Крайно време е Светият синод и лично Патриарх Максим да се съобрази с високоуважаемия блогър vmir и да преосмисли позицията си относно канонизацията на жертвите от Батак и Ново село. Понеже въпросният блогър твърди, че това е срамно събитие...


http://news.ibox.bg/news/id_913250357


http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=802969


Написал е един трюлюлю гювеч под формата на постинг, дето е забъркал башибозуци, мюсюлмани, комунисти и т.н....


Това е моят коментар под гювеча, не се и съмнявам, че постът му е много по-дълбок, смислен и даже иносказателен в сравнение с  коментара ми, понеже неговата мъдрост е всеизвестна и го наричат "командира"...


00:47 - Май по-голяма глупост не съм чела! "Въпреки огромните усилия да се представи Баташкото клане като славна изява на Българския дух и израз на любов към Родината, за мен то е не славно, а срамно събитие."

Това е първото изречение от поста ти. Онези хора за загинали така или иначе, виждал си им черепите сигурно в Батак, за какво им петниш паметта?
Какво е срамното, че са загинали ли?

Първо посочи достоверен исторически източник, че НЕ са изклани от турци, а от българо-мохамедани. Ако говориш за еничари, то това вече е друг въпрос - може ли изобщо да наречеш българи деца откъснати в ранно детство от майките си и възпитани като войска на султана?

Правиш някакви свободни аналогии с башибозуци, кoмунисти и прочее... Май нещо си забъркал пълен гювеч в желанието да се правиш на интересен.

Но недей да петниш паметта на тези българи загинали в Батак, виждала съм черепите и костите им, чела съм на Вазов поемата за Кочо, може би за ралика от теб, не поругавай българските светини, за да пробуташ някаво четиво в този блог! Пълна смешка!

 

Постинг: БАШИБОЗУЦИТЕ
Автор на постинга: vmir

Редактирай | Изтрий


После малко литература и клип за разнообразие от сериозните исторчески доводи на командира.


Иван Вазов-Възпоминания от Батак(разкази от едно дете)

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

Хе, там зад горите... много е далече,

нямам татко, майка: ази съм сирак,

и треперя малко, зима дойде вече.

Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:

помня го клането и страшното време.

Бяхме девет братя, а останах сам.

Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

 

Като ги изклаха, чичо, аз видях...

С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;

а пък ази плачех, па ме беше страх.

Само бачо Пеню с голям глас извика...

И издъхна бачо... А един хайдук

баба ми закла я под вехтата стряха

и кръвта потече из наший капчук...

А ази бях малък и мен не заклаха.

 

Татко ми излезе из къщи тогаз

с брадвата в ръцете и нещо продума...

Но те бяха много: пушнаха завчас

и той падна възнак, уби го куршума.

А мама изскочи, откъде; не знам,

и над татка фана да вика, да плаче...

Но нея скълцаха с един нож голям,

затова съм, чичо, аз сега сираче.

 

А бе много страшно там да бъдеш ти.

Не знам що не щяха и мен да заколат:

но плевнята пламна и взе да пращи,

и страшно мучеха кравата и волът.

Тогава побягнах плачешком навън.

Но после, когато страшното замина -

казаха, че в оня големи огън

изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

 

И черквата наша, чичо, изгоря,

и школото пламна, и девойки двесте

станаха на въглен - някой ги запря...

Та и много още дяца и невести

А кака и леля, и други жени

мъчиха ги два дни, та па ги затриха.

Още слушам, чичо, как пискат они!

и детенца много на маждрак набиха.

 

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?

Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.

Той пари с котела сбираше за тях;

но поп Трендафила с гвоздеи коваха!

И уж беше страшно, пък не бе ме страх,

аз треперех само, но не плачех веки.

Мен и други дяца отведоха с тях

и гъжви съдрани увиха на всеки.

 

Във помашко село, не знам кое бе,

мене ме запряха нейде под земята.

Аз из дупка гледах синьото небе

и всеки ден плачех за мама, за тата.

По-добре умирвах, но не ставах турка!

Като ни пуснаха, пак в Батак живях...

Подир две години посрещнахме Гурка!

 

Тогаз лошо време и за тях наста:

клахме ги и ние, както те ни клаха;

но нашето село, чичо, запустя,

и татко, и мама веки не станаха.

Ти, чичо, не си чул заради Батак?

А аз съм оттамо... много е далече...

Два дни тук гладувам, щото съм сирак,

и треперя малко: зима дойде вече.

 

Пловдив, 1881

Клип за баташките мъченици.

Изобщо не споделям лежерния ти тон по този въпрос и куция опит за демонстриране на остроумие. Някои външни за България наблюдаетли са нарекли Батак "злодеянието на века" и дори само това ми изглежда достатъчно, за да не се използва случая като повод за неуместни задявки и неадекватни изводи.

