Много е важно, ако не сте се замисляли, след тази история го направете, може и да ви е от полза. :)

 

Обажда ми се днес шефката на кадри, във фирмата която работя. Казва ми – “Имам необичайна молба към теб, но ме интересува един човек от предната ти фирма, който кандидатства при нас Да ме насочиш към кого да се обърна.”

 

Казвам й “ОК. Давай, кой е този човек?” Каза му името – “Ами аз много добре го познавам”- отговарям. “Трябват ми референции” – казва тя.

 

Позамислих се и “Хммм, май не мога да ти дам положителни референции” – й казвам.

 

Сетих се за първото ми впечатление от него. Ние бяхме една външно-търговска структура, която по стечение на обстоятелствата беше преместена на друго място и се озовахме в напълно нова среда. Първият ми ден на това ново място ми се обажда въпросният господин, представя ми се като “Директор на еди к’во си” и нещо претендираше, не помня точно какво. Издразни ме тонът му, защото аз там бачках само с най-големите шефове и той, че е директор на нещо-си хич не ми дремеше на шушулката. По-късно същият ден ми се визуализира в офиса, напомни ми кой е и че е нек’ъв си там директор, като ме гледаше сериозно и строго и нещо ми нареждаше назидателно.

 

Обаче… нещата след няколко дни се промениха, отидох на друга позиция, дето ще не ще трябва да се съобразява с мен. И тук настъпи голяма метаморфоза, вече забрави, че е на’м си к’ъв директор и стана много мил и любезен. Обаче, пич, късно си се усетил, вече си ми през левия чепик, знам те колко чиниш и да ми се мазниш, и да не ми се мазниш все тая!

 

Тука да поясня моята позиция спрямо хора, които срещам за пръв път. Напълно съм добронамерена, не искам някой с нещо да ми се доказва, за да се държа добре с него. Точно обратното – държа се добре с всички, докато не се издънят. Чак тогава си променям отношението. Добронамереността е гарантирана до доказване на противното!

 

И другото – забелязала съм, че хората, които са високо в йерархията, ако наистина ги бива, а не са някакви “парашутисти” са също много добронамерени и разбрани хора. Можеш много лесно да се разбереш с тях по даден въпрос, ако им изтъкнеш смислени доводи. Сече им пипето и не им трябват много дълги обяснения.

 

Докато средния “ешалон” създава маса проблеми в мераците си да се прави на много велик. Както и в горния случай.

 

Та така. Обясних на мацката, че от този човек имам все пак по-скоро лични впечатления, като професионалист не мога да го преценявам. Но пък който си е пу*ка по природа и като професионалист ще си е същият. Спомням си, че се беше завихрил в някакви скандали с външна фирма, препоръчана от него, защото му били градски. После шефката на фирмата писа някакви доноси против него, пък той нещо ми се жалваше по този случай, щото вече много му бях симпатична и т.н. Може и по този случай да са го изчушкали от фирмата, но не съм сигурна.

 

Това обаче не съм го казала на кадровичката, защото с клюкавини не се занимавам. Казах си само моето лично впечатление. Тук конкретно става дума за моето мнение за даден човек и не съм длъжна с никого да се съобразявам, говоря каквото мисля и толкова.

 

Понеже това беше в края на работния ден, като се прибирах се позамислих по темата. Значи този човек и идея си е нямал първият път като ми се обади да ми се дръвчи, че в недалечното бъдеще някоя много апетитна позиция може да му зависи точно от моите референции.

 

И затова се сетих за думите на една бивша моя шефка, която и до ден днешен ми е много добра приятелка: “Внимавай как се държиш с хората, защото колелото се върти – един ден може да си отгоре, а друг ден – да си отдолу...”

 

 

 

 

 

И още е казал народът: Каквото си постелиш, на такова ще легнеш.
Поздрави!

и палачинката се обръща... :)))
Поздрави и лек ден! :)

дали не съм се издънила пред теб, мила...чай, ром, перушини хвърчат рано-рано...
:)))))))))))

сичко видех! И за птичките и пчеличките даже! :)))
Ама нали си се знаем! :)

:))))))))

:)))

добронамерен съм винаги,казвам му с какво се е издънил и пак съм добронамерен,но не спестявам и при характеристиката пред другия!По трудно се разбира,но във времето е силно положително за въпросното лице и се запазват добри отношения,макар че се избягват личните контакти!
Само при трудни моменти се появява за съвет и споделяне!
Аз му викам приземяване,но не всички го разбират,особенно ако егото не иска да се приземи!Появява се волът и телето...:)))

ами ти може и да си нов вариант на Христос, слязъл на земята (да ме прощаваш, ама нещо ме съмнява това :))), а пък аз съм си човек с кусури. При мен нещата са така - ако наистина даден човек успее доста да ме издразни, той просто престава да съществува за мене. Това не значи, че няма да го поздравя, може и да си говорим, даже и кафе да пием, ако служебно ми се налагат контакти.
Но просто дето се казва "мандалото хлопна" - за мен не съществува и толкоз.

Тук случаят е друг, не съм имала конфликт, нито толкова ме е издразнил, просто с тази си промяна на отношението в зависимост от интереса, ми показа, че е мижитурка. Това е.

Осъществен е контакт има диалог,заявяваш и твоя характеристика първоначална!След това има развитие и твои действия индиректно влияещи на директорчето!Просто ти обясних,че той ще знае че е мижитурка и мандалото не е щракнало!

На какъв език ти говоря?
При него не е щракало мандалото, щото не се е и вдигало :))) Той никога няма да разбере, че е мижитурка с мижитурския си мозък. :)

Първият абзац беше за хора, с които сме били приятели и нещо са ме рзочаровали. За тях пада мандалото и повече не са ми интересни.

Затова казвам, че е друг случаят. Така че - глей много-много да не ме дразниш! :)))

бе мноо си заядлив днес.
Какво трябваше да му кажа: "Абе ти що си такъв мухльо и сега ми се слагаш, докато преди ми се правеше на важен?"
Приказваш си и ти, колкото да не зАспиш! :)))

И за това приземяването не винаги е приятно и някой почват да търсят телето...:)))
а аз и без това почти не спя!:)))

престани да се самоцитираш, че започвам да те подозирам в нарцисизъм! :)

Вие там по мъжки по-другояче ги говорите нещата. Особено, ако седнете на маса. Сигурно тогава ги казваш! :)))

мдаа..така се получава, когато някои хора не гледат на теб като човек, а като колелце в машината. Тези хора нямат уважение към личността, а към позицията, която заемаш в йерархията. Такива са склонни да уважават само своите шефове, а останалите са просто "работна ръка". Типичните мишки в системата...и аз съм понякога в конфликт с подобни мишоци...но това си е част от живота...:)
Поздрави:)

но и винаги си го казвам,без да се подозирам в нарцисизъм!...измите не ми се нравят!:)))

интересно е наистина как се завърта колелото понякога.
Затова и цитирам мойта бивша шефка, която е много умна жена! :)

сигурно правиш разлика, ти си мъж с вкус! :)))

но това не ми пречи да ти го рекна!:)))))))))))