Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2011 14:11 - За соца и носталгията
Автор: tera Категория: Други   
Прочетен: 3043 Коментари: 10 Гласове:
10

Последна промяна: 09.04.2011 16:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



Четох едни носталгични постове тук от вчера, в единия коментирах, за другия ме домързя. Пък и за какво да го правя, да наливам вода в чужда воденица. :)

Моето мнение мога спокойно да си го кажа тук, дето съм си дОма.

И така... Мен лично хич никаква носталгия по соца не ме гони, щото му се нагледах достатъчно време.

Тея вицове, че тогава всите сме били равни и е било много спокойно, хич и не ми се слушат даже. Не сме били равни, някои бяха МНОГО ПО–РАВНИ от нас, ако ме разбирате. Отрасла съм на пъпа на София близо до Александър Невски, където са старите кооперации с огромните апартаменти. Тогава имаше една практика на Софжилфонд и в тези апартаменти, ако не са собствени, във всяка стая имаше по едно семейство с ползване на обща кухня. Моите родители си бяха купили къщата от собственик, но барабар с наемателите и сума време не можахме да се отървем от тях.

В същото време като ходех на гости на мои съученички, те разполагаха с прекрасни апартаменти. Освен това голяма част от тях бяха деца или внуци на "активни борци". В училище не са ги толерирали по този повод, трябва да призная, но после като кандидатсвахме за езикови гимназии, които бяха тогава най-елитните в София, естествено че пуснаха връзки да ги вкарат там въпреки ниските им оценки на изпитите. И успяха, разбира се.

Аз също успях, но със собствени сили. Тогава по магазините нямаше свестни дрехи, все едно бяха за чучела. Родителите на онези привилигерованите им ги носеха от командировки "по второ направление", тогава така му се казваше. Първо направление - соц, второ направление - кап(-италисически страни :).
Така че и по облеклото се виждаше кой от коя каста е.

Моята майка, понеже е много любознателна и обича да пътува, без да е никакъв партиен член си спестяваше парички от заплатата, за да попътува с Балкантурист, тогава не пускаха на Запад ей така - щото много ти се е приходило.

И по този случй ни носеше разни джиджавки, за да не се чувстваме съвсем изпаднали и без нищо "чужбинско".

По отношение на спокойствието може би има нещо вярно - децата си играехме на улицата, през лятото дори и до много късно докато се стъмни и никой не ни държеше сметка за часа.

Иначе онази голяма лицемерна лъжа за Партията я мразя и до ден днешен. Защото принуждаваха хората да лицемерят и говорят глупости, само за да са "политически коректни".
По-тъпо, гадно и шибано лицемерие не съм срещала през живота си!

Всички виждат, че нещата са други, но като в оная приказка за "царят е гол" не смеят да го кажат, защото ще ги обявят за политически неблагонадеждни, което си е по-страшно от присъда в съда!

Патрийните секретари бяха по-важни от директорите или генералните директори на предприятията. Те "колеха и бесеха" - по правило бяха прости и недобре образовани, за да могат успешно да изпълняват ролята на "сатрапи".

Ходехме на почивки без пари или почти - там пак трябваше да се пусне "връзка", за да си в смяна юли-август, а не юни или септември. Всичко беше основано на политиката на връзкарството - не можеш маса да си купиш или мебели за хола без връзки. Или да се докопаш до някоя "западна стока" по магазините. Продавачките тогава бяха много ухажвани, за да бутнат нещо под рафта и се държаха адски грубо.

НЯМА ТАКЪВ АНАЛОГ НА ГРУБОСТ КАТО ПРОДАВАЧКА ОТ ЦУМ от онова време!

В първите години след демокрацията бях на едни курсове към Delaware University, които се провеждаха в сградата на СУ най-вече. Много добре си спомням как един от американските преподаватели беше направо същисан от грубостта на ЦУМ-ска продавачка и не можеше направо да проумее такова поведение. Те бяха и едни от първите, които ни казаха, че ние сме данъкоплатците и имаме право да изискваме от управляващите да се съобразяват с нас.

