Тера, такава е реалността в болниците - безочие, бездушие и безхаберие.
Аз лежах в хирургия с хлебарки, носехам бельо от дома, храна - също, купувах си почти всички лекарства. Санитарките, като разбраха, че нямам пари за почерпка хич и не влизаха. Добре чепоне тоалетния стол ми оставиха, та се справях сама горе-долу и сменях подлогата на другата жена. Да продължавам ли...
Има вече горещ телефон за такива случаи - 9001152, 9301253, 9301259, e-mail: goreshtalinia@mh.government.bg.

защото преди 5-6 години бях в подобна ситуация със свекърва ми...Понятието"Българско ЗДРАВЕ ОПАЗВАНЕ"отдавна е излязло от първичното си значение!Ужасяващо е да се търгува със здравето на хората!Хипократовата клетва е само едно словосъчетание,а всичко останало-пари!Приравнихме всичко към европейските стандарти с изключение на доходите и отношението към ЧОВЕКА...Жалка родна картина...

Един докторски съвет: работя като ортопед в Германия: ако баща Ви не си оперира тазобедрената става, тъй като разбрах от описанието , че става въпрос за счупване на шийката на бедрената кост, никога няма да ходи и ако не получава антитромбозна профилактика по време на вечното лежане(6 месеца в най-добрия случай) няма как да се измъкне жив от тази ситуация. Съветвам Ви веднага да се оперира, а след това на втория ден след операцията може да ходи.

Не знам що за лекар може да Ви е предложил консервативният метод: той е отживелица

Ако е вярно, това доказва, че реалността надхвърля границите на въобразимото. Никога не бих се сетил, че такова нещо е възможно. Напомня ми баснята на Лафонтен за лисицата и щъркела, но те имат "оправданието", че се прецакват един друг. Що за кретен трябва да си, за да прецакваш човек в безпомощно състояние?

Знам, реват, че са им малки заплатите, имам в службата такъв "помощник" - ревльо, на когото съм принуден да върша работата по същата причина, защото се пазари и за най-нищожното усилие и си тръгва за в къщи още преди обяд. Ако обаче тези с ниски заплати нямат отношение към злощастието и страданието, как могат да очакват разбиране за ниските си заплати? Най-грозното е, че същите типове, които реват, че са им ниски заплатите и нямат адекватно отношение към задълженията си и нещата около тях, са най-големите клюкари и критикари на хората, които си вършат работата добросъвестно. Трагично е, че такива типове съвсем не са рядкост у нас.

И за пръв път се сблъскваш с тези проблеми.
Във всички болници искат да си носиш прибори, чаша, чехли и пижама. В Александровска вече искат и чиния.

Така е, санитарките са пълна отврат, изобщо не си вършат работата, ако не им платиш. Когато на мама сложиха пирон на счупения й крак(за който платих 1600 лв. по познатата схема извън болничното заведение) цялата й нощница бе мокра и никой от персонала не я преоблече. Бяха отложили операцията и не знаех кога ще я оперират, бях отскочила навън да взема някои неща, които й трябваха. Като се върнах, бяха я оперирали в Пирогов и болничния персонал не я поглеждаше, добре че отидох да я преоблека, не й мърдаше бронхопневмонията-беше студен януарски ден 13 01-2010 г. Виж тук, погледни и коментарите, има подобен на твоя случай.
http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/01/10/pomosht-lekuvat-ni.469951

Изпитах го на собствен гръб това лято, хем си бях в София, на една ръка разстояние от всичко и пак се чувствах изгубена в хаоса на нашенското здравеопазване. На косъм бях да заведа дело срещу конкретна болница, но ме разубедиха приятели, нямало смисъл, системата била такава, не мога да я променя, никой лекар няма да застане срещу друг и бла-бла, а това че едва не затриха човек поради немарливост и безхаберие, на кой му пука?!

