Темата за пристрастеността и хорските слабости към опиати, хазарт или секс винаги е предизвиквала интереса на обществото. Вниманието на хората обаче се засилва многократно, ако отдадените на маниакални слабости са популярни личности. Често дори именно тези пикантни истории с времето се превръщат в по-голяма легенда отколкото самите популярни личности.

В класацията "10-те най-известни пристрастени писатели" The Huffington Post подрежда 10 литературни автори, чиито образи завинаги остават белязани и от техните слабости. Не рядко пристрастеностите са герои и в литературните им произведения и вероятно изиграват ключова роля за образа и творчеството, което оставят след себе си.

Оноре дьо Балзак

Пристрастен към: Кафе

 

Съответстващ цитат: „Много хора твърдят, че кафето ги вдъхновява, но, както знаете всички, кафето само прави скучните хора още по-скучни.“

Балзак се зареждал за плодотворното си писане, пиейки по около 50 чаши кафе на ден, докато и това се оказало недостатъчно и не започнал да поглъща направо сушени кафени зърна. Тази тактика той описва като „ужасен, дори брутален метод, който препоръчвам само на мъже с изключителна издръжливост, мъже с гъста черна коса и кожа, покрита с тъмни петна, мъже с големи квадратни ръце и крака във формата на кегли.“

Кафето, пише той, „влияе жестоко върху тези красиви стомашни линии като надзорник, който малтретира понита; плексусът се подува; електрически искрици се изстрелват нагоре към мозъка. От този момент нататък всичко се разбърква. Идеите набързо се размаршруват като батальони на голяма армия към легендарното си бойно поле и битката избухва. Паметта се задейства с високо развети знамена; кавалерията на метафорите се разгръща във великолепен галоп; артилерията на логиката се изстрелва нагоре с тракащи каруци и патрони; по заповед на въображението снайперисти се прицелват и стрелят; форми, образи и герои се надигат; хартията е обсипана с мастило, защото нощният труд започва и свършва с порои от тази черна вода, когато битката се отркива и приключва с черния прах.“

Лорд Байрон

Пристрастен към: Секс

Съотвестващ цитат: „Уви, любовта на жената! То се знае/ Е прекрасно и страховито нещо.“ (от „Дон Жуан“)

Лорд Байрон, изглежда, бил обсебен от секса. Не само че, както се твърди, е спал с над 250 жени за една година във Венеция (да не броим и мъжете), ами също така си е лягал с лейди Каролин Лам (която го наричала „луд, лош и опасен за познаване“), братовчедка й Ан, за която по-късно се оженил, и собствената си полусестра.

Разбира се, 250 жени за една година може да бъде просто работа на един особено прегладнял донжуан, но доказателството ни за неговата пристрастеност е начинът, по който Байрон отбелязвал своите любовници. За всяко свое завоевание той откъсвал косъм от интимните части на партньора си и го пазел в плик, прилежно белязан с неговото или нейното име. До 80-те години тези пликове били съхранявани в издателската къща на Байрон. Да го кажем заедно: гадост.

Елизабет Барет Браунинг

Пристрастена към: Опиум

Съответстващ цитат: „Опиум – опиум – нощ след нощ!“

Елизабет Браунинг започнала да употребява опиум, когато била едва на 15, за да лекува гръбначно нараняване. Към трийсетте си години била поразена от друго заболяване на сърцето и дробовете и до 1845 приемала 40 капки лауданум на ден – една огромна доза. По това време написала на притеснения си брат: „Моят опиум се явява, за да предотврати развихрянето и затихването на пулса... да придаде правилна композиция и опорна точка на нервната система. Не го вземам за „настроение“ в обичайния смисъл; не бива да си мислиш подобно нещо.“

Съмнително, г-жо Браунинг! Съмнително.

 

Пол Верлен

Пристрастен към: Абсент

Съответстващ цитат: „Вземам го със захар!“ (като поздрав)

Е, очевидно това е било правилното нещо – кой може да го вини? Бодлер, Верлен и Рембо също били привърженици на la fйe verte**, но Верлен най-вече. Когато с Рембо прекратили любовната си връзка, Верлен залитнал в лудост, подхранвана от абсента, и стрелял в ръката на бившия си любовник, завършвайки в затвора за две години като резултат. До края на живота си, беден и самотен, Верлен се отказал от всичките си пороци – всичките, с изключение на абсента. Говори се, че си пийвал дори на смъртното легло.

 

Фьодор Достоевски

Пристрастен към: Залагане

Съответстващ цитат: „Дори като приближавам залата за залагания, щом чуя през две стаи звънтенето на парите, които се изливат на масата, почти се разтрисам.“ (от „Комарджията“)

В средата на 1860-те на Достоевски не му вървяло – съпругата, а после и брат му се споминали и той бил оставен със съсипващата си депресия, както и с един куп лични и семейни дългове. Пристрастил се към залаганията, по-точно рулетката, която, няма нужда да споменаваме, не сподпомогнала особено благополучието му. Предполага се, че претупал края на „Престъпление и наказание“ , защото имал отчаяна нужда от аванс от издателя си и междувременно изфабрикувал повестта „Комарджията“ (виж ти), за да си плати дълговете от залагания.

