Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2012 22:48 - За енергията...живота...бомбардировките...
Автор: tera Категория: Други   
Прочетен: 1900 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 15.10.2012 23:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg





Гледах преди малко един филм "Невидимо докосване"  по една от програмите, водят го романтична комедия,  но не е точно това.

Всъщност нека си е романтична, но засяга една тема, която си е наистина сериозна. Няма да преразказвам сюжета на филма, но за мен беше важна темата за предаването на енергия.

Ако не знаете, енергия = живот.

Когато човек загуби енергията си, тогава настъпва смъртта. Тогава обикновено се казва: "Той/тя се предаде..."
Когато човек изгуби желанието си за живот, губи и енергията си и просто угасва...

Ако някой си мисли, че разправям някакви фантасмагории, имам конкретен пример. Това съм го писала по разни коментари, но не ми пречи и тук да го повторя.

Става дума за малката ни кучка, болна от гана. Ние не знаехме, че е чак толкова болна, когато я прибрахме от улицата, изхвърлена от предните й "собственици", за да не им умре в къщата. Мислехме, че е настинала, заведохме я на ветеринар, който ни каза, че е болна от гана и може да умре. Би й антибиотик за 72 часа и каза после да отидем пак. Каза също, че ако заболяването я удари в централната нервна система, нищо не може да я спаси.

Беше една събота, трябваше да отидем пак на преглед в понеделник. Тя обаче кашля цяла нощ и сутринта започна да трепери. Не се обадих пак на доктора, той вече ми беше казал какво може да се случи и едва ли нещо ново щеше да ми каже. Помислих си: "Айдеее, тръгнала е за "безбрежните ловни полета", демек си заминава...
Не съм била дотогава в такава ситуация, но не се паникьосах. Мислех си: "Някой е изхвърлил това малко кученце на улицата, за да не му умре в къщата. Така че, няма да позволя да умре в моята!"

Тогава я взех на леглото, легнах до нея, завих ни двете с едно одеяло, гушнах я, започнах да я галя и успокоявам:  "Няма страшно, мама те обича, ти ще се оправиш." Тя продължаваше да трепери. Това продължи горе-долу цял ден. Вече към 5-6 следобед тя се успокои и заспа. Почувствах го - прескочи трапа!

После един лекар спомена, че за да оцелее при това положение, сигурно сме имали много силна емоционална връзка с нея. Да, определено имахме.
Не знам колко хора тука са наясно с болестта гана, но това е кучешката чума. От нея умират и ваксинирани кучета. Просто тя извади страхотен късмет!

Така, дотук с кучетата. Сега за хората. 

Смятам, че горе-долу е подобен механизма и за оцеляване при хората.
Когато ги застигне заболяване, трябва те първо да имат желанието да оздравеят и да бъдат излекувани. Така вършат поне половината от работата по оздравяването. Най-голямата грешка е да мислят, че лекарите са някакви магьосници и от тях зависи да оздравеят. Такова нещо няма - лекарите, ако са читави и проведат адекватно лечение, биха могли да подпомогнат този процес. Но ако болният няма желание да оздравее, това няма как да стане.

Сега сигурно някой ще попита - ама как, нали всеки иска да оздравее? 
За съжаление не е така. Много хора предпочитат да са болни, за да могат по този начин да са център на внимание и да изнудват близките си за постоянно обгрижване. Те даже не го правят съзнателно, а на подъзнателно ниво им харесва целият свят да се върти около тях.

Мисля си също, че когато им се оказва прекалено внимание, стават даже твърде капризни и взискателни.

Според мен е най-добре да може да се предаде енергия на болен човек, за да има желание да се лекува и оздравее.

Сега ще ви разкажа една история, която може и малко гадно да звучи в този контекст, но си е истинска. Научих я съвсем наскоро.

Моята прабаба не знам по какви причини точно, много се поболяла и залежала. Тогавашните семейни лекари, днешни джи-пита, са си били наистина семейни. В смисъл - грижат се за здравето на целокупното семейство. Идва редовно лекарят да я навестява, тя си лежи и не става, той се тюхка: "За кашмер станахме с това заболяване..." Съжалявал е, че нищо не може да направи човекът.

Действието се развива по времето на Втората световна, когато американците започват да бомбардират София. За да виждат по-добре какво бомбардират са пускали надолу и някакви фенери. Така една вечер или нощ, спускат фенерите и се канят да започват с бомбите. Всички се юрват да се спасяват, бабата на легло - няма как да я занесат до бомбоубежището, защото неподвижна в кревата. Хукват и тогава бабата казва: "И аз ще дойда..." Станала от кревата и айде и тя да се спасява. Това не е виц!

После е била евакуаирана в Шумен и отгледала там едно от внучетата си. По всяка вероятност заболяването е било на психо-соматична основа, иначе няма как бомбите да я вдигнат от леглото. Инстинктът за самосъхранение си е казал думата!

Може и да звучи хумористично, но не е.

Ще завърша по този случай малко по-оптимистично:

"Напредъкът (във всяко едно отношение), често се явява като резултат от силен шут отзад."



 




Гласувай:
8



1. evrazol - С изключение на травмите.
15.10.2012 23:05
Всички болести са на психо-соматична основа.
цитирай
2. tera - Да, така е в общи линии
15.10.2012 23:39
Имам и пост по тази тема:

http://tera.blog.bg/technology/2009/02/20/psiho-i-soma.293702

Въпросът е, че когато на живо му се случват на човек тези неща, теорията не е от особена полза.

Колкото до травмите - процесът на оздравяване пак е подобен, също много си зависи от човека как ще се възстанови след травма.
цитирай
3. vmir - Така е!
16.10.2012 22:26
Шутът отзад понякога няма алтернатива.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tera
Категория: Други
Прочетен: 4653658
Постинги: 994
Коментари: 7469
Гласове: 18537
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930