Което мен ме затруднява коя да коментирам. :)

За битовите теми.
Аз мисля, че не е от беднотията на българина. Той (ние, де) си е домошарче принципно и дома, семейството и проблемите около тях най-го вълнуват. Другото е някакъв пълнеж за когато, ама съвсем другите теми са изядени до кокал. Ма и тогава съм забелязал, че ако се говори за някакво изкуство или нещо повече от съседските теми, то пак се гледа от много кофти призма - призмата на жълтините.

Единствено, смея да заява, че в средата на студентите разговорите, дето не са за партита и личностни впечатления от пиянски изпълнения са доста - около 10-20%. :)

В блога верно, че само тия работи дето са мега баналности се харесват, но пък това е безплатен портал. Тука лесният достъп сваля качеството, но пък повишава читаемостта.

Разни блог-портали дето се цака имат много добри писачи, ама защото никой не би плащал за да има собствена страница, хубаво направена, с екстрички, пък да пише тотални тъпизми и баналности от ежедневието, да слага снимки от гугъл, клипчето от youtube и разни ужасни губещи времето и понякога и нервите неща...

По-възрастните хора по-често гледат назад. Защото най-хубавите им години са в миналото. Лошото е, че така си съсипват и малкото удоволствие, което могат да изпитат от настоящето. Защото им минава пред очите, а те в този момент не гледат него, а някъде в прашнните си спомени... Дано и аз не стана такъв... след време...

Сред студентите - разговорите са сигурно най-вече за това кой колко мацки е "ощастливил" - да не използвам друга дума.
Дали си мислиш, че и по-нататък все затова ще си говорите? :)
Понеже не се и съмнявам, че ти никога няма да станеш "по-възрастен", а ще си останеш завинаги млад! :)
Шегувам се, не се засягай!
Но пък срещнах един мой състудент, който с носталгия започна пак същите теми - колко мацки му се сваляли, е не било както преди, но все пак...
По-жалка картинка не съм виждала, хората все пак трябва да порастват, инфантилизмът не ги прави вечно млади.
Има време да го разбереш, още ти е рано :)

всъщност ти си потвърдил една от тезите без да се усетиш :)
Дори и "за партита и личностни впечатления от пиянски изпълнения" - това пак си е в миналото, дори и да е "близкото минало", както се казва по кръстословиците.
Както и темата "колко мацки свалих на морето" - пак е отам. Пак си гледаш в спомените, макар и не толкова "прашни". :))

Въпреки подробния ти обзор си изпуснал най-важната ми теза. За това, че оценяваме нещата в последствие - нещо като "Бил съм бил щастлив!", ако разбираш какво имам предвид :)

За да видиш нещо цялостно, трябва да се отдалечиш на известно разстояние. За нещата, които ни се случват, това разстояние е времето. Така че обръщането назад е полезно, стига да не забравим пак да погледнем напред :)

да, нормално е :)
Но не е ли жалко да оценяваме нещата, когато са вече отминали?
Това ми е основната идея. Бил си някъде в хубава компания, изкарали сте си добре, някои неща са те дразнили и се ядосваш за момента. После се сещаш да си кажеш "Ей, колко беше хубаво!"
И т.н. :)

чета постинга ти и се сещам за една стара песен...Д.Л. Хукър.....не гледай назад....не живей в миналото
и си мисля, че е чудесно понякога да се върнеш назад в миналото, но..най-вече,за да анализираш ситуация и да си извлечеш необходимите поуки, и после...отново да впериш поглед напред...

един вид....както, когато усетиш непреодолима нужда да отвориш вече четена книга, търсейки неистово определен параграф, описание или просто дума...защото имаш нужда точно от тази дума, за да направиш новото изречение, което чака да бъде написано..изречено...изживяно...