В постинга си обърнах внимание на факта, че в този превърнат в символ на българо-турските отношения случай, няма доказано участие на редовна турска войска, а дори и на турския етнос, за който не се знае, че е спасил няколко десетки български деца от злодеянията на вилнеещия в Батак башибозук, съставен от българи - мохамедани, за да се докарат пред турската власт.

Казах още, че същия вид отношение срещу собствения народ с цел докарване пред чуждестранна власт се наблюдава и в по-късни времена, а понастоящем това отношение дори се героизира.

И тук ли дойде да се правиш на интересен.
Убили са децата си, за да не се гаврят с тях разбойниците, толкова ли е трудно да схванеш.
"Някои външни наблюдатели" ми звучи точно като "една жена ми каза..." - изключително силен аргумент бих казала....

Няма ли да проължиш тезата си с това, че не е имало турско робство, а "присъствие" и че сме си живяли мирно и кротко съвместно с турския етнос (на наша територия обаче... ) и пустия му башибозук накрая взел, че оплескал цялата работа и разтурил "мирното съвместно съществуване"?!

Радвам се, че имам щастието да си поговоря с толкова ерудиран историк, че и философ, като теб, направо се обогатих душевно, "командире".

"86. анонимен - Башибузуците
09:07 Vmir, забъркал си такъв тюрлюгювеч, че само ранният час на публикуването му може донякъде да обясни мисловните ти лупинги. Първо: повечето българи знаят за участието на помаци в кланетата в Батак. Но кой е подбудителят? Кой е позволил жестокостите? Стара и болезнена истина е, че султанът е използвал еничарските корпуси и башибузука за извършване на "наказателните" акции. По-важно е защо точно сега повдигаш този въпрос и не си ли ти, който раздухваш омраза след толкова години от злодеянията? Има нещо смущаващо в твърденията ти от рода на: " ..едва ли ще ни се удаде да докажем, че жестокостта се дължи на вярата, а не на стари навици". Какви са тези стари навици? Искаш да внушиш, че българинът изначално си е жесток? Та ние сме известни с толерантността си, това го потвърждават и турци, и евреи, и арменци. Лошо става, когато се намесят подстрекатели, няма значение от каква националност са.
В следващата ти фраза пък изобщо не съзирам логика : "Пренебрежението към чуждия живот и тлеещата в българина- немюсюлманин готовност за извършване на злодеяния прозира в популярността на изрази като "Сменил си вярата САМО за да си спаси живота". Значи отново според тебе българинът-немюсюлманин има "готовност" за извършване на злодеяния? Сменяли са си вярата, човече, за да запазят своя, а не да отнемат чуждия живот. Самият ти дали би се държал като герой пред турския ятаган? Навярно ти са известни откритията, че в някои гробища у нас характерният за мюсюлманите надгробен камък в долната си част, дълбоко в земята, е бил издялан като християнски кръст! Това говори ли ти нещо?
И накрая - езикът ти е неприемлив! Издава агресия и неуважение към другите. Това май пак са "стари навици" ? Сипеш обиди към опонентите си. Наричаш ги : тъп, башибузук, чукундур, мижитурка жалка, лъжла, клеветник и т.н. Да не говорим за вулгаризмите, като: "Не се прави на неразбиращ, сякаш друг ти е с..л в гащите!"
Невъздържаността ти издава слабост- и в позициите, и в умения

Малко сте се объркали. Еничари през 1876 г. няма, разпуснати са и избити в началото на 19 век, защото замалко не събарят империята със своите бунтове и сепаратизъм.

Всеизвестен факт е, че убийците на батачани са българомохамедани от съседните села. Далечни братовчеди са един вид и в конкретния случай става въпрос за сложността и натрупаното в техните взаимоотношения и конкретно това дето е ставало в главата на водачите им.

Различното в Батак и Новосело в сравнение с останалите подпалени градове и избити хора по време на Априлското въстание, е че в случая става въпрос не просто за убийство макар и зверско на въстаници - както е Брацигово например, а за мъченичество за вярата. Точно поради родството си най-вероятно главатарите на башибозука и поради това, че са наследници на българи отказали се от вярата си, което със сигурност им е напомняно при нужда от братовчедите им дето не са се отказали те са ги поставили на този избор - да станат мюсюлмани или да умрат. Избрали са да умрат и това ги прави мъченици за вярата, това е и основанието да бъдат канонизирани.

Дали ако имаше редовна османска (няма турска армия в това време, както няма и еничари) армия щеше нещо подобно да се случи никой не може да знае. По аналогия с другите потушени от редовна армия места, както и ако съдим по действията на Сюлейман при Стара Загора - много вероятно е краят им отново да е бил същия с разликата, че нямало да им се налага да избират дали да си сменят вярата. Щяха да бъдат убити като бунтовници, а не като мъченици.