Или как се уча да играя народни танци. Всъщност като невръстна ученичка съм играла няколко години в Ансамбъла на училището, та не съм съвсем “на Вие” с народните танци. Само че онези нямаха нищо общо с това, което се играе масово по сватби или кръчми. Там все някакви осморки заучавахме, все нещо се разминавахме артистично и всеки сам играеше, не сме се хващали за кунките (ръцете, де) и по тази причина когато започнат някъде хора да свирят аз обикновено съм “пас”. Или се хващам на нещо по- елементарно, че знам една-две стъпки. 

Обаче забелязах, че някаква мода е навлязла напоследък и щом в оня многозвезден SPA хотел, където ме масажираха гратис, вечерта в ресторанта все хора и ръченици свириха, значи трябва да взема мерки. Бях и на един юбилеен рожден ден, много народ, много нещо и пак до хорАта опряхме. Там много дейно се включих, на по-лесничките  и се носих във вихъра на разни “Бели рози”, на другите не им помня заглавията.

 

Покрай тези преживелици като дочух една вечер във фитнеса, че започнали и народни танци в същата зала, проявих жив интерес. Срещнах се още същата вечер с една от организаторките и я питам приемат ли начинаещи, разказах и и училищната история да не мисли, че съм съвсем зян в тая област и тя каза: “Ами да, всички са добре дошли!”

Така че следващата седмица се озовавам аз на явката във фитнес залата. Едно момче младо се оказа хореографчето. Правим за разгрявка разни па-та (стъпки). Дотук добре.

После пуска музиката “И това помните ли го?” Показва някакви стъпки. Бая сложни ми се видяха. Айде сега за ръчички и на хорцето. Хванах се аз и вече стана страшно. Обърках хорцето, както се полага. “Да помагам ли?” – пита момчето. Абе и да помагаш, и да не помагаш, все тая. Пълна трагедия. “Аз съм за пръв път” – викам, “Виждам” – отговаря ми той. То всички виждат – мисля си аз.

 

Почва като частна ученичка да ме обучава, докато останалите се шматкат безцелно наоколо. “Основната стъпка е” – показва ми той Дайчовото. Поне това го знам и давам всичко от себе си.“А, знаете го, добре.” Приключихме с обучението набързо. Да де, ама не опира само до основната стъпка, той включил разни други фитки и финтове в хореографията интересно да става. Старая се колкото мога, но ми идва в повече. В един момент забелязвам, че фитнес маниаците в залата са забравили да тренират, скупчили са се като жива картина и гледат зашеметени с отворена уста. “Какво зяпате, бе ?!?” – извиквам аз, уж през смях, но не ми беше много смешно точно в този момент. “Живата” картина тутакси се разпадна, почнаха нещо да си се занимават и да поглеждат крадешком.

 

След ред други издънки, почва Дунавското, аз пак съм на хорцето и нацелвам стъпката съвсем случайно. Веднъж нацелила я  обаче нямам грешка. Поуспокои се момчето “Ааа, това го знаете”. “Не, сега го научих” – ми иде да му кажа, но пък нека си мисли, че поне едно хоро знам. Обаче то много дълго и понеже аз много ентусиазирано го давах поради първото ми “включване”, в един момент не мога дъх да си поема и вече си мисля, че ще ме тресне някой инфаркт. Пускам се от хорото и присядам на една лежанка. В главата ми само една мисъл “Вода, водааааа…”, но нямам сили да се вдигна. Като ми се поуспокои пулса с къдрава крачка се отправям към водата. Бях с розова блуза и гледам в огледалото, че в лицето съм го докарала също до розово и то бая интензивно. Докато се върна пропуснах няколко танца и даже се чудех дали изобщо да не приключа с танцувалната дейност за вечерта. Но аз не се предавам толкова лесно и “Горе главата! Стискай зъби и пак на танците!”

 

Нещата стават все по-трудни. Даже едно маце от фитнеса каза “ Ама последния танц много сложен.”
”Всички са сложни като не ги знаеш” – компетентно се намесвам аз.”Аз повечето ги знам” – репликира ме мацето. Да де, ама аз не ги знам – викам си. Почваме тракийска ръченица, пак няколко осморки, сега да ги навържеме и стана тя каквато стана. Сега не се хващам на хорцето, упражнявам стъпките поединично, че на съседката ми отдясно веднъж доста грубо и влезнах с “бутонките”. За мое оправдание ще кажа, че не бях и подходящо обута – с кецовете, с които ходя на фитнес. Доста са груби за нежна материя като народните танци. Има там едни пристъпвания, дето с кецове не се получават, поне при мен. Който си ги умее може и с галоши да ги танцува сигурно, но моят случай е друг. А и другият момент- колегите танцьори се оказа, че ги усъвършенстват танците вече трета година. И те били като мен в началото, успокоява ме момчето. Нищо чудно, че не успях с летящ старт да вляза в групата.