стана ли объркано?:)

просто разсъждавах на глас :)
Защото я ми кажи - ти за какво си говориш с твоите познати? Сигурно за неща, които са ти се случвали - това пак си е минало.
За какво пишат тук хората - пак за същото, а не за "бъдещите си творчески планове"“ :)
Това имах предвид, миналото щем не щем си е в нас самите. То не е нещо към което да си извръщаш главата, просто ти си го носиш в главата, няма начин.
Не говоря за това човек да подсмърча за нещо, което е било или да живее със спомени.
Лично аз водя доста динамичен живот и нямам време да "потъвам" в спомени, но човек прави неволно постоянно разни асоциации с неща, които са му се случвали.

Обаче не мисля, че хората си вадят някакви поуки от грешките, най-често ги повтарят, защото им е заложено в природата, пък и ситуациите много рядко са аналогични.
Дори и тук има хора, които каканижат едни и същи неща. Другите даже се мъчат да им помагат, докато не осъзнаят, че целта е привличане на вниманието. Стигнах до извода, че при такива хора положението ще си е такова во веки веков, защото те не се променят. Имена не ми се цитират и без това бяха опищели целия блог по едно време :)

Не е объркано, всичко е свързано, въпрос на гледна точка. Интересно ми беше да си побъбрим, такъв разговор трудно би се провел на живо, това са предимствата на виртуала :)
Лека нощ! :)))

вярно е, че на живо...разговорите наистина придобиват специфичният привкус на битовизма и интересните теми остават на заден план....

просто във виртуала хората се отпускат и говорят повече.....

не винаги придобиват такъв привкус, но в разговор не можеш всичко това да изприказваш, без някой да те прекъсне. :)
Лек ден!

Единствено, смея да заявя, че в средата на студентите разговорите, дето НЕ СА за партита и личностни впечатления от пиянски изпълнения са доста - около 10-20%. :)

1. Аз я потвърдих тезата ти, като на 100% го осъзнавам. Разговорите, които НЕ СА за минали неща и за дребнотемии са 10-20% от всички разговори. Тоест 10-20% са тези, които са за изкуство, политика, музика...

2. Да ти кажа те студентите (аз съм на път да се отпиша, че ми е скучно) не говорят много за минали събития, партита - просто няма време. Ти като скачаш от купон на купон или, ако си по-съсевстен, от купон на лекции, семинари, пак на купон, нямаш нито време, нито желание да обсъждаш кво е станало миналия път. Може би един много кратък обзор върху най-хубавите моменти и точка. Повече се говори кво ше се прави утре, коктейли (за по-изисканите), партита на открито, екскурзии, концерти, планове за бъдещето, стажове...

3. Хората обичаме да си измисляме щастие.

Когато нещо не върви както трябва, когато направим гаф, сбъркаме някъде, след време, когато го оценяваме почти никога не му слагаме отрицателен знак. Определяме го като положителен житейски опит, или дори като нещо, което е трябвало да се случи, необходимост. Дори в някои случаи казваме колко ни е било приятно, или колко сме щастливи, че това ни се е случило точно на нас.

Точно тези измислени "щастия" са най-обсъжданите теми от миналото. Ние имаме нужда да ги "изживеем" отново, както трябва. Правим си рекапитулации за да стане както сме искали. Истински щастливите моменти рядко се обсъждат, рядко влизат в разговорите ни. Те са там, където трябва да бъдат - в миналото. Те са напълно достатъчни сами по себе си. Запълнили са живота ни когато и както е трябвало. Едно семпло напомняне от време на време ни връща там, да. По същия начин, както технологията на измисленото щастие, но в много по-малък мащаб и не толкова задълбочено... За щастието не се говори, то се изживява. :)))

Интересни са ми разсъжденията ти.
За щастието не се говори, но трябва да се осъзнае :)
Имаше и един такъв лаф "Който казва, че не му пука, точно на него му пука! Защото този, на когото не му пука, просто не говори за това!"
Та и с щастието е горе долу така :)
Да си чул някой да казва "Ах, колко съм щастлив!" Най-малкото защото не иска да предизвиква съдбата. Но затова пък "страдалци" колкото щеш!

