Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2010 18:44 - Общото между Мария Кюри и Ричард Брaнсън
Автор: tera Категория: Други   
Прочетен: 2586 Коментари: 8 Гласове:
8

Последна промяна: 13.02.2010 19:00


 




В случая общото съм аз! Не, майтапя се, но случайно днес в Мола, докато си търсех пътеводител за поредното пътешествие, попаднах на статия за Мария Кюри в едно списание, а после и на няколко книги на Ричард Брансън. Позачетох се – първо за Мария Кюри, чела съм книга за нея написана от дъщеря й Ева, но там ми е убягнал факта, че тя е напуснала Варшава и заминала за Париж, за да избяга от нещастна любов! Била е гувернантка в едно семейство, където господарският син се влюбил в нея, но родителите му били категорично против –„Кааак? Не може да се жени за една гувернантка!”

 Ако не бяха против, сега нямаше да имаме първата жена, носител и то два пъти на Нобелова награда – веднъж със съпруга й Пиер Кюри и веднъж самостоятелно, както и първият учен с Нобелови награди в различни области - физика и химия. Неведоми са пътищата божи, както се казва. Бягайки от тази нещастна любов и влагайки всичките си сили в учението – завършва физика и математика в Сорбоната, тя среща там и човека, който ще стане и неин съратник в науката, както и другар в живота. Пиер Кюри вече е известен учен, когато свързва живота си с Мария. За какво ви разказвам тази история – ами защото си е като онагледяване на известния израз „Когато печелиш не знаеш какво губиш. Както и когато губиш, не знаеш какво печелиш.”

А общото между Мария Кюри и Ричард Брансън е това, че е знаела точно какво иска. Разликата между двамата е, че неговото кредо е забавлението в живота, поне така твърди самият той. Докато Мария Кюри като че ли много забавление не е видяла през живота си, като се започне от мизерно детство, смъртта на сестричката й, болестта на майка й, уволнението на баща й от работа и се стигне до нелепия инцидент при който загива съпругът й, блъснат от конски впряг. Тогава малката й дъщеря е на две годинки. Животът й е изтъкан от много борба и много работа. И слава богу – увенчан със заслужено признание. Тя е и единствената жена, чиито останки се намират в Пантеона в Париж, положени са там през 1995 по указ на Франсоа Митеран.

Да отидем сега към забавното при Ричард Брансън. Прелистих книгата му „Как загубих наивността си”. Тоя човек си личи, че живее на много високи обороти, даже и само от стила му на писане! :)  Не си купих книгата поне засега, но определено ме заинтригува. Вече избягвам такива импулсивни покупки – има доста книги, грабнали ми окото, на които после все не им идва ред да бъдат прочетени. Но на този човек – шапка му свалям за това, че умее милиарди да прави докато си кара кефа! На живо познавам един милиардер, но той не е много забавен. На мен винаги ми се е усмихвал дружески, но по принцип обича да спича народа с опулен поглед и да му козируват. Та и от милиардер до милиардер си има явно разлика! :)

Ето ви малък откъс от една негова книга "Майната му! Да го направим!, ако не сте го чели досега:

“Винаги съм бил късметлия. Днес Върджин се радва на огромно количество средства. Подхвърлят ми, че трябвало да намаля темпото. Бих могъл да се пенсионирам. Питам ги:

- С какво да се занимавам?
- Рисувай с водни бои. Играй голф. Забавлявай се – отвръщат те.

Аз вече се забавлявам. Работата ми е забавна. Забавлението е същността на начина, по който правя бизнес. То е ключово от самото начало. Не виждам причина да го променям.

Не всеки разполага с парите или с късмета, за да започне бизнес, или пък не се появяват подходящи възможности. Понякога се радваш просто да имаш работа – каквато и да е. Хващаш се във фабриката, в магазина или в колцентъра. Може и да мразиш работата си, но се опитваш да гледаш положително на нещата.

Да, но забавно ли е това? Бих запитал нужно ли е човек да изпада в рутина? Наистина ли тази омразна работа е единствената възможност?

