Това е името на един стар култов филм с Малкълм МакДауъл. Толкова е стар, че съм го гледала във филмотечното кино „Одеон”, защото преди това бях чела за него някакви хвалебствия.

Едно лошо, ама наистина лошо момче, претърпява операция, за да му намалят агресията. В резултат на това става кротък като агънце и много добричък. Но обществото такива също много не ги обича, а само ги използва. Горкичкият като го усетиха колко е беззащитен, започнаха да го тормозят по всякакъв начин.

Даже като зрител ме беше яд и ми идеше са му извикам: „Айде бе, стегни се и им дай да се разберат!”

Сетих се за този филм покрай един постинг на katan, където коментирах и едни случки, които ми се случиха вчера. После си продължихме разговора при мене в последния постинг и се измайтапих, че е трябвало и тя да му покаже среден пръст на онзи отворко. Знам, че никога не би го направила, защото е дама. Понеже аз не съм „дама” и хич не ми пука, със сигурност щях поне да го напсувам едно хубаво, ако не успея с показването на пръсти.

Не знам как ви звучи, но има ситуации и хора, които от добро не разбират. Затова следва да бъдат наказани за грубостта и обидата по същия начин. Не е в сътветствие с онази постановка „... подай си и другата буза”, за да те нашамарят, но времената са такива. Забелязала съм, че хората се държат много добре, ако не им оставиш възможност да се държат зле. А те това го усещат. Ако предполагат ответна реакция, малко ще се замислят как да се държат.

Мисълта ми е, че ако човек се усеща и държи като жертва, точно такъв ще го приемат. Това вече няма общо с горните постинги, просто си разсъждавам по темата. Човек не би следвало да очаква добро отношение априори в тези изнервени времена, а да го изисква. И ако не го получи да реагира по подобаващ начин. Иначе оправия няма.

Накратко казано: "На зла круша, зъл прът!" :)