Слагам го в кавички, не защото е лошо заведението. По-късно ще разберете защо.

 

Уговорихме се с една приятелка да се срещнем там, защото не сме се виждали от доста време, а имаме доста неща да си разказваме. Най-вече кой къде е пътешествал, с клюки рядко се занимаваме.

 

Затова ни трябва спокойно местенце, където да си бъбрим, да си показваме снимки от апаратите и пр. Понеже аз съм противник на домашните гостита, тъй любими на българите, предпочитам да се срещам с приятелите ми по заведения. Подбираме си готини местенца, дето да не ни смъкнат кожата и да ни е гот.

 

Била съм там и преди, но с друга компания. Моята приятелка също, затова постигнахме консенсус. Заведението е в центъра на София, удобно и за двете. Отивам там и ме емват две момчета още от вратата – "Моля, заповядайте. А къде ще обичате? Да ви покажем зимната градина?” Айде нема нужда, знам я. И знам къде точно „ще обичам”.

Настанявам се и ме отрупват с 3 менюта всякакъв чешит. Добрееееее, поръчвам аперитив, колкото да ми се махнат от главата.

 

Пристига аперитивът и след малко и моята држка. Пак се почва офанзивата много яко. Първият, после вторият... Хеле, успя в суматохата накрая нещо да избере. После се започва принасянето и насипването.

 

Не мога да им отрека любезността, но те постоянно ни пърхаха около масата като пеперудаци (не знам как е мъжки род на пеперуди :). То не беше наливане на чаши, после доливане на чаши, после сервиране, а по-после отсервирване, смяна на пепелници и т.н. Имах чувството, че сме четирима на масата и не можем и дума да си кажем на спокойствие. Със сигурност бяха в час за целия ни конверсейшън като се има предвид честотата на появяванията. Пък не бяхме само ние там. Вярно, не беше фрашкано, но не им бяхме единствената занимавка.

 

Дргият момент – откакто не съм била там, кризата е успяла добре да им вдигне ценичките. Или пък мениджмънтът е друг, не знам. Но в интерес на истината храната беше много вкусна, признавам им го.

 

След като на пресекулки успяхме да си кажем по няколко лафа, докато не ни се мотаеха наоколо, си тръгнахме съпроводени от мили благопожелания.

Обаче .... момчета, много сте симпатични, ама този терор на внимание май ни дойде в повечко. :) Хората отиват на заведения да се видят, да си поприказват и да ви направят оборот. Ама като не могат да направят първите две, за чий хикс да правят третото?

Не за да си кажат нещо (щото няма какво) отива "хай лайфа" в престижните заведения. Там се ходи, за да си покажат новите тоалети и новите лица. Така де, защо иначе ще плащат в ботиците, козметичните салони и при пластичните хирурзи баснословните суми.... ами замисли се по-дълбоко и им влез в положението, пък и ти.

въпреки че са го кръстили "ресторант за бизнес срещи"... тц, тц...
Ама наистина постоянно жужаха наоколо неуморно, чак байгън да ти стане. То бива любезност, бива ама ... Както обикновено престараването води до обратен резултат.
Много убаво, не е на убаво! :)))