Или как да си улесним живота в междуполовото общуване.Човек се учи докато е жив наистина, но този път не става дума за зубрене на уроци и тропкане на народни танци, а за печеливши модели на поведение. В този тип учене е важно да имате нагледен пример, това от книжки не се научава. Има стотици книги от типа “Как да станем богат, щастлив, преуспял и т.н…”

И защо тогава повечето хора не са такива, а най-често само авторите на наръчниците забогатяват и преуспяват?!?

 

Много просто – няма кой да им покаже как на живо се случват нещата. Аз както обикновено съм извадила късмет – имам си шефка, пълна моя противоположност като поведение и усвоявам от нея нови стратегии. Отиваме на среща с важни хора в една важна за нас институция. Единият е изискан джентълмен, който е шефът в случая, а другият по-млад, нахакан и напорист. Приемат ни за щастие в неформална обстановка – в някакво заведение в сградата на институцията и там на чаша кафе по-добре се отпушва приказката.

 

Ако ни бяха поканили в някоя зала да се блещим едни срещу други от двете страни на заседателна масата и кафето нямаше да успее да сгрее обстановката и разтопи ледовете. Подема се разговорът с цел да намерим пътища за решаване на проблемите, които доста са ни налегнали напоследък. Шефката ми, която е готина мацка, малко пухкавка, но пък с големи сини очета, започва кротко да ги омагьосва с привичния си тон – хем непосредствен, хем закачливo-настойчив, все пак работа сме отишли да вършим и явно аз подсъзнателно попивам ситуацията, както ще си проличи по-късно. Говорим за нашите си работи, трасираме пътищата за бъдещото ни сътрудничество и си заминаваме по живо, по здраво.

 

Не съм очаквала, че толкова скоро ще ми се наложи пак да опра до тези хора, но ето - случи се. Получавам онзи ден мейл от странство, че пак се е закучила работата, пак е urgent and complicated, as usual. Така че pls help! Чудесно, но съм си забравила вълшебната пръчка и не мога да решавам такива казуси само като щракна с пръсти! Препращам й мейла с питане, дали онези люде могат да ни помогнат при текущия казус. Тя ме съветва – обади се на Гошко (онзи по-младия).

 

 Звьня му аз и като вдигна веднага го познах по нахакания глас, но за всеки случай питам  “Извинете, г-н еди-кой си?” Той е, няма грешка и аз започвам с меден гласец да му припомням коя съм. “О, помня Ви, разбира се!” – радва ми се той. Веднага започвам и аз да се усмихвам в слушалката да не остане сам в обзелата го радост. Обяснявам му за какво става дума и той – “Всичко е наред, да отиде човекът еди-кога си, еди-къде си и въпросът му е уреден”. Дотук добре, но понеже виждам, че е на кеф решавам да подсигуря и “бъдещите си творчески планове”.  Ами така де – желязото се кове, докато е горещо! Пак меко и нежно казвам  “А знаете ли, всъщност имаме още два подобни случая, за които сме открили процедура…”

“О, няма проблеми – щедро обещава той. Сигурно се е почувствал като рицар на бял кон, втурнал се да спасява изпадналата в беда дама. “Обадете ми се, когато е необходимо, ще го уредим.”

“Да изпращам ли факс? - питам, защото разни факсове си разменяхме по едно време. “Няма нужда – казва той – само ми се обадете.” Явно достатъчно близки сме си станали и ще ги решаваме казусите директно в ефир. И през цялото време по жицата голяма радост се лее и в двете посоки. Взаимни пожелания за весел уикенд и приключваме.

 

Веднага дрънча на шефката ми да и кажа, че Гошко много ми се е израдвал и съм решила за пет минути ситуацията 3 в 1. Единият текущ и двата бъдещи проблеми са ОК. Веднага и тя започва да се радва, така че работната седмица в петък вечер приключи в атмосфера на всеобща еуфория.

 

Значи стратегията на живо чудесно сработи от раз. Моят маниер е по-директен, даже рязък понякога. Груба грешка, момичета! С мъже така не се работи, те трябва да се чувстват като закрилници на дамите, да се провокира кавалерското им чувство. Когато една жена много еманципирано го дава, все едно ги кастрира вербално. И веднага заемат отбранителна позиция. А това не е на добре за бизнеса.

 

Ако го бях подела по обичайния си маниер, можеше пак да ми свърши работа в конкретния случай, но за в бъдеще едва ли щеше да ми се радва особено. А сега – всичко е наред в longrun аспект (демек дьлгосрочно). Така че – со кротце, со благо, кютек само в краен случай, когато са изчерпани другите възможности. Повече чар и усмивки, малко артистизъм, да не се прекалява все пак, и работата е в кърпа вързана. Като обогатите индивидуално стратегията, с успех можете да я ползвате навсякъде, също и в личен план.

 Не си въобразявам, че съм открила топлата вода – тези постановки си се знаят, откакто свят светува. На много жени директно са им записани в ДНК-то, други са получили подходящо за тази цел възпитание, а трети като мен ги научават и експериментират в движение. И да не съм чула повече да се оплаквате от проблеми с мъжете – дадох ви разковничето, оправяйте се оттук насетне. J))

Успех!

:D Добре де, кълна се, дори не погледнах кой е авторът, но определено стилът ти ми допада. (Поне ще използвам разковничето в моя полза, даже ще го споделя с аверите... :D)