 

Айн Ранд

Пристрастена към: Амфетамини

Съответстващ цитат: „Има ли някакво съмнение, че наркотичната зависимост е бягство от едно непоносимо вътрешно състояние, от една реалност, с която не можеш да се справиш, от атрофиращия ум, който никога не можеш да унищожиш напълно?“

Докато пишела „Изворът“, лекарят на Айн Ранд й предписал амфетамина „Бензедрин“ като лекарство против умора. Оттогава тя вземала амфетамините – преминавайки постепенно на „Декседрин“ и „Дексамил“ – поне веднъж дневно в продължение на трийсетина години, твърдейки понякога, че са за контролиране на теглото.

Много от близките й я винели, че взема лекарствата заради променливите си настроения, умолявайки я да престане, но нищо чудно, че вероятно това не я вълнувало особено.

 

Джеймс Джойс

Пристрастен към: Изпускане на газове

Съответстващ цитат: „Мисля, че бих познал пръднята на Нора навсякъде. Мисля, че мога да посоча нейната в пълна стая с пърдящи жени. То е по-скоро момичешки звук, не като влажната пръдня, причинена от газове, каквито си представям, че имат дебелите съпруги. Тя е внезапна и суха, и мръснишка, каквато едно смело момиче би пуснало на шега през нощта в спалните помещения на училището. Надявам се, че Нора няма да престане да изпуска пръдните си в лицето ми, така че да разпознавам и техния мириз.“

Може да изглежда логично да определим Джойс като наистина пристратен към изпускането на газове на съпругата си, но ако сте чели неговите (много, много мръснишки) писма, значи знаете, че е имал повече от летлив интерес към него. Той е бил най-малкото обсебен, но смятаме, че творческите, ако не и мръснички, изрази на копнеж в много от неговите излияния свителстват за мъж, не просто обсебен, а дори пристрастен.

 

Уилям Бъроуз

Пристрастен към: Хероин

Съответстващ цитат: „Дали го шмъркаш, пушиш, ядеш или го тъпчеш в задника си, резултатът е все същият: пристрастяване.“

Зависимостта на Бъроуз към хероина не е голяма тайна. Отказвал се е и пак е започвал практически цял живот и много от най-добре познатите му работи са до голяма степен полуавтобиографични размисли над собствения му опит с наркотиците. Бъроуз дори продавал хероин в Гринуич през 40-те. Той умира, докато преминава през програма с метадон.

 

Чарлз Дикенс

Пристрастен към: Моргата

Съответстващ цитат: „Привлечен съм от невидима сила към моргата.“

Явно Дикенс не можел да се отдели от моргата. Прекарвал дни там, наблюдавал телата, които идвали, как ги проверяват, подготвят и съхраняват. Не че Дикенс е първият творец, който бил странно привлечен от мъртвите тела, но обикновено визуалните артисти са тези, които изпитват желание да изследват крадешком човешката форма. Дикенс описва силата, която го тикала към моргата като „привлекателността на отвращението“, както и предполагаме, че е. Щом не е била привлекателността на нещо друго, сме съгласни и с това.

 

Ърнес Хемингуей

Пристрастен към: Алкохол

Съответстващ цитат: „Винаги прави трезвен това, което си казал, че ще направиш пиян. Това ще те научи да си затваряш устата.“

Въпреки че има множество признати писатели, които са били пристрастени към алкохола (Дороти Паркър, Джон Чийвър, Ф. Скот Фиджералд и т. н.), предводителят на глутницата е нашият Папа. Активен алкохолик през по-голямата част от живота си, той започнал да пие  повече през 50-те, за да се пребори с раните, получени от няколко инцидента. Пиянските му навици се превърнали в такава легенда, че му се приписва измислянето на някои напитки, включително и дайкири и мохито. Може да изглежда странно, но можем да кажем със сигурност, че е сътворил Папа Добле.

 

Материалът е превод на публикация от Емили Темпъл в http://www.huffingtonpost.com/

** зелената фея, фр.

http://www.theatlantic.com/entertainment/archive/2012/01/10-famous-authors-famous-addictions/250714/#slide4


Статията е оттук:
http://www.azcheta.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2276:10-addicts&catid=90:ten&Itemid=103


Sorry за копи-пейста, рядко го практикувам, но ми се видя интересна статията.

Хората на изкуството са особена порода. По-чувствителни са. Това ги прави податливи на всякакви влияния. Tака си обяснявам особеностите на част от тях.

То кой ли няма?...
И един пост да напишеш пак ти трябва стимул, камо ли, ако пишеш поезия или пък роман! Много вдъхновение трЕбе, много нещо! Влизам им в положението на хората, все пак трябва да ги оценяваме по творбите им, а не по пристрастеностите им. Които пък идват да покажат, че нищо човешко не им е чуждо.
Май на Балзак е най-невинният порок, а този на Джойс направо ме втрещи. Не съм предполагала, че може да съществува подобна страст.
Като и на Дикенс.

Тера,аз съм ЗА копи-пейста:)))))),спестява много преписване и преразказване със собствени думи,а си ценя времето!:))))))Статията е чудесна и забавна!
Благодаря:)

Но тази ми се видя интересна и я чопнах директно.
Лек ден! :)

Ако не беше ограничението само за писатели, Джакомо Казанова бил взел достойно място редом до Байрон!

:)))

За разлика от двамата, Митьо Пищова ги докарва повече на приказки. :)))

към опиатите ли го прибавяш ?
Защото тогава списъкът ще е няколко страници ... :)