Весело лято на всички! И живот и здраве ще се видим наесен, когато се броят пилците, както се вижда по-долу ... :)

Но тук ми идват и други идеи – чудех се дали да не взема да си поразчистя блога, защото има маса постове, някои от които не са актуални по мое усмотрение. Писала съм ги, когато съм била в някакво определено настроение, заобикалящата ме среда е била друга и са отразявали моментното ми състояние, което няма нищо общо със сегашното. Понякога като се връщам към тях, все едно правя пътешествие в миналото и не крия, че в повечето случаи ми е приятно. Но в други, не е. И заради тези другите, ми дойде тази идея за чистките.   Но… като поразмислих малко повечко, реших че това е все едно да разрушиш основата на нещо, което си градил. Не става дума само за блога, а за нещата, които са се случвали около мен и неминуемо са оставили някаква следа. Дали са тухлички в градежа, или пък са само песъчинки, няма значение. Не може да се отречеш от нещата, които са ти се случвали, колкото и дребнички да са. Нали го знаете онзи принцип “Размахала пеперудата криле еди-къде си и предизвикала  тайфун на друго място.” Цитатът хич не е точен, но пък идеята е ясна.   И дали има смисъл ей така да триеш? И какво от това? Не е същото като да си изхвърлиш старите дрехи от гардероба, за да дадеш път на новата колекция. Там поне дрехите заемат място, необходимо за новите нещица. А тука – какво? Тук според мен нещата са стари или нови само относително. Не следват модни тенденции – поне тези, които са по-съществени.   Но в действителност искам съвсем друго нещо да кажа – показвала съм ви градежите на инките в Cinchero или Саксайусман. Там всички камъни са перфектно напасвани. Ако се замислите - нещата, които ви се случват всеки божи ден – значителни или незначителни - те пак си се напасват към общото. Тетрисът на живота, ако умеете да го играете. И ако не умеете – се опитвате да го разрушите – да вадите камъните от градежа, или тухличките, или песъчинките, защото не ви харесват. Ама няма начин. Тази игра вече е изиграна и дори да дадете “Delete”, все тая. Просто разрушавате всичко и после се чудите защо ви е пусто и празно. ( И моля, не приемайте нещата съвсем буквално – най-малко става дума за триене на постове!)   Съвсем нормално е човек да приеме, че всички умности или глупости, които върши всеки ден са канавата на живота му. Това не е чернова, дето може да я поправиш, защото има четвърто измерение, което се казва време. Така че и каквото да прекрояваш е с нова дата и не заличава старото. Но това естествено не е повод за страх. Въпросът е да приемеш нещата каквито са и най-вече да приемеш себе си какъвто си или каквато си и да не се опитваш нищо да изтриеш от живота си, а само да градиш върху него. Не съм архитект, инженер съм – но все пак отбирам от тези работи - ”Съпромат” му се казва на тази наука или дешифрирано “Съпротивление на материалите”. И не става дума за хора, а за неодушевени предмети и пак има голямо съпротивление. А пък на другата наука с още по-голямото съпротивление името й е “Психология.”. :)

А, на есен, с нова песен! :)))))))))))

Много слънце и радост! :)))

ТИ ДА Е ЩАСТЛИВО ,СПОКОЙНО И ИЗПЪСТРЕНО
С КРЛАСИВИ ЕМОЦИИ !

Само че при мен няма как да е спокойно, иначе останалото е ОК!:)
Желая ти и на теб прекрасно лято, да нарисуваш чудни картини, които да ни показваш през зимата, за да ни стоплят!
Поздрави и приятен ден! :)))

неповторимо лято, едно по - различно и наситено късче живот от делничния ден.
Почувствай го в душата си!

Благодаря, да ти се връща! :)))

и от мен!

:)))

:)))