го изкарам и в google блога .
СЛАВЯНИ, БЪЛГАРИ, ТЮРКИ, МОНГОЛО-ТАТАРИ...:

http://atil/history/2015/04/01/slaviani-bylgari-tiurki-mongolo-tatari.1350815
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5640165
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3659
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031