Защото - преди това от кого можеше нещо да изискаш? Бяхме като безправни роби някакви и дори не можеш да кажеш "Купих си жилище", защото жилищата не се купуваха - те се ДАВАХА. Както и колите - чакаш сто години да ти дойде ред за Лада. Ако имаш връзки - може и веднага да ти дойде! Или пък да си купиш цветен телевизор - трябва да се запишеш и да пазиш ред!

Какво ми го хвалите онова шибано, гадно соцвреме не мога да разбера!
Не съм се облажила от привилегиите му, за да викам - Уауууууу, колко хубаво беше!!!!!!

Да, имах си чудесното детство, защото бях малка и се радвах на всичко - и на бозата от 6 ст., на кифла с мармалад, на блъскащите се колички и на много други неща.
Но това не е, защото е бил соц и затова съм била щастлива. Просто - бях малко дете, което се радваше на живота, въпреки соца, а не благодарение на него! :)

Надявам се синът ми, който няма соцспомени и няма как да ги има, след време да оцени детството си като щастливо. Нищо не му е липсвало. Как се е чувствал по време на демокрацията той си знае, не сме разнищвали въпроса, защото не е имало проблеми.

Лично аз много се радвам, че сегашните млади хора имат право на избор - къде да учат, къде да живеят и как да се развиват. Мисля, че свободата на избора е най-важна за всекиго. Оставането в България - пак си е техен избор.

Номерът обаче е да имаш избор!

Такъв обаче по време на соца нямаше и не ми го хвалете, ако обичате!





 




Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Ех, времена..... Щастливи...
09.04.2011 19:20
Роден съм и съм израстнал на 70 м. от площад Славейков. :-))))
цитирай
2. hatanasov - Внучката...
09.04.2011 21:15
стана дъщеря, само и само да ползва привилегиите на "дете" на активен борец. И в момента пак тя диктува модата. А на почивка без да те одобри партпроф актива, не можеш да мръднеш никъде.
цитирай
3. tera - И тогава, както и сега, някои ручат зелника,
09.04.2011 21:19
а други - жабето! :)

Но поне можеш да попътуваш без да ти пречат, стига пари да имаш.

Единственото нещо, за което си спомням с носталгия са хубавите детски филми от онова време. Наистина страхотни! :)

цитирай
4. анонимен - Абе.... детски спомени. Малки деца, малки проблеми
10.04.2011 12:03
tera написа:
а други - жабето! :)

Но поне можеш да попътуваш без да ти пречат, стига пари да имаш.

Единственото нещо, за което си спомням с носталгия са хубавите детски филми от онова време. Наистина страхотни! :)

Филмчетата, е ...... хубав ли беше филма или съветски?:-))))))))))))
цитирай
5. pontis - "Историята на Тера" :)
10.04.2011 13:04
"Ну, погоди" и "Чебурашка". :))
цитирай
6. tera - Говорих за
10.04.2011 14:49
хубавите детски български игрални филми, но май все трябва много да се обяснява :)
цитирай
7. tera - pontis,
10.04.2011 14:52
доизясних се в горния коментар, но пък - защо не? И "Ну, погоди" ми беше любим, Чебурашката не чак толкова. Също и "Семейство Мейзга", чешките игрални детски филми също - "Арабела" например - такива ми ти работи :)))
цитирай
8. анонимен - Подсмърчам жалостиво
10.04.2011 16:38
tera написа:
хубавите детски български игрални филми, но май все трябва много да се обяснява :)

Почти не съм гледал български филми. Не, че и сега ги гледам, ама....
цитирай
9. hatanasov - 3. tera - И тогава, както и сега, някои ручат зелника,
10.04.2011 19:44
Но всичките са или агенти или членове на БКП.
цитирай
10. tera - Не само...
10.04.2011 20:56
Също и техни деца, и внуци.

Но поне и децата на другите имат вече някакви шансове, не само техните. :)

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tera
Категория: Други
Прочетен: 4652634
Постинги: 994
Коментари: 7469
Гласове: 18537
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930