Това е името на една фондация, за която бях чувала и репортаж съм гледала по ТВ. Но не бях виждала на живо за какво става дума. Ето че видях, слизайки в подлеза на метрото. Видях в гръб едно момиче, което се спираше на всяко стъпало. Като наближих зърнах до нея кучето-водач, а момичето опипваше с бастунче всяко стъпало преди да слезе. Един човек се притича, подаде ръка да й помогне, но тя му отказа, разчитайки на себе си и на кучето.

 

Слезе по стълбите, кучето зави по посока входа на метрото. Явно добре обучено, породата не я познах, не беше овчарка, но черно голямо куче. Доколкото знам преминават специално продължително обучение, за да могат да заместват очите на незрящите хора и „струват” цяло състояние. Момичето беше младо, хубаво,спортно облечено и кучето му даваше възможност да е независима и да се справя сама без придружител. Осигуряваше й „една степен на свобода”, от която е била лишена.

 

Това ме накара да се сетя за друго – когато бях малка, майка ми работеше в Народната библиотека в Медицинската читалня. В известен смисъл там съм „отраснала” мотаейки се из библиотеката и надничайки в хранилището, което ще рече едни дъъъъълги стелажи пълни с книги и периодика специализирана медицинска литература. Разглеждах разни списания и направо ми настръхваше косата, такива аномалии съм виждала, та чак се чудех как съм се родила нормална. Ама детско любопитство, какво да го правиш. Това, което най-много ме потресе беше едно око, което заемаше едва ли не половината глава на човека. Ужасяващо беше, тръпки да те побият.

 

За какво ги разправям тези работи. Покрай момичето и покрай този ми спомен се замислих как не оценяваме това, което природата ни е дала. Малко ли е, че си се родил здрав, прав и нормален? И не само това ами цял живот гледаме как да си скапем организма. Виждам наоколо доста затлъстели хора, обездвижени, млади момичета и момчета с огромни размери. При някои може да има и хормонални проблеми, но при други нещата са по-скоро до мързел и нездравословна храна. Както и хора, за които думата „физкултура” е далечен ученически спомен.

 

Писах един пост за фитнеса преди време, но тук става дума и за друго – човек оценява това, което има, само ако в един момент е лишен от него. Иначе смята, че му се полага по Закон Божи. Примерно, ако е в добра физическа кондиция, ще си намери други проблеми за които да се тръшка. Ако не дай си боже го сполети нещо лошо – тогава се чуква по кратуната и разбира кои неща са действително важни. Оная сила отгоре му намества приоритетите в главата, защото много се е разцентровала.

 

Накратко -  оценете това, което имате, не се кахърете за дреболии (а всички неща са дреболии според един голям мислител :)  и весело лято! :)))

наистина някак си приемаме това, което имаме за неизменна даденост и забравяме да се радваме на наглед малките неща, на нещата, които притежаваме.
Трябва наистина да оценим наистина важните неща.

момичето и не само то е било лишено от нещо, което повечето го имаме и не го ценим.
Ядосваме се за глупости и преливаме от пусто в празно.
Затова като ходя в планината се зареждам и разбирам колко са маловажни ежедневните глупости и колко е велика природата! :)

Като си помисля как понякога вдигаме врява до бога за някое дребно неудобство...
Поздравления за този постинг!

като ти спре топлата вода и все едно светът е свършил! :)
Но ние планинарите не се плашим от такива работи, важното е настроение да има! :)))

"Оная сила отгоре му намества приоритетите в главата, защото много се е разцентровала." И да не мислиш, че си оригинална? Гениална си! Всяка болест идва, за да ни учи. Но кой благодари и се замисля. Всички се оплакваме, жертви се чувстваме и става още по-зле. Умираме си като въшки нищо не разбрали. Е, не всички. Част от "въшките" като се замислят и решат да "погледнат" навътре и нагоре може и да се просветлят.
Хубав постинг, мила. Идвам и аз в планината с теб. Природата е голям учител и лечител. Обичам да я съзерцавам.
Поздрав, Руми

не ме стряскай така! :)
Като прочетох "И да не мислиш, че си оригинална?" се сепнах, викам си - сега пък какво сгазих лука? А то съм била гениална! Това ще го разпечатам и ще го раздавам вместо визитки! :)))
Шегувам се, да не се засегнеш. Но слава богу не се взимам толкова насериозно, както може да си мисли някой.
Планината е вълшебство, магия, промивач на мозъци, задръстени от битовизми, хармония... Имам снимки от Родопите, като ги намеря ще ги кача, много са интересни.
Поздрави и на теб и чудесен ден! :)))

че си залепих огромен фототапет в спалнята на цялата стена точно срещу леглото ми. Лягам, ставам, в планината съм (снимка на швейцарски изглед със снежна планина и езеро на преден план). Гледам го и немея пред величието и красотата. Вече две години го имам, но още не съм свикнала и продължавам да се наслаждавам (като си нямаме тук планини.... така е, а като си идвах в България оставах в Плевен, където живееха родителите ми. Продължавам да мечтая някой ден да направя екскурзионно пътуване нагоре в планината.)

Тогава ще ти направя фоторазходката в Родопите. Ходила съм на екскурзионно в Рила на Седемте рилски езера и други хижи наоколо. Въпреки мизерията по хижите имам прекрасни спомени. Но който търси лукс не обикаля по планините, ние търсим друго там и го намираме всеки път! :)))

Напълно съм съгласна с теб... често не оценяваме това, което имаме...чак след като го изгубим, става ясно колко е било важно. а за планините - ей, не ми казвайте, че нямаме прекрасни гледки, върхове и сини езера, отидете в Пирин - има всичко, че и повече:)))

ти ме изуми - къде сме казали че "че нямаме прекрасни гледки, върхове и сини езера, отидете в Пирин - има всичко, че и повече"????

Била съм и в Пирин на Папаз Чеир и катерихме двата върха наблизо - единият е Свещник, на другия му забравих името. Много беше хубаво, а агнешкото на пещ - превъзходно! :)

Напълно съм съгласна с теб за физическото натоварване.
И аз съм много "подвижна", не само по улици и спортни площадки, а и на някои други места...
:))))))))))

отпуска ли зачезваш? :)
Аз май август ще ходя, мога и сега да взема някой и друг ден, но с триста зора, защото съм мннного ценна :)
Ако ще изчезваш възползвай се от новата опция за отложено публикуване. Зареди бара преди да изчезнеш! :)))
Весело и на теб! :)