Преди близо година писах пост за танците. Но тогава историята нещо не ми хареса – намирисваше на”садо-мазо” – в преносния смисъл естествено. И набързо приключих с танцувалната дейност. Не ми е работа да се мешам с хора, които го овладяват това изкуство от близо три години. Това не е като плуването - да те е метнат сред морето и да ти кажат – “Плувай!” И ти ей така от само себе си, разчитайки на инстинктите си, да се научиш. Тука няма такъв филм. Танците се овладяват “Step by step”. В случая – и буквално, и преносно. Както и много други неща, но за това ще стане дума по-късно.   Затова, когато след йогата миналата седмица, дочух че след нас ще има народни танци - викам: “Да, бе да! Аз на тези съм им сърбала попарата. Много сложно и твърде хореографски го раздават”. Не било така този път – това била група начинаещи и щяло да им бъде първото занятие. Тогава – ОК, не пречи и аз да се включа в суматохата. Понеже и доста желаещи се бяха събрали.   Отпочнахме, както се казва и установих, че онова занятие лани не е отишло напразно. Без да се фукам – много бях добра, само скромността ми пречи да кажа – най-добрата, но поне една от най-добрите със сигурност! :) За днес имах известни колебания дали пак да ида – нещо ми се приспа след релаксацията при йогата. Запознатите сигурно знаят, че по този начин приключва всяка йога-тренировка. Размазваш се “като парцал” и даже не ти се ще да станеш, камо ли танци да играеш. Но… noblesse oblige :)  Като си се хванал на хорото – играй до край! Още повече, че този път си попаднах в средатa.   И почваме пак – припомняме си танците от предния път. Бяхме ги позабравили в интерес на истината, но бързо влязохме в крачка. Но момчето-хореографче, още миналият път казах, че е от “Филип Кутев” не се задоволява с дребните ни постижения. И затова – айде още 3-4 нови танца. Първо малко сухи тренировки, за да понаучим стъпките. “Раз, и…, два , и…. първо две бавни, после две бързи, после назад… , после кръстосвате, после …” Абе край няма … Пита “На някой да не му е ясно?” и една колежка, която беше много активна с неяснотата още миналия път казва “Ами нека сега някой друг се обади. Омръзна ми все да съм аз!”. Изхихикахме не дотам любезно и си продължихме със заниманията. Кой каквото разбрал, после ще си проличи като се хванем за ръчички.   И следва ключовият момент, заради който го пиша този пост. Когато зазвучи музиката, нещата стават съвсем различни – поне за мен. Не мисля вече за “ раз … и …два…и…”. Даже не броя, това само ме обърква. Музиката ме води и краката ми сами си намират стъпките. Не мисля за това, което правя, гледам надясно, защото натам върви хорото, но над главите на хората. И съм там в танца без да мисля логично и да си занимавам мозъка с това, което правя. Просто танцувам и единственото, което усещам е удоволствие. Тялото само си знае работата, мозъкът може и да заспи, ако желае. Или просто да си почине.   Според мен това може да се приложи и при други житейски ситуации. Харесвам Норбеков, без да съм му луда фенка и много ми допада идеята му за интуицията. Според него да разчиташ само на логика в този живот е все едно да вървиш на един крак. Другият крак – това е интуицията. В случая с танците не зная дали интуиция е най-точната дума, защото там все пак се изисква и чувство за ритъм,. Но твърде е възможно, ако човек си освободи съзнанието – тялото само да си намери това чувство. Разумът вече не го блокира – да му казва – “Ти си тромав, не можеш да танцуваш”. Нагледният ми пример днес беше един доста ячък колега, на когото желанието му беше доста по-голямо от ритмичността. Но на третото “Дунавско” хвана стъпката и въпреки, че беше точно преди мен не успя да ме обърка и слава богу нe ме настъпи, защото предвид габаритите му щеше набързо да приключи танцувалната ми кариера. Със сигурност музиката и него го беше завладяла, иначе не си обяснявам толкова бърз напредък  
В много житейски ситуации хората се взират излишно логично и се опитват да ги разрешат все едно е математическа задача. Търсят под вола теле и се чудят защо не се получава. А не е необходимо винаги и на всяка цена да се търси логиката на нещата. Човек трябва да разчита също и на уменията заложени му от природата на подсъзнателно ниво – пак ще кажа интуицията. Това е закодирано в гена му и не бива да го пренебрегва. Така че отпуснете се и живейте, все едно танцувате, или поне се опитайте … :)

P.S. И още нещо се сетих - много е важно с кого "танцувате" в живота, но това е доста дълга тема, ще я оставя за по-нататък ... :)))


 

 

чудесен паралел си направила между живота и танца. като мост, по който веднъж тръгнала е истинско удоволствие да достигнеш до другият бряг!

поздрави за поста и за апела в последното изречение:):):)

Почувствах се невероятно - без да преувеличавам. Защото иначе съм твърде рационален човек - първо съм инженер все пак и все на логиката преди съм разчитала.
Опитай и ти - сигурно ще ти хареса!
Приятен ден и весел уикенд! :)))

не професионално.За мен танцът е медитация.Спасявал ме е в много трудни моменти.Във всеки човек от раждането му е заложен ритъмът.Важното е да открие правилните стъпки в живота.А той често си сменя ритъма.
А ти опитвай с различни танци.Ще откриеш още много наща за себе си.Поздрави!

И аз донякъде се смятам за интуитивна натура, та затова ми допадна.

Ето, излизам вече:)))

от танц се хубавее, а от труд се гърбавее :)

частност и до крешчендо... за поантата му...

нека е танц...сиртаки
в подлеза на цум през зимата,
на пясъка...като вълна,
в душата бурен и помитащ всичко сиво...
в сърцето - нестихващия огън...
в завинаги да е и да ни спасява...от нас самите и от други!:)-

че то иначе какво...работим за да живеем ли?!?!?!
от нас зависи

тенкс

Вчера и сиртаки танцувахме by the way :)
Чудесен уикенд ти желая и ... много танци :)))

непременно ще се възползвам от пожеланието ти...така релаксирам:)))) и на теб, и на теб!