Знам за какво говорят студентите, даже на два пъти съм била студентка Последно бях 2001-2002, така че спомените ми не са от миналия век. :)

Иначе е обичайно човек като направи гаф да го сложи в графата "жизнен опит" и после при сгоден случай пак да направи същия гаф. :)

Интересен чешит си, какво учиш дето ти е толкова доскучало? Ами намери си нещо по вкуса.
Едно познато момче влезе да следва в Икономическия и на него нещо му доскучало. Отписал се и записал в Нов български специалност Фотография. Сега редовно го срещам по изложби, концерти, светски партита да снима. Сигурно му прави кеф! Както виждаш винаги има изход, когато човек знае какво иска. :)

не ми харесва формАта. не обичам дисциплината (което е лошо), да спазвам срокове и подобни.

сега ходя редовно до университетската книжарница, взимам си книги и си ги чета както и когато ми е кеф. дОйде ми идея от книгите и пиша тука или пускам клип във vbox7 (това е по-рядко, ама трябва да го подновя)

иначе вярно, нямам предвид всичките студенти, но поне тези, дето са около мен. и май трябваше да кажа само първите месеци на първата година. нали, тогава всичко им е интересно и темите са по-разнообразни... зависи си...

Синът ми също учи социология, но е по-малък от теб. Не е казал, че му е скука. Сам си го избра, аз съм инженер и после икономика завърших. На мен дисциплините дъра-бъра не са ми много на сърце, предпочитам точните науки. Въпрос на вкус :)

Четох ти постинга за Зебрата, много си експанзивен. Но това си е готино, не си някакъв задрямал :)

Не съм те виждала преди да ми се мяркаш по блога, а и си се нацелил в този не особено посещаван постинг. :)
Какви клипове пускаш - дай линк да видя и да пооплакна око :)))

и ще я предам по смисъл:
Малките души се занимават с проблемите на хората,
по-големите обсъждат събитията, а
най-големите души обсъждат идеи.
Харесва ми твоята широка душа, tera: побира всичко.
А за миналото говори, ако ще благодариш и благославяш. Ако ще се олакваш, я по-добре легни да поспиш. Помага повече.

благодаря!:)
Не затова, че ме четкаш, а затова че ме разбираш. Никак не е малко, дори и само ти да си, пък се надявам че има поне още няколко души тука.
Но поняго имам навика и с различни щуротии да се занимавам, нищо човешко не ми е чуждо - та да не вземеш да се разочароваш от широката ми душа! :)
Шегувам се! :))
Весел уикенд! Тук е много студено, как е в Холандия? :)

но разбирам всички, защото имам емпатични способности. Доказаха го научно с психологичен тест и от тогава станах по-ниска и от тревата, разбрала, че каквото чувствам не е плод на фантазията ми, а е истина: всички имат чисти души и жадуват любов и разбиране. Само на повърхността някои изглеждат омърсени и безчувствени. Можеш всеки да достигнеш. Зависи коя струна ще докоснеш и КАК.
Тук е 13°С, не духа и има от време на време слънчице. Покарах малко колело и се порадвах на красивите листа. Кравите си пасат кротко на полето, хората си пият следобедното кафе в семейството. Тук в неделя е много тихо.

пошегувах се за четкането, не бъди толкова сериозна :)
Боже, чак се размечтах за гледка на кротко пасящи крави и пасторално спокойствие...
Знам как е в неделя в Германия, сигурно и в Холандия е подобно. Толкоз подредено, та чак скучно понякога.

Интересен тест. Това за чистите души се надявам да е вярно, но ... Писала съм за това, че зависи коя струна ще докоснеш и от коя страна ще ти се покажат. Едва ли си го чела, ще намеря линк след малко.

Ето линка:
http://tera.blog.bg/izkustvo/2007/03/17/closed-open-sht.52512

Малко съм се поразпалила там, но тогава бях нова в блога и всичко ми беше интересно. :))