Независимо кой си, винаги имаш други възможности. Огледай се. Виж с какво друго можеш да се заемеш.

Ако все пак се налага да работиш за някого нещо, което не харесваш, както се случва на всеки даден момент, не мрънкай. Бъди позитивен и просто се справи. Работи усърдно и си печели заплатата. Радвай се на хората, с които те свързва работата ти.

Ако все пак не си щастлив, превърни в твоя цел да отделиш личния си живот от професионалния. Забавлявай се в свободното си време. Ще се чувстваш по-щастлив и ще се радваш повече на живота и на работата си.”


И накратко, това е общото между двамата, знаят какво искат и как да го постигнат. Страхотни хора, способни да зареждат останалите около тях с примера си, волята и енергията. А не да мрънкотят, както повечето хора обичат да правят и все някой да им е крив.

Ако малко сте се позамислили за това, значи е имало смисъл да пиша този постинг, а вие да го прочетете! :)))




Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - Поздрави!
13.02.2010 19:27
Благодаря, че сподели мислите си! Според мен - струвало си е.
Весели празници!

Да си простим!
И да започнем отначало,
пречистени,
с олекнали сърца!

И нека грее
пак в душите бялото,
а върху него
да рисува любовта!
цитирай
2. tera - Здравей, mamas :)
13.02.2010 19:31
Споделих ги, защото ми беше много приятно да чета за и от тези хора. А и като цяло в книжарницата на Мола ми е много хубаво, пък и иначе си го харесвам - той ми е като квартален Мол. :)
Весели да са не само празниците, а и делниците! :)))
цитирай
3. cerise - Чела съм
13.02.2010 23:46
"Майната му! Да го направим!" на Ричард БРансън - страхотна книга наистина! И стила, и съдържанието - всичко .... е супер ....:) Сякаш зарежда с енергия ...:)
цитирай
4. tera - Tочно това
14.02.2010 09:07
исках да кажа с този постинг! :)))
цитирай
5. benra - винаги
15.02.2010 10:03
си струва да погледнеш на себе си, на живота си, на живота изобщо с очите на позитивиста. Всъщност винаги съм смятала,че позитивното мислене е добра основа за развитие.
Както винаги-размисляш!
цитирай
6. tera - benra,
15.02.2010 10:13
знаеш ли, не ми се искаше декларативно да пиша - ей това е общото, звучи някак менторски. Мислех да го оставя без отговор, а всеки сам да си търси общото ако иска и да го намери, ако има очи да го види...
Но пък не исках после да отговарям на разни заядливи коментари, защото и това ми се е случвало.
Обаче тук не е въпрос само за позитивното мислене, това е някакъв нюанс в случая, а по-скоро за желанието и силата да отстояваш точно това, което искаш.
Тези хора са като двигателите или пък като влаковете, които теглят вагоните.
И даже си има една по-точна думичка - имат "визия" и виждат мноооого надалеч!
Свалям им шапка! :)

Апропо - по-скоро би следвало да буди размисъл как онзи постинг за промените е събрал над 800 четения, където нищо особено не съм казала или пък двете снимки са ги видели над 400 души.
А тук понеже нещо се опитвам да размишлявам - само 25 души са се престрашили да го прочетат.
Ерго - много файда от разсъждения няма, още римляните са си го казали "Хляб и зрелища!" ...
:)))
цитирай
7. rakurs - диаметрално противополжни хора
18.02.2010 14:20
За М.Кюри труд за всички,а Брансън труд за себе си.Брансън дели разходите с приятелите,а приходите прибира за себе си.Правейки контрабанда във Франция ако го бяха затворили с тази фирма щеше да просперира.Еднаквото е, че и двамата се трудят упорито, въпреки всичко.
цитирай
8. tera - По-скоро,
18.02.2010 14:42
че знаят какво искат и как да го постигнат.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tera
Категория: Други
Прочетен: 4647846
Постинги: 994
Коментари: 7469
Гласове: 18536
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031