Явно е свободолюбив дух и обича авантюрите. Гърмежите и фойерверките пък са капак на всичко. Те ужасяват кучетата. И аз съм гонила куче, че не беше и мое. Тъкмо да го хвана и изскача котка. Та бягаме- кучето гони котката, а аз кучето.
Лека да е нощта и дано се успокои.

Не знам какво го прихвана, иначе си е много готин, но тази вечер ни побърка.
Иначе за гоненето - същото си беше, само че без котката. :)
Лека и на теб! :)

Дайте мегдан за малко кучешка любов на животинката...то и от такава се нуждае )

Ние имахме подобен немирник.Използваше всяка възможност да изчезне,а после дремеше винивно пред вратата.

Бе то не е любов, защото как може да се влюбиш в животно, но човек така страшно се привързва, че изживява загубата като на близък човек. Но това си има обяснение. Животното просто има честно отношение. :)

Ама вчера в този кучи студ - каква любов, к'ви 5 лева? :)
Пък и госпойцата май я нямаше, защото той на два-три пъти търчеше до едно място, където по принцип има кучета, но сега се бяха изпокрили. Изобщо - жива душа нямаше по улиците, ни човешка, ни кучешка...
Само ние спасителите огласяхме квартала и малкият черен пес търчеше в тъмното. Нямаше мегдан за любов :)

Вярно е,че имам опит само с женски екземпляри,но точно такова безкористно и искренно себеотдаване,показва че"КУЧЕТО Е НАЙ ДОБРИЯ ПРИЯТЕЛ НА ЧОВЕКА",не се е пръкнало случайно!!!:)))

Ами в този студ не ми даде сърце да го чакам да се умори и да дойде да дреме пред входа. Щеше да се вдърви на студа сигурно, жал ми беше.

Ами ти сам си отговаряш - като страшно много се привързваш, това не е ли любов? :)
Пък и те са като малки деца, длъжен си да се грижиш за тях, след като са ти любимци. Отговорен си и пред себе си, и пред тях. Защото ти си ги избрал, а не те теб. :)

Да, няма такава радост, наистина. :)
Те усещат любимите хора още преди да е качат на аснсьора!!!!!

Преди време започнаха да "пеят" "Ода на радостта", въртят опашки много ентусиазирано, а пък нямаше конкретна причина. След 5 минути цялата еуфория се усилва и се звъни на вратата. Беше майка ми.
Толкова много й се радваха, че аз я попитах: "Някой друг радвал ли ти се е толкова много през живота ти?" :)
Тя прие въпроса на сериозно, позамисли се и каза доста изразително: "Комай, не".
:))) Беше много готин момент!
А когато пътувам и ме няма повече време, даже при мисълта как ще ме посрещнат ми става много хубаво! А и никога не ме разочароват в това отношение!

Снощната гонитба си е част от емоцията, но не желая да се повтаря.
Да гледам пусти улици без жива душа, да викам кучето и отникъде да няма движение... беше просто ужасно.
Защото се чудиш дали пак ще си видиш живо любимото същество или пък ще попаднеш след време на вкочаненото му трупче... Това ме изтерза най-вече по време на търсенето.
Няма как да ме разберат хора, които си нямат подобно същество вкъщи. Това си е любов - откъдето и да го погледнеш. Или с една дума - живот!

Драка, съм си!!!:)))

Нали вече съм го написала, какво повече да му записвам? :)
Драка си, ама поне говори разбрано, нямам време за гадаене.