Прочетен: 2662 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 20.05.2009 23:27
Четох преди време една много интересна книга за езика на тялото. Но някак чисто информативно я възприех. В ежедневието много-много не разчитам сигналите подавани невербално. Ако нещо не ми се каже направо и с думи прости, изобщо не обръщам внимание. Не разбирам от намеци и не се чудя кой какво иска с нещо да ми каже. Или ми го казва, или не ми го казва. Хич не съм по досещанията.
Една позната, която учи холандски ми разказа, че учили в един урок за между-културните различия. Чужденците, които живеели в Холандия били притеснени от това, че холандците били директни и същевременно резервирани. Казах й „Явно на мен там ми е мястото, чудесно ще се впиша в Холандия!” Само дето холандския ми звучи като развален немски и не съм сигурна, че мога да си пречупя езика да го проговоря.
По същия начин може обаче да се разглеждат и сигналите подавани тука в блога. Поне аз честно си казвам, че не пиша за себе си, а за другите, ако изобщо ми се пише. Понеже някои твърдят, че за себе си го правят. Дрън-дрън. Както пише на Руски паметник „Не нам…”. Изхождайки от тази постановка на нещата, може да разглеждаме всеки постинг като своеобразен зов за внимание. Има хора, които се нуждаят от страшно много внимание, за да преживяват, както се казва - „feed on attention”. Същевременно постоянно им се иска да са на гребена на вълната, а и на други им се иска и затова се водят периодически големи битки. Направо Пунически войни! Това е според мен основната причина – кой колко внимание може да докопа. Освен това има и значение от колко време хората са тук. Отначало е доста по-интересна и забавна играта. Поне за мен беше така. После виждаш, че нещата се повтарят, типажите хора също. Едни си отиват, други идват, нормално е. Така се получава при течащата вода. Ако няма такова течение, заприличва на блато.
Всъщност това, което се опитвам да кажа с този пост (освен вниманието, което съгласно горната постановка се старая да привлека :)) е следното: всичко, което се случва тук е благодарение на тази жажда за внимание. Затова не е необходимо да се украсява или да се прикрива зад някакви каузи. Но пък въпиющата нужда постоянно да привлича внимание, може да изиграе на някого лоша шега. Както е ставало досега много пъти тук. На хората им писва някой постоянно да им се вре в очите. В един момент го отсвирват и си търсят нов любимец и друго шоу. Така че колеги, не се хабете излишно. Давайте малко по-кротко, вярно тогава може и да не хвърчат фойерверки тука, но пък за сметка на това няма да се дразните прекалено. Или пък може би точно това е идеята, знам ли ... :))
Вторият ти абзац изцяло потвърждава написаното -това споделяне е точно желание да им се обърне внимание. Даже някои преиграват и е очевидно.
Исках да кажа да не се престарават толкова, като натягаш прекалено струните, най-вероятно е да ги скъсаш! :)
"Ако нещо не ми се каже направо и с думи прости, изобщо не обръщам внимание. Не разбирам от намеци и не се чудя кой какво иска с нещо да ми каже. Или ми го казва, или не ми го казва. Хич не съм по досещанията."
;-))) Поздрави !
Но при някои хора се превръща в самоцел и мания, което си е един вид болестно състояние, за това говоря.
Както обикновено истината е някъде по средата :))
Примери за онагледяване ли искаш?
Не ме предизвиквай! Ще намеря някое завоалирано любовно обяснение, за да покажа как не трябва да се правят нещата! :))))
А примери за това, което казваш - бол!
:)))))))))))))
Пускаш постинги от дъжд на вятър, ако обичаш щеше да бичиш всеки ден по пост и да питаш - а вие как мислите? И да клепаш закачливо с клепки :)))
2. ИМПЕРИЯТА
3. КУСКО
4. МАЧУ ПИКЧУ
5. ТИТИКАКА
6. ЛА ПАС
7. ИГУАСУ
8. БУЕНОС АЙРЕС
9. РИО ДЕ ЖАНЕЙРО
10. И ПАК РИО
11. Пътеводител
12. Гласуването
13. Мания или "инвентаризация"
14. SUNCUS ETRUSCUS
15. ТОП 22
16. ПОРНО С ПАНДИ
17. Прекрасен творец
18. Приказка
19. Едни велики думи...
20. ВЕЧЕ СЪМ И ТУК
21. AKO VI ZALIPSVAM ... :)))