наложи да отида до Военна болница - там работи бившия ми личен лекар, при когото продължавам да ходя на частен прием, тъй като съм отебал т.нар. здравна каса и съм се отказал от услугите й (да не ми се налага!). Та човекът работи в интензивно отделение - кардиохирургия. Вътре наистина луксозна обстановка, доколкото луксозно може да е едно отделение с умиращи хора. Та на входа на това отделение ни посреща дебела санитарка с думите "Кви сте вие бе?". Викам си, айде да не се излагам пред моя човек, та ще преклоня глава без да съм я напсувал така, че да й излязат мазоли на ушите. Обясних за какво става дума, тя уж тръгна да търси доктора. След малко излезе едно лице от мъжки пол, което попитахме дали на етажа има тоалетна, въпреки че на вратата пред нас пишеше WC (но беше съответно заключена). Оня ни отмина, изсъсквайки през рамо, че тоалетна нямало, това било машинно отделение. След малко отвътре се показа дебелата санитарка и без въобще да ни забелязва, се изцепи към лицето от мъжки пол: "Сандоо, оня от четвърта до утре че гитиряса, нема язе да го изнасям, оти си си пуснал отпуска"...
След около час чакане се появи и доктора (разбира се, никой не му беше казал че сме пред вратата, а човека се скъсал да звъни на мобилния, който аз бях изключил (оказа се че не е нужно, ама аз все пак)). Та след около час чакане какво разбрахме - че в болницата работят селяндури, които навремето са мислели, че трамвая е марсоход и са ги лекували при баячки и чакръкчии, както и че някой нещастен човечец от четвърта стая до утре най-вероятно ще е в по-добрия свят. А, и друго разбрахме, макар и на следващия ден, защото пак трябваше да отидем - че стаята срещу нас не беше нищо друго, освен тоалетна, но вътре Сандо си държи пет дамаджани домашно винце, защото жена му щяла да му ги строши от главата...
Има една дума за тази ситуация и тя е - РЕЗИЛ!!!

Поздрави!

Когато мама си счупи крака и мен ме накараха да дам кръв, но поне бе в София, не съм тичала като теб до морето. Ето какво ми се случи тогава:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/01/15/triabva-da-imash-goliamo-syrce-za-da-rabotish-v-bolnica.472815

Krassko, нищо не пресилвам.
Едно е да постъпиш на планова операция и да си носиш "половината покъщнина", а съвсем друго е да постъпиш по спешност. Кога е имал време да си взима прибори от къщи като линейката го кара в болница?
Няма роднини там, които да му занесат, аз пристигам след 2 дни от София - какво, не могат да му дадат една вилица и лъжица, за да яде ли?
Ти оправдаваш ли тази идиотия?

Проблемът на българите е, че са като овце. Като в оня виц: "А въженцето ние ли да си купим (за бесене) или от профсъюзите ще ни го отпуснат?"

Моя приятелка от с.Макоцево си счупи така шийката на ставата и й отказаха операция в окръжна болница, заради това, че на глезените имаше варикозни рани, които също никойне искаше да лекува. До болницата я бяха закарали линейка от Ел.Пелин, а на връщане от Окръжна болница не й осигуриха превоз. Наложи се синът й да вземе частва линейка, за която плати 180 лв, а пенсията й беше 240 лв. Казах беше, защото след около 7 м. почина от инсуллт, преди това се движеше трудно с патерици и проходилка из стаята. Може би трябва да послушаш съветите, които ти дава №2.
Виж тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/08/01/dostypno-li-e-nasheto-zdraveopazvane-molba-za-sydeistvie.794093

БГ болниците много добре Опазват клиентите, опа... пациентите от това да Оздравеят.

Зад бюрото седи сериозен мъж с бяла престилка. Изгледа ни преценяващо и каза: А избор на екип направихте ли?. Докторе викам- ние още не знаем жената бременна ли е, не е ли, та дойдохме да ни кажете. Ще ви кажа, но първо трябва да изберете екипа. Този, който установи бременността, ще следи жена Ви и ще води раждането отсече лекарят. Дайте един екип тогава рекох примирено. Екипът това съм аз!-грейна белодрешковецът. 500 лева сега да ви запишем, 500 в пети лунарен месец и още 1000 за раждането. Преглътнах на сухо и кимнах. А сега ще ме прегледате ли?-обади се плахо... още жена ми. Няма закъде да бързаме. Първо трябва да направим и избор на реаниматор окашля се оня зад бюрото. Знаете напоследък, случват се разни неща, човек трябва да е подготвен, за да е сигурен през кое отверстие ще го обдишат например

Искам да попитам тук списващите - Някога опитвали ли сте се да ловите маймуни с трици?

