преди две години ми се случи една весело-тъжна история, за която случайно се сетих, като си честитяхме преди малко. Тогава срещнах в асансьора ректора на Духовната семинария, който ми е съсед. Даже се нарича Отец-ректор, доколкото ми е известно. Навън беше кучи студ и аз се прибирах премръзнала. Явно и мозъкът ми е бил замръзнал, защото като го видях и го поздравих с празника. "Христос Воскресе" - казвам му усмихната. Той ме изгледа учудено и аз се усетих веднага, че нещо не е наред. Точно пред него ли трябваше така да сгафя ?!? Извиних се с премръзналия си от студ мозък. Обаче той като божи човек, а и твърде широкоскроен ми каза успокоително: "Да, така може да се поздравява и през цялата година, но все пак днес е друг празник. Нали знаете кой?"
"Знам, разбира се" - успокоих го аз, да не мисли, че съвсем съм потънала в религиозно невежество.

По-интересното обаче е, че аз исках да го срещна, даже си говорихме за него вкъщи. Едно момиче, на 21 години, роднина на съпруга ми точно тогава лежеше в Окръжна болница със страшна диагноза. Буквално се бореха за живота й. Не бях я виждала до тогава, но познавах родителите й. Говорихме си да го помолим да прочете молитва за нея. И ето - Господ го изпрати в асансьора заедно с мен. Да си призная не съм дълбоко религиозна, вярваща съм по мой си начин. 

След гафа с поздрава все пак му разказах историята с момичето и го помолих да прочете молитва. Той се съгласи на драго сърце, както се казва. Може би трябва да добавя, че още като чух за тежкото й положение, имах някакво позитивно усещане, че всичко ще се оправи. Някак дълбоко в себе си го почувствах. Но пък защо да не призова още добри сили на нейна страна, затова го помолих.

За щастие момичето се оправи, не казвам оздравя, защото и до ден днешен спазва специална диета, но е добре. После се запознахме и се обикнахме, много слънчево момиче с прекрасна усмивка. Даже и аз сега се усмихвам като се сещам за нея. Не зная кое най-много и е помогнало, но като се съберат всички частички на обич, доброта и внимание, които е получила, сигурно го е усетила по някакъв начин. 
Както чух наскоро дори водата попива емоциите на хората наоколо, какво остава за самите хора.

Весели празници на всички! :)))