Тази сутрин 13.02.2007 в 9.48 забелязвам, че в профилът ми се е върнала старата снимка !?! Може ли някой да ми обясни, как като вчера се опитах да си сменя снимката не ми се получи веднага а след не знам колко си часа я видях сменена. Новата е преседяла известно време и о-о-о-п изчезнала яко дим. Каква е сега тази мистерия с появата на старата снимка, след като изобщо не съм пипала настройките????????

.............................................................

Аз много обичам да коментирам, може и да сте забелязали, ако сме се засичали по постингите. Рядко след като съм си направила труда да вляза някъде, излизам без да си оставя мнението. Според мен това е една от целите на този блог - да има обмен на мнения. Даже ми е интересно да влизам в не много посещавани постинги, които никой не коментира, за да разбера защо аджеба е така и да му дам едно рамо на колегата - да види, че някой го е забелязал, влязъл, коментирал - защо да не се порадва и той на малко внимание.

От друга страна, когато си излезеш тихомълком,  дори и да гласуваш, пак не е ясно какво точно мислиш по въпроса. Прилича ми все едно те е страх да не събудиш спящ човек или пък, че си отишъл неканен на гости.

 И в тази връзка се опитах  днес да си сменя снимката в профила, но нещо не се получи. Сега като надниках в блога, видях че е сменена. А защо го направих е въпросът.

Забелязах, че хората които ми идват на гости, нещо не се отпускат да коментират. Реших, че вината е в предишната снимка, ако някой си я спомня. Казах си, сигурно си мислят, че ако не ми допадне коментара ще скоча и ще ги захапя за гръцмуля. Споко, няма такива работи. Затова сложих фото от по-младите си години, дано се отпушат коментарите. :)))

и още повече ще се отпушат, акоя я нямаше модерацията:) Бе някак си ми се ще да си видя отрочето, като цъкна на "изпрати"
Иначе - и на мен много ми харесва този своеобразен начин на общуване между блогърите. Радвам се, когато под постингите ми има коментари. Самата аз обаче пиша коментар, само когато имам какво да кажа с него. Някои теми са трудни за коментиране - поне според мен де:))

на мене не само снимки ами и коментари ми изчезват...през монитора вече няма как и аз да изчезна!
Поздрав!

Е сега с тази снимка кой очакваш да те покани на среща?

че искам някой да ме покани на среща? Това, че си се осмелил да пуснеш коментар е напълно достатъчно. Значи идеята с новата снимка е проработила.

Кой те подтикна да си правиш блогче?

защо смяташ че някой е трябвало да ме подтикне? Ако става с подтикване, да взема аз да те подтикна да си направиш блогче и да не ми се явяваш в анонимен вариант. Сигурно е по-лесно като се криеш в тълпата, но пък ако искаш да общуваш с някого, възпитанието изисква да се представиш. Както и да е, честити ти празници днес, все един от двата можеш да го отпразнуваш, а защо не и двата :)))

Какво разбираш под общуване?

все пак е по-добре да знаеш кой е насреща. Иначе ти си в привилигирована позиция - знаеш коя съм, естествено доколкото съм позволила това, а пък аз не знам нищо за тебе. Абе какво си губя времето да обяснявам, сигурно си се кискаш анонимно някъде "глей я тая к'ви ми ги дроби, а аз само я бъзикам" или нещо подобно. Прочети последният ми коментар в първият ми постинг, че не ми се повтаря едно и също. Приятна вечер.