Именно - наслушах се на коментарите на сестрите - "от това крак не става" и тем подобни, щото ме боляло и съм пискала при превръзките, а дежурната сестра нощем трябваше да я издирваме из цялото отделение, за да махне нечия система. Е, поне се научих сама да се справям. От "добрата" хигиена пипнах някакво упорито разстройство, което оправих едва у дома.
ПП - Вени, съжалявам за Иринка, лека й пръст :(

Та на този човек, който си е направил труда да се "скрие" подобаващо - да му отговоря:

За маймуните и триците... Да се моли това да не се случва на негов близък!
Тогава ще разбере какво и как се лови!

Само да отбележа, че по "белите" държави такива операции се покриват от здравните застраховки и че условията в самите болници са на космически години оттук. За Европа говоря, за Щатите примерно не знам как е.

А за анонимния/та, който злорадства - никой не е застрахован, че на него или на негов близък няма да се случи нещо подобно.
Така че, моля дръжте се нормално, ако някой друг се изкуши да опорочава темата го трия без предупреждение.

На останалите - лека вечер.

Ако баща ви не е опериран, то след време кракът ще се скъси и така завинаги ще окуцее. Ако може, сменете ставата с изкуствена. Доплаща се, но има и пари от здравната каса. Поинтересувайте се какво и колко ще ви струва,поинтересувайте се и за добри специалисти хирурзи, и се решете на операция.

благодаря за загрижеността, права сте.
Вече съм взела мерки, свързах се с няколко болници, насрочила съм преглед за евентуално приемане за операция.
Явно само това е изходът.
Но не е ли жалко, че човек трябва да извървява сам този път 'до Голгота', без да има преди това възможност за една специализирана консултация какви са възможностие и вариантите. Всеки те възприема като ходещ банкомат и колко пари можеш да "снесеш". И това на гърба на болни, възрастни хора..

Ами, ако се случи така, че няма кой да им помогне?
Направо към Орландовци ли ще ги насочат?
Защото и без това пенсионерите били много...

Животът за всички, без изключение, е с летален изход. Затова, според мен, хората трябва да живеят така, че да има някаква взаимопомощ и като се запътят "натам" поне съвестта им да е чиста... Съзнавам, че това е пълна илюзия, но пък защо да не си помечтаем за по-хуманни времена...

Можеше дори да е по-зле. Аз понякога се чудя как въобще оцелява някой. В "държавните" болници сега работят предимно идиоти и идиотки. Разпределението е горе-долу:
- една малка част които могат и се стараят;
- една друга част, които могат, но вече са вдигнали ръце и скоро няма да работят там;
- една част за директно освидетелстване като откачени или дебили (между другото, хич не са малко);
- и една преобладаваща част, които просто не стават за тази работа, поради професионални или личностни качества, и навсякъде другаде биха ги изпратили да си опразнят веднага шкафчето, но именно тази част задава общото ниво.

Това е и единственият видим резултат в здравеопазването, откакто управляват ГЕРБ - в държавните болници и Спешната помощ останаха предимно идиоти.

Съжалявам, но за някои неща просто се изхвърляш. Говоря като лекар, добре запознат както и с проблемът при конкретното заболяване, така и в болниците като цяло.

Не знам на кое му казваш "изхвърляне" - всичко си е истина.
А за конкретното заболяване - ще те питам на ЛС, да не занимаваме аудиторията с детайли.

радвам се че ни запознаваш какво е положението, за да се примирим с него, но е вярно също че в болниците има и много психопати, което не гарантира че ще са само сред пациентите, нали? Ще се изхвърлиш ли да кажеш обратното ?

Пълна отврат е в болниците - на никого не му пука за болните. Нито на лекарите, нито на сестрите, нито на санитарките.

А на личните лекари още по-малко. Нашата лекарка непрекъснато ми обясняваше, че майка ми е с тежка деменция и това беше повод НИТО ЕДИН ЛЕКАР в Първа градска болница в София, нито пък личния да й отвори устата, за да я прегледа и види, че има възпаление на слюнчевата жлеза, заради което не можеше да се храни. Майка така си и умря - от глад и жажда.
Иска ми се да ги осъдя тези мърлячи от всички поликлиники, болници и инстанции.