Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. "Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният момент".

Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала. Когато той се обърна към мен, ми каза "Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш е един особен повод".

Аз винаги си спомням тези думи.те промениха моя живот. Днес аз чета повече от по-рано и чистя по-малко. Аз сядам на моята тераса и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината ми. Аз прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко работя. Аз разбрах, че животът е една сбирка от опит, който трябва високо да се цени. От сега нататък нищо повече не прибирам и не пазя.

Употребявам  всекидневно моите кристални чаши. Ако имам желание дори обличам новото си яке до супермаркета. Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това.  Фрази, като напр. “Един ден"..... или “На някой от следващите дни...."  вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник.

Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя. Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако тя знаеше, че утре няма да я има вече : едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме. Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки приятели. Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за някои стари

пререкания. Мисълта, че тя би поискала да отиде още веднъж да яде по китайски / нейната любима кухня/, ми харесва  особено много. Това са тези малки неизвършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени. Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели, с които бих искал да се свържа в “някой от  следващите дни".

Бих се изнервил също така ако установях, че не съм написал онези писма, които исках да напиша “в някой от следващите дни". Бих бил изнервен, че не съм казвал често на най близките си колко много ги обичам. Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло радост и смях в моя живот. Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено всеки ден, всеки час, както и всяка минута са нещо особено.

*****
Това е интернет творчество, не знам кой е авторът. Всъщност се ровичках в пощата си да търся нещо смешно, защото се забавлявахме при weasell с разни "поучителни" смехории. Тогава попаднах на това, може и вече да е пускано в блога. Няма авторски права така или иначе. И понеже предния ми пост нещо мрачен се получи, поради тематиката на изложбата, реших да пусна нещо, ако не свежо, то поне с оптимистично звучене и да ви пожелая една успешна седмица! 


BE HAPPY ALL OF YOU! :)))

Хе,хе значи и хамериканците ги тресат предрасъдъци,черногледство и параноя.А ние казваме"яж пий и си носи новите дрехи".Нали така?Но си правих ремонт на жилишето и една близка ми каза, остави нещо недовършено.Суеверия.Ако свършиш всичко не знам си кво....Да си оставя ли например 1 м2 небоядисано парче на тавана за късмет?Но може да има и други мнения.Да видим...Поздрави )))

общувам с хора от най-различни националности, пътувала съм доста, едни и същи сме. Само езикът, на който говорим е различен.

Естествено има и това на което му се казва - междукултурни различия, но в общи линии в основните житейски ситуации, хората реагират по един и същи начин.

Ценното на това писание според мен е,че е общочовешко - ако не се споменава Ню-Йорк, това може да се случи навсякъде по света.
Поздрави на вас :)))

За съжаление, се сещаме да обръщаме внимание на дребничките нещица, едва когато ни поразтърси живота. Поздрави!!!

няма дребнички нещица, всичко е вкупом, лошото е че усещаме значимостта на нещата, чак когато ги загубим.

Поздрави и на теб :)))

Яж,пий,носи си новите дрехи.

Казано накратко - живей днес и много не му мисли, все едно утре го няма :)))

събрал съм толкова пари за черни дни,че с нетърпение ги чакам:))

Ами що си ги събирал, да ги беше изхарчил от сърце! Ааааааа, сетих се, толкова много са били, та чак са останали след знаменателното харчене :)))

Айде, берекет да е! Още много да ги имаш:)))))))))))

Наистина е поучително :)

Най-вече заради младите блогърчета го пуснах, колкото по-рано го разберат, толкова по-добре!

Поздрави :)))

Ама няма кой да я слуша сега.

а после да го забрави.
Трябва да го осъзнае и да не си хаби времето и нервите за дреболии.
Поздрави :)))

И аз мразя да се хабя за дреболии, обаче за някои това са галактически апокалиптични проблеми.
Аз се паля само за световни каузи:))))))))))))))))

световния мир, изсичането на Амазонските гори и озоновата дупка над Австралия не може да ме впечатли :)

че Хилъри нещо изостанала напоследък:)))
Защото, сигурно, трябва да внимава и за ципа на палавия Бил.

тя е желязна, едва ли и пука за ципа.
Ето един виц каза ми го един американец по времето на президентстването на Клинтън: "Как се били запознали ил и Хилъри?"
Отговор - били на среща с едно и също момиче.
Такива ми ти оригинални американски вицове :)))