 

И изведнъж “Еврика!” – взех, че се вписах в тракийската ръченица. Как стана не ми е ясно. Хореографчето гледа невярващо, явно съвсем ме е бил отписал като безнадежден случай. Даже на фитнес маниаците вече не им е интересно. Още едно хорце и приключихме. Отивам да се мия, че направо се бях разляла. После връщайки се в залата гледам момчето си седи кротко и го питам “Струва ми се, че имах проблясък на предпоследния танц?”  “Да” – потвърждава той. “Като за пръв път си екстра.”

Направо като мехлем ми дойдоха тези думи на изтерзаната душа.

 

Между другото фитнесът ряпа да яде пред народните танци. Натоварването при танците е много по-голямо, ни велоергометъра, ни степера могат да се мерят с едно енергично хорце. И за какво ли си споделям резила, ами като си го кажеш просто ти олеква. Пък и както казват колегите- никой не се е родил научен. И каквото му е интересно на човек трябва да го прави и хич да не му дреме, че има кибици наоколо да се подхилват. Обичам това, което на немски се казва “Lebensdauernendes Lernen”, демек учене, което продължава цял живот. Независимо дали става дума за чужди езици, макроикономика, народни танци или каквото ще да е друго. Има толкова интересни неща наоколо и никога не е късно да правиш нещо, което ти е интересно. 

Айде успех и на вас, ако сте решили да се заемете с нещо непривично! J

Разсмя ме от сърце.....:)))))))))))))))))))))
Желая ти хубав ден,изпълнен с нови емоции......
Поздрав! :)))

Това беше и целта, но не сложих категория "Забавление", заради "дълбокомислените" изводи накрая.

By the way, oказа се, че повредата не е в моя телевизор или не само. Пратих в петък една колежка да види за какво става дума, като се има предвид, че тя се занимава активно с народни танци. Според нея хореографчето се престаравало с хореографските моменти и нещо не и харесала цялата работа. Взела си торбето и отишла в клуба, в който по принцип си ходи и казва „Там се натанцувах на воля!”
Такива ми ти работи :)

Поздрави и приятен ден! :)))

ще тропкаш!А аз сериозно ще се замисля - фитнес или хорца?!Второто е по-рационлно май?!От доста време са замислям и,ако сменя заниманията...ти си виновна!!!
Поздрави!:)))

важното е желание да има! :) аз близо 8 год. танцувах народни танци и още не мога да кажа,че съм "майсторка" на тия нещица,то като всяко българско нещо е адски разнообразно и богато,и многозначително........да се забавляваш пък кибиците,да си кибичат :) иначе е на 100% по натоварващо от фитнеса,направво ти стопява лагерите :)

успех и продължавай напред :)
айде на хорцетооооооооооо :))))))))))))))))))

Много обичам български народни танци, нещо в София не мога да си намеря местенцето, ходих в един клуб просто за удоволствие, но там не ми хареса защото откъм стъпки и трудност го докарват, винаги можеш нещо ново да научиш, но откъм емоция и настроение - нищо. Ще споделиш ли повече за това място? И поздрави - добре си се ориентирала, чудесно е да се занимаваш, защото усвоиш ли нашите танци, не вярвам други (салси-малси, латино и т.н) да ти се опрат.

народните хора и макроикономиката. Веднъж заучени и отрепетирани безупречно стъпките, можеш да си мечтаеш, да рееш поглед и да си играеш- С второто не е така.

На другите танци съм много добра, ходила съм на модерен балет. Но предпочитам индивидуалните танци, а не някой да ме върти като пумпал примерно.
Благодаря за коментарите.:)))

Фитнесът, в който ходя е само за служители.
Колежката препоръчва клуб "Атлетик" - тя ходи там на народни танци и е много доволна, пусни търсачка в google, че не им знам координатите. Има и един клуб "Юлива" - ходила съм там на стречинг-йога, знам че имат танци в събота май, но не съм ги посещавала.

Радва ме този интерес към народните танци, може и една блогърска среща да си направим и да подкараме "Елениното" примерно. :)))

нищо несъпоставимо не виждам. И в двата случая трябва да се положат усилия. Давам такъв пример, защото и предното съм го учила, не защото ми е било конкретно необходимо, а защото така съм решила. Пък после определено ми свърши работа.

А научно е доказано, че човек трябва постоянно да си развива "хоризонтите", за да е fit - във всякакъв смисъл :)

az puk po4nah aktiorsko maistorstvo i tam pove4eto sa ot dosta vreme i znaqt kvo da pravqt :D imam 4uvstvoto, 4e mi se podhilkvat (e, ne samo na men - ne sum edinstvenata nova :D ) i se pak e nepriqtno, no e ne6to, koeto iskam da pravq i 6te se staraq :) ms mnogo, okuraji me ;) i davai s tancite :)

az su6to repetirah narodni tanci i kogato se izmestih ot edin ansambal v drug se hvanah za glavata.po savsem razli4en na4in se igrae.no sviknah.hubavoto e 4e ne se otkazva6 lesno.prodaljavai.otkrii onova v koeto si o6te po -dobar ako ne si go nameril ve4e.az go tarsih dosta, nakraq razbrah koe e i se zahvanah da si go var6a!USPEH NA